Скандал в НС, ДПС напуснаха залата

Темата за Баташкото клане предизвика напрежение в парламента и накара депутатите от ДПС да напуснат залата.

Това се случи докато съпредседателят на „Патриотичен фронт" (ПФ) Валери Симеонов четеше от парламентарната трибуна декларация за трагичните събития от 1876 г., която да бъде приета от депутатите. Патриотите излязоха с декларация по повод 17 май, когато се навършват 139 години от събитията в Батак при потушаване на Априлското въстание.

Въпреки демонстративното напускане на ДПС, Симеонов изчете докрай документа.

В него се казва, че българските жертви във въстанието са около 40 000 като вече се правят постъпки за тяхното канонизиране. Като най-ярък пример за това бе дадено Баташкото клане, в което са избити около 5000 души.

Симеонов припомни, че през 2008 година общинският съвет в Бургас е приел решение, осъждащо масовото изтребление на българския народ, и определи 17 май за дата на преклонение. Примерът бил последван и от редица общински съвети. От Карлово пък призовали парламента да признае геноцида срещу българите.

„Очаквам при разглеждането на декларацията да получим подкрепа. Смисълът е не търсене на политически дивиденти, а преклонение пред жертвите на една безсмислена жестокост, това е наша обща политическа мисия и дълг пред майка България”, заяви Валери Симеонов.

В декларацията той спомена и Илинденско-Преображенското въстание, както и насилственото прогонване на българите от Одринска Тракия.

Във връзка с това, Хюсеин Хафъзов от ДПС също прочете декларация, в която се казва, че това е поредна политическа провокация, която поставя налице етническото заиграване. Повод за декларацията е и вчерашният спор в пленарна зала, когато според ДПС депутатът от Реформаторския блок (РБ) Гроздан Караджов го е обидил на религиозно ниво за думите му "както дяволът чете Евангелието и Мохамед - Библията".

„Всички в тази зала и целият народ станахме свидетели на опасна и необмислена политическа провокация, която отново поставя в центъра на дебатите езика на омразата и евентуалните последици от него. Народен представител от трибуната на НС реши да използва като аргумент бездарна метафора, в която са включени сакрални религиозни образи и символи и е на път да предизвика етно-религиозно антагонистично настроение, от които страната ни няма никаква нужда точно в този момент на усложнена международна обстановка”, посочват от партията.

„Политическите представители на изтъкнатите реформатори се опитват да реформират и междурелигиозните отношения в страната. Словесната карикатура, която беше произнесена от Караджов е със заряд, който е крайно неприемлив и обиден за тези често пъти определяни като единодушни и с основание като тихи, спокойни, смирени и покорни, почтени и мирни мюсюлмани,м живеещи в България. Отговорът на тези мюсюлмани няма да се промени от давания досега, защото така са възпитавани именно от този Мохамед, когото дръзнаха да сравнят със Сатанаил. В духа на традициите на исляма и ние ще отговорим с любов, смирение и доброта. Така ни учи той”, се казва още в декларацията.

„Призовавам мюсюлманите да реагират на нанесените обиди като се вслушат и изпълнят следното-нахрани гладните, посети болните, освободи пленници, прости на този, който те угнетява, отиди при този, който ти е сърдит, прави добро на този, който ти прави зло, казвай правилното, дори и да е срещу теб. Така ще отговорим. Не само изказването от вчера, а натрупването на подобни изказвания са причина за огромна билка и тъга в обществото ни, но на провокации не бихме се подали”, заяви Хафъзов и подчерта, че ако отговорните политици не реагират адекватно, страхът и омразата ще се увеличават.

„Не сме очаквали извинение, то е за силните мъже. Изчакахме от вчера досега, но Караджов не се извини за обидните си думи към над 1,5 милиона български граждани. Всичко това ни кара убедено да твърдим, че Патриотичния фронт и Реформаторският блок не са нищо повече от двете страни на една и съща момента, което беше обявена от Комисията срещу расизма и нетолерантността към Съвета на Европа като фашизъм и ултранационализъм. Нима и това ще се окаже поредният разочароващ мит”, прочете още Хафъзов като завърши с цитат от Библията: „Който не люби, не е познал Бога, защото Бог е любов”. 

По подобен начин ДПС напусна залата на НС, когато беше предложена декларация за признаване на арменския геноцид.

Ето и декларацията на ПФ:

"Декларация за признаване и осъждане изтреблението над българите в Османската империя през периода 1396г. - 1878г. и 1903г. – 1922г.

На 17 май 2015, (неделя) се навършват 139 години от извършването на едно от най-ужасните престъпления в българската история – Баташкото клане през 1876 г.  То е ней-ярък пример на извършваното векове наред масово изтребление на българския народ, живеещ в границите на Османската империя.

Безспорен исторически факт е пет вековното турско робство продължило от края на 14 до края на 19 век, а в някои български територии продължава и през 20 век. Неравноправното положение на българите през този период се поддържа и насажда от Османската империя чрез насилствени методи, най-разпространени сред които са:

- насилствена ислямизация чрез убийства, заплахи, кръвен данък /еничарство/, отвличания на момичета и момчета, политически и икономически репресии;

- дискриминация чрез закони, гарантиращи обезправяването на християнския български етнос спрямо турците и мюсюлманите в империята.

Унищожаването на българската нация се извършва през целия пет вековен период на робството като според становището на различни учени броя на жертвите е около 5 000 000 души.

Връх на насилието и издевателствата може да се посочи потушаването на Априлското въстание през 1876г. Хиляди българи православни християни, които не са се подчинили и са се противопоставили на поробителя са били убити само заради етническия им произход и изповядваната от тях религия. Българските жертви във въстанието от цяла България са около 40 000, като вече се правят постъпки за канонизирането им.

Най – ярък пример на това унищожение е Баташкото клане - около 5 000 души от селото са избити. То е извършено от турския башибозук и части от редовна армия, под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той получава отличия и повишение от султана.

По време на Руско Турската освободителна война спрямо мирното население отново са извършени огромни по мащаб зверства и престъпления, както от отстъпващите башибозушки орди, така и от редовната войска, описании документирани от редица изтъкнати западноевропейски и руски кореспонденти и художници.

В периода 1903г. - 1922г. по отношение на мирното българско население на Македония, Одринска и Беломорска Тракия също е провеждана политика на изтребление, предизвикала масови преселвания на близо милион българи към освободената майка България.

Кланетата над българите през лятото на 1903г. и 1913г. са поредната трагична страница от системното унищожаване на българския народ от Османската империя. Илинденско-Преображенското въстание от 1903г. е удавено в кръв от османските власти като мирното българско население е подложено на зверски кланета извършени от редовната турска войска и башибозук. Над 100 000 българи са били избити, а други близо милион са били принудени насилствено да оставят домовете си и цялото си имущество в Македония и Мала Азия, Източна и Западна Тракия в периода 1903-1913г., за да потърсят спасение като бежанци в пределите на българската държава.

Тези деяния на Османската империя са документирани с автентични исторически материали и безброй свидетелства на потърпевшите българи и на представителите на медиите от целия свят:

1903 г.

- От редовната турска войска е избито пет на сто от мирното българско население в районите на въстанието. Опожарени напълно са над 200 села в Македония и Одринска Тракия;

- Около 50 хиляди бежанци се спасяват на територията на свободна България;

1913 г.

- 2 юли – в село Булгаркьой са избити 1100 жени и деца и 350 мъже;

- 8 юли – в село Енидже е избито цялото население;

- 9 юли –  в Одрин са избити 521 българи, преди това бити с железни прътове и сечени с ножове;

-10 юли – всички пленени жители (неизвестен брой) на село Мустафа паша (днес Свиленград) са избити в кланицата за животни. Учителят дядо Въгляров е обезглавен заедно с майката на свещеника Слав; други са били скалпирани и след това обезглавени;

- 11 юли – в село Османли са обезчестени всички жени;

- 13 септ.- в село Деведере 80 души мъже, жени и деца са мъчени, изнасилвани и убивани в продължение на 3-4 дни;

- 23 септ.- в село Арноуткьой са избити 75 души като повечето жени са съсечени, а 13 от децата са  били на възраст между 1 и 9 години;

През периода са засвидетелствани и още садистични убийства:

- в село Гьокчебунар 40 души са изгорени живи в читалището, 400 жени и деца са изнасилвани 4-5 дена от редовна войска и башибозук;

- в село Черничево са избити 90 души от 1 до 80-годишна възраст;

- в село Покрован 20 души са избити с щикове, 45 са разстреляни, жените и децата са мъчени в 3 големи къщи. Труповете са запалени в църквата;

- в село Хухла са убити 42 души, църквата е взривена с бомби, селото е изгорено;

- в село Горно Ибриюрен редовна войска убива 52 души, изгаря живи няколко старици и опожарява селото;

- в Дедеагачко и Гюмюрджинско, където живеели 18000 български християни и 5000 българи мохамедани, са извършени страшни кланета и спрямо двете общности от редовната войска, преоблечена като башибозук;

- бежанска колона от 12000 души е изтребена на място, като преди това според свидетелства на очевидци, са вадени очите на живи хора, хвърляни са полуживи хора в  кладенци и пр.

- при преминаването на река Арда са застреляни и издавени около 2000 майки с деца;

- в Армаганската долина са избити около 800 души, главно жени и деца.

В Западна Тракия са избити хиляди българи, главно жени, деца и старци и са опожарени 22 български села. Тази трагедия за българския народ е предвестник на извършеното с особена жестокост избиване на повече от 1,5 млн. арменци и над 1 милион асирийци през 1915г. осъществено от властите на тогавашната Османска империя, но и до днес отричано от съвременна Турция.

Тези исторически факти предопределят голямото обществено значение и чувствителност по темата за геноцида, извършен спрямо предците ни. Отговорността ни пред тяхната памет ни задължават да припомним на света за тези злодеяния.

През 2008 г., един достоен български Общински съвет, този на гр. Бургас, прие Решение, осъждащо масовото изтребление на българския народ и определи 17 май за дата на преклонение.

Редица общински съвети последваха нашия пример. Последни, преди броени дни, общинските съветници от гр. Карлово осъдиха изтреблението на българите в Османската империя и се обърнаха към НС с призив за признаването на геноцида срещу българите.

На 30 април т.г. ПГ на ПФ внесе в деловодството на НС Проект за декларация, осъждаща престъпленията срещу българския народ. И смисъла на нашето предложение е не търсене на политически дивиденти, а преклонение пред жертвите на една безсмислена жестокост, недопускане на противопоставяне и национално обединение. А това е нашата обща политическа мисия и дълг пред Майка България.

Да живее България!"