Защитени ли са българските банкноти?

В началото на хилядолетието Маркус Кун – компютърен специалист в Кеймбридж – решава да направи експеримент. Той поставя банкнота от 20 паунда за сканиране в модерен цветен ксерокс. Това, което се отпечатва, обаче, не е банкнота.

Появява се съобщение, преведено на много езици, гласящо „копирането на банкноти е незаконно”. Кун се задълбочава в темата и открива, че има кръгова схема, матрица на символи – разположени по определен начин на банкнотите (различни валути) – която кръщава EURion Constellation (Еврионово съзвездие) – на астрономическото съзвездие Орион, на което приличат кръговете на банкнотите.

В световен мащаб съществуват и механизми от т.нат. „ниво 3” на сигурност, които не са известни, но които предпазват парите от фалшифициране.

Има ли защитен механизъм и на българските банкноти? От Българска народна банка (БНБ) отговориха пред Факти.бг, че Централната банка на Република България следи всички нови технологии, които индустрията предлага за защита на банкнотите и монетите, както и периодично усъвършенства защитната концепция на българските банкноти и монети.

Усилията на БНБ са насочени към това всички заинтересовани лица да бъдат информирани как да разпознават истинските банкноти и монети, които са в обращение.

От Българска народна банка съветват незабавно да се обадим в полицията или най-близкото поделение на МВР, ако някой се опита да ни даде неистинска банкнота. Какво да направим, обаче, ако вече сме установили, че сме получили фалшива такава?

Предайте я в най-близкото поделение на МВР, като изискате и документ за предаването й, съветват от БНБ. В случай, че гражданин има съмнение, че държи фалшива банкнота, то тогава е редно да се обърне към БНБ. От банката ще я изпратят (при съмнение за неистинност) за експертна оценка в Националния център за анализ (НЦА) и ще издадат документ от изследването. Неистинските банкноти не се заменят и не се връщат.

През периода януари – март 2015 година в Националния център за анализ са задържани общо 338 броя неистински български банкноти, циркулирали в паричното обращение. Спрямо четвъртото тримесечие на 2014 г. задържаните през първото тримесечие на настоящата година неистински български банкноти са повече със 17 броя, или с 5.30%.

От общия брой на задържаните през първото тримесечие на 2015 г. неистински български банкноти най-много са от купюрата от 20 лева (56.51%). В изпълнение на законовите си функции по извършване на експертна оценка на чуждестранни банкноти и монети, задържани на територията на България, през първото тримесечие на 2015 г. в БНБ бяха регистрирани и задържани неистински чуждестранни банкноти, както следва:  568 броя евро, 156 броя щатски долари и 53 броя банкноти от други чуждестранни валути.

Какви са специфичните защитни „механизми” на банкнотата от 20 лева – най-често фалшифицираната българска банкнота? При пипане трябва да се усети специфичната й хартия и релефа на надписа „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА” и на портрета.

При насочване на банкнотата срещу светлинен източник трябва да се обърне внимание на трите важни защитни елемента – воден знак, регистър на проглед и осигурителна нишка с повтарящ се в нея текст.

От БНБ информират, че при накланяне на банкнотата се наблюдава пулсирането на числото, обозначаващо номиналната стойност, и проблясването на фигурите в различни цветове по холограмната лента.

Правоъгълно шахматно поле (регистър на проглед), разположено долу в дясната половина на лицевата страна на банкнотата, е един от защитните елементи. При поставянето й срещу източник на светлина от двете страни на банкнотата се наблюдава числото „20”.