26 май 1917 г. Умира Борис Дрангов

Две смърти няма, а без една не можем! Това са думи на Борис Дрангов към неговите войници. На 26 май 1917 г. на бойните полета на Македония умира един знаковите офицери на България.

На Завоя на река Черна позициите на полка са подложени на ожесточен артилерийски обстрел. Полковник Борис Дрангов със своя щаб, вместо да се оттегли, излиза на предните позиции, верен на принципа, че командирът трябва да бъде при своите войници.

Там той е тежко ранен от избухнал снаряд. Почива същия ден. Погребан е в Скопие.

Борис Стоянов Дрангов е роден на 3 март 1872 г. в Скопие.

Начално и средно образование получава в родния си град. Завършва Скопското българско педагогическо училище. Борис от малък мечтае да бъде моряк. През 1891-а е зачислен в първа юнкерска рота във Военното училище в София.

Въпреки отличния му успех през 1894 г. е разжалван заради конфликт със строеви офицер и е изпратен във II конен полк. Все пак на 1 януари 1895 г. е произведен в чин подпоручик. Борис Дрангов вярва, че офицерът е преди всичко мислеща личност, възпитател и настойник на войниците, който в мир и бран ги учи преди всичко с личен пример. Той отлично разбира ролята на военната дисциплина, но не превърната в мъртва схоластика. Дрангов през цялата си военна кариера се стреми да не върши нещо, което да накърнява личното достойнство и творческата инициатива на подчинените си. Той не иска да възпитава послушници и угодници, а пламенни, решителни, предприемчиви и горди войници. За него войникът има не само ръце и нозе, но също сърце и глава.

През 1903 г. младият български офицер взема активно участие

в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на чета. Изявил се като способен командир, Дрангов е изпратен да завърши висше военно образование в чужбина – от 1904 до 1907 г. следва в Николаевската генералщабна академия в Петербург, която завършва с отличие. През 1910 г. е назначен за преподавател във Военното училище в София.

Школници на Дрангов са Чудомир, Крум Кюлявков, Стойчо Мушанов, Андро Лулчев, Йордан Бадев, както и голяма част от българския обществен и политически елит между двете световни войни. Тогава започва да пише във военни издания, предимно в сп. “Народ и армия”. През Първата Балканска война (1912-1913), вече майор, Дрангов служи като началник щаб на бригада в състава на I пехотна софийска дивизия. Воюва при Булаир, Чаталджа, Одрин.

През Втората Балканска война (1913) се сражава срещу сърбите на връх Бубляк. Първата световна война (1914-1918) е командир на V пехотен македонски полк от XI пехотна македонска дивизия. Воюва при Куманово, Криволак, гара Удово, Демир Капия.

На Добруджанския фронт се сражава срещу румънци и руснаци.

На 22 април 1916 г. е назначен за началник на първата българска школа за запасни подпоручици в Скопие.

През 1917 г. отказва работа в Щаба на войската и поема командването на 9-и Пловдивски пехотен полк.

Особено важен и интересен момент от неговата военна и житейска кариера е периода 1915-1917 г. като началник на Скопската школа за запасни офицери, випусниците на която веднага след производството заминават на фронта. През 1916 г. Борис Дрангов издава наръчник „Помни войната“, смятана за библията на българското офицерство.

Кабинетът на полковник Дрангов е на партера до караулното помещение. На прозорците на стаята по негова заповед не са поставени пердета. Мебелировката е от маса, стол, войнишки креват и библиотека. Всеки войник може да види как живее и какво работи началникът на школата.

“Всеки началник да бъде глава, пример във всичко, сиреч пръв да направи това, що изисква от подчинените си. Началникът трябва да бъде образец и пример на твърда дисциплина и ред, що дават непоколебима сила и създават безсмъртни дела.”. Това завещава на подчинените си Борис Дрангов.