Фискалният резерв се срина под 5.9 млрд. лева

Сигналите, че бюджетът за 2021-ва е калпав, че харченето на държавните пари е неефективно и че фискалната стабилност на държавата е под въпрос, стават все повече и повече. Първоначално те дойдоха от резултатите на Държавния бюджет, който за първите два месеца на годината реализира дефицит от близо 1 млрд. лева.

По всичко личи, че това ще се превърне в задълбочаваща се тенденция, защото според последните данни на БНБ фискалният резерв към първата десетдневка на април се е сринал под 5.9 млрд. лева, обобщава news.bg.

Това е най-ниското му ниво от кризисната 2010-та насам, когато поради незнание и неумение да управлява държавните пари правителството на ГЕРБ имаше сериозни проблеми с приходите и се наложи още в средата на годината да актуализира бюджета, като удвои дефицита му. Само че тогава удвояването бе от 1.6 млрд. лева на 3.8 млрд. лева, а ако сега се наложи удвояване на дефицита на Държавния бюджет, то ще е от сегашното законово ниво от 5.48 млрд. лева. Удвоената сума всеки сам може да си я сметне.

Планиpaните зa 2021 г. вpeмeнни paзxoдни диcĸpeциoнни мepĸи зa cпpaвянe c пocлeдcтвиятa oт СОVІD-19 ce oцeнявaт oт MФ нa 2.8 млpд. лв.

Проблемът е, че при липса на правителство и работещ парламент, няма кой да внесе за одобрение такава актуализация и няма кой да я приеме. Нещо повече. Без действащо правителство и Народно събрание държавата не може да взема външни заеми, за да финансира дефицита и/или да попълва фискалния резерв, защото няма кой да ги ратифицира. За такова попълване изпълнителната власт може да разчита само на вътрешни заеми, но не е ясно доколко и още по-важно - при каква цена, финансовият сектор ще е склонен да поеме финансиране на допълнителен дълг от 5 млрд. лева или дори още по лошо - от 10 млрд. лева. За момента практиката показва, че на пазара вървят единствено петгодишните облигационни емисии от по 200 - 300 млн. лева всяка, а за тези от 10.5 години правителството и финансовия сектор така и не успяват да се договорят.

Тук веднага ще се намерят хора, които да кажат, че няма проблем, защото и при сегашния фискален резерв, с малко по обем - до общо 2 млрд. лева вътрешни емисии изпълнителната власт, каквато и да е тя, може да финансира бюджетния дефицит. Само че не бива да забравяме, че във фискалния резерв има неприкосновен запас, който, ако текущо през годината бъде нарушен, до приключването ѝ трябва да бъде възстановен. Ако изчисленията на Петър Ганев от статията му "Кои са рисковете пред фискалния резерв?" в Money.bg, са верни, неприкосновената част на фискалния резерв е в размер близо 6 млрд. лева, над половината от които са парите на Сребърния фонд.

Излиза, че изпълнителната власт вече яде от пари, до които не би трябвало да се докосва. Припомняме, че именно през 2010-та тогавашният министър Симеон Дянков се опита да употреби Сребърния фонд за финансиране на дефицита, като с парите от него да купува държавен дълг. Тогава инициативата му бе пресечена от съвместните действия на БНБ и ЕЦБ. Сега не е изключено да се повтори подобна колизия, но да научим за подобни операции едва след като те са станали факт.

Управляващото мнозинство прие окончателно на второ четене първите два члена на проектозакона за Държавния бюджет за 2021 г.

На целия този фон все по актуално звучат призивите на някои политически партии за спешната необходимост от силен експертен кабинет. До колкото на един чисто финансов материал не му отива да се впуска в политически анализи, особено в сегашната ситуация., ще се въздържим да коментираме какъв кабинет е нужен на България в момента. Що се отнася до експертния кабинет, в момента избирането на такъв, ще е грешка.