Pimpmobile 007

В гетата на големите американски градове през 70-те години на миналия век се появява нов автомобилен феномен. Той става известен почти веднага с прозвището "pimpmobile". Думата представлява комбинация от "сводник" (pimp) и "автомобил". Външността на тези огромни луксозни возила е преработена до неузнаваемост и с екстравагантност, която да подобава на важността и благосъстоянието на собственика. Той пък, от своя страна, най-често е местният дилър на дрога или търговец на женска плът. Явлението избуява до неподозирани висоти в крайните квартали на Ню Йорк, Детрой и Лос Анджелис, където местните бабаити се надпреварват да демонстрират мощта и принадлежността си към силната на деня общност. Постепенно модата на грамадните “украсени” лимузини се разпространява дотам, че подобни возила стават пълноценни герои в много т.нар. "blaxploration" филми като "Superfly, "The Mack" и "Willie Dynamite", в които участват само чернокожи актьори и единтсвено “лошите” са бели, а понятието "pimpmobile" става нарицателно за всяка модифицирана в екстравагантен стил кола. Тази кратка историческа справка дава достатъчно изчерпателно обяснение за заглавието на една от най-хитовите поредици по MTV "Pimp my Ride". Тук обаче тя бе нужна по-скоро за да въведе главното действащо лице в една автомобилно-филмова загадка, която намира отговора си едва неотдавна.

През 1973 г. на екран излиза първата лента за Дежймс Бонд, в която ролята на легендарния шпион на Нейно Величество изиграва Роджър Муур. "Живей и остави другите да умрат" остава в историята не само с отказа на Шон Конъри да влезе за пореден път в смокинга дори срещу фантастичния за онова време хонорар от $5.5 млн. Мнозина изкушени от автомобилите зрители са крайно впечатлени от участието на странно возило в няколко запомнящи се сцени. Запознатите с феномена "pimpmobile" не са затруднени изобщо от разгадаването на вида му, но мнозинството изобщо си няма понятие от сводническата и наркодилърска мода в гетата. Легендата гласи, че причудливият ултракичозен автомобил се появява за първи път в "Superfly" (1972) и принадлежи на някой си К.С., който дори е представен като дебютант в началните надписи на филма. Въпросният персонаж бил местен сводник, който се съгласил да снимат колата му в замяна на това самият той да се мерне на екрана за кратко. К.С. изиграва ролята на недоволен клиент в нощен клуб и влиза завинаги във фолклора на махалата си.Доколко прадвоподобна е тази версия се спори и до днес. Факт е единствено това, че след пребоядисване в розово и бяло същият автомобил се появява година по-късно в "Живей и остави другите да умрат". Така поне твърди създателят на удивителния Corvorado, Лес Дънам. Неговата малка компания, базирана в Буунтаун, Ню Джързи, създава някои от най-титаничните "пимпмобили" в историята, сред които и хибрида между Corvette и Cadillac El Dorado от филмите "Superfly" и “Живей...”. Днес тези коли могат да се намерят за баснословни суми из електронните борси като e-Bay, а за всеки един от предлаганите екземпляри се твърди, че е оригиналният участник в лентите.

Запазени са доста снимки на автентичния "pimpmobile" от началото на 70-те. Творенията на Лес Дънам обаче толкова си приличат по невъобразимата концентрация на кич и претруфеност, че с идентифицирането трудно се справят дори най-заклетите почитатели на сводническия транспорт. До началото на 90-те, когато в гетата навлиза модата на големите SUV-ове, Dunham Coach е всепризнат лидер в областта на "пимпмобилизма". Днес обаче рапърите, сводниците и наркобосовете предпочитат чуждоземска продукция пред грамадните щатски лимузини, които и без това вече са кът в производствената гама на повечето американски компании.

За някогашната слава на иконата на сводническия стил си спомнят само носталгици. Според най-пресни сведения от самия Лес Дънам оригиналният "pimpmibile" принадлежи на негов приятел от Ню Джързи, комуто го продал няколко години след "Живей и остави другите да умрат". Автомобилът е построен на шаси от Corvette, "окичено" с преработени панели от El Dorado за разлика от останалата продукция на Dunham Coach, за която обикновено са използвани компоненти от фибростъкло.