Austin A40 Cambridge

Просперитетът на британската фирма Austin започва през 20-те години на миналия век. Именно тогава англичанинът Хърбърт Остин решава да разшири бизнеса си с малолитражни автомобили. През 1922 г. фирмата му започва продажбите на масовия модел Seven, превърнал се в хит не само в Кралството, а и в цяла Европа. До края на 1930 г. в завода в Лонгбридж са сглобени повече от 123 хил. автомобила, а до края на производството общите продажби достигат 290 000. За приноса си към британското автомобилостроене Хърбърт Остин получава благородническа титла и званието Лорд Лонгбридж.

В средата на 20-те години лицензът за производството на Seven е купен от много чуждестранни фирми. В Германия моделът се продава като Dixi и по-късно става основа за първото BMW. Точно копие на Austin-а се появява чак в Япония. Производителят му е компанията DAT, известна след Втората световна война като Datsun, а в последствие Nissan.

Хърбърт Остин обаче не спира дотук. Погледът му е насочен и към американския пазар. През 1929 г. основава Austin Car Company Incorporated в градчето Батлър, Пенсилвания. Там започва да продава най-малките серийни автомобили в Съединените щати.

Автомобилът, който е главен герой на този разказ е произведен на Острова, но след Втората световна война. Моделът му е Austin A40 Cambridge и се произвежда от 1954 до 1957 г. Това е третото поколение на това возило и интересното е, че се прави и с помощта на фирмата BMC. Това е малолитражка, която стриктно следва традициите от именития си предшественик Seven, значително модернизирана е, като формите са максимално опростени. На територията на нашата страна е запазен един екземпляр A40 Cambridge, състоянието му е прилично, а воланът му, естествено, не се намира на традиционното, за нашите географски ширини, място.

Доколкото е известно на екипа ни, това е единственият подобен екземпляр на територията на страната ни и затова представлява интерес. Освен това преклонната, за автомобил, възраст от 50 години определено вдъхва респект.Автомобилът е оборудван с редови, четирицилиндров двигател с обем от 1 200 см3. Диаметърът на цилиндъра и ходът на буталото са съответно 65.5/88.9 мм. Мощността на малкото моторче с горен разпределителен вал е 42 к.с., които са напълно достатъчни да задвижат лекото купе. "Малкият джентълмен", намиращ се в България, представлява класически седан с четири врати и доста напомня на добре познатия на по-старите автомобилисти Москвич 403.

Двигателчето е комплектовано с механична, четиристепенна скоростна кутия, като интересното е, че първа предавка не е синхронизирана. Спирачките са барабанни и на четирите колела, а окачването е независимо отпред и на твърд мост – отзад. Външният вид на колата не е блестящ но ламарините не са изгнили и от идеалният вид го дели само лек козметичен ремонт. Иначе възлите и агрегатите са в "добро здраве".

Салонът е покирт с ярко червена тапицерия, която контрастира с резидавия цвят на возилото. С други думи колата се нуждае от реставрация, но тя съвсем не е невъзможна. Фактът, че е една от малкото ретро-класики с десен волан я прави достатъчно интересна за нашата рубрика.

Радослав СЛАВЧЕВ
[email protected]