Гаранционен фонд би се справил със "синия език"

Необходимо е да има Гаранционен фонд с наличност поне 2-3 млн. лв, който да позволи бърза реакция при извънредни ситуации подобни на тази със болестта „син език”.

Това заяви проф. Пламен Моллов, изпълнителен директор на БАБХ, по време на пресконференция в НДК днес.

От датата на първия случай на “син език” на остров Пелопонес в Гърция на 29.05.2014 г. до датата на първия лабораторно засечен случай у нас – в с. Мандрица на 04.07.2014 г., се е провеждал постоянен мониторинг на южната ни граница, увери Моллов.

През юни болестта не се е проявила у нас. На 4-и юли, в деня на констатиране на заболяването, у нас е свикано и първо заседание на Национален кризисен щаб. На 19-и юли БАБХ е поискала 800 хил. лв да бъдат отпуснати за борба със заболяването, а Министерски съвет е одобрил 450 хил. лв на 31-и юли като средствата са били предимно за дезинфекция. Моллов посочи, че това забавяне не е било фатално.

Българската агенция по безопасност на храните пуска от следващата седмица своя нов сайт, който ще предоставя възможността на потребителите да упражняват граждански контрол върху качеството на храните. Пламен Моллов лично представи новата онлайн платформа на Агенцията, която ще тръгне на 3 ноември. Гарантирането на сигурността на потребителите и свързано с комуникация на риска. Става въпрос за обмен в модерен режим на информация двустранно - от потребителите към агенцията и обратно, обясни Моллов Оттук нататък всеки, открил нарушение примерно в ресторант, ще може да го снима с телефона си и, отваряйки сайта на БАБХ от мобилното си устройство, ще може да качва снимката като сигнал, обясниха в детайли практичността на нововъведението и от техническия екип на Агенцията. За сметка на улеснението на потребителите обаче, екипите на БАБХ ще имат много повече работа, тъй като от Агенцията предполагат, че с новия лесен режим на сигнализиране повече хора ще започнат да подават сигнали.

По думите му в Италия и Испания все още има “син език”, а Германия, Белгия и Холандия са успели да се оттърват от заболяването. Европейската комисия е определила ваксинацията като единствен начин за преодоляване на заразата.

В Европа има само една компания, която да произвежда ваксини за серотип 4, който е серотипът (от общо 24), регистриран у нас. Министерски съвет вече е одобрил, но под условие при актуализация на бюджета, отпускането на 2 263 800 лв за предплащане изработката на ваксините. Това е половината от стойността им.

Изпълнителният директор на БАБХ посочи, че в ЕС е приет регламент на 1-и юли тази година, че ще се компенсират 75% от сумите за ваксината. В момента страната ни се опитва да привлече и другите балкански страни и в контекста на форсмажорно обстоятелство за ЕС  да бъдат възвърнати изцяло средствата за ваксината, каза Моллов.

По думите му у нас заболяването се е разпространило със скорост 70 км/седмично, което е по-бързо от средно статистическата скорост, отбелязана в “дебели книги”.

Изпълнителният директор посочи, че конфликтът с частните ветеринари също не е фактор за разпространение на болестта. По думите му БАБХ е приела да работи с приблизително 10 млн. по-малко по профилактичната програма тази година и така е спестила на държавата 9,8 млн. лв.

По повод отказа на два екарисажа в Шумен да работят от първи ноември заради  неизплатени суми, Моллов каза, че средствата се дължат от МЗХ и че многократно е сигнализирал за ситуацията министерството. Като алтернативна опция при спиране работата на екарисажите директорът на БАБХ посочи загробване, за което обаче ще търпим санкции от ЕС.

От “син език” е нас са умрели 26 195 овце, 368 говеда и 208 кози.

8 тона оцет са иззети и бракувани

Във връзка със сигналите за фалшив оцет на този етап са извършени общо 6 проверки на предприятия, произвеждащи оцет. Издадени са 5 предписания и са съставени 3 акта. Това съобщи още изпълнителният директор на БАБХ Пламен Моллов. Възбранените и бракувани количества са 8039 л. Един обект е затворен. По думите на Моллов всички тематични проверки за оцета се извършват по сигнал на доброволци и са изключително ефективни. Инспекциите продължават, каза той.

Разликата между “химичния” оцет (разредената оцетна киселина) и този, получен по естествен път, се състои в липсата на бактерицидно действие от страна на химичния разтвор. Това е причината да се развалят туршиите на хората, посочи Моллов. Полученият по изкуствен път оцет няма консервиращо действие, той само подкиселява. Съдържанието на оцетна киселина в разтвора по принцип не трябва да надвишава 6%, посочи Моллов.