713 0

Насилието от младежи - предвестник на по-сериозно психично разстройство

Случаите на агресия, придобили публичност в последните дни, са симптоми на криза в системата на здравеопазването, заяви проф. Дроздстой Стоянов

Анжелина Димитрова

Случаите на агресия, придобили публичност в последните дни, са симптоми на криза в системата на здравеопазването и психично-здравното обслужване, което пък е компонент на общественото здравеопазване. Това каза проф. Дроздстой Стоянов, най-младият проф. психиатър у нас по bTV.

Той коментира случаите с разпространения клип на гавра с момиче, случаите, в които младежи нападат хора около НДК за удоволствие, както и побоят, нанесен от акушерка над новородено.

По думите на проф. Стоянов насилието от младежи над други младежи и разпространяването на записи е гранично състояние. Това е нарушение, което може да бъде възрастово специфично, но може и да бъде предвестник на по-сериозно психично разстройство. Нужно е неговото диагностициране да става много рано. Затова са нужни компетентни служби както в училище, така и в общността.

Запитан как близките да разпознаят, че нещо се случва с даден човек, гостът отговори, че много зависи от дълбочината и сериозността на проблема.

По думите му по-малко тревожно е, когато има видими прояви на отклонение на поведението, защото те се овладяват по-лесно и бързо с медикаменти или психологично консултиране.

Много по-сериозна тревога трябва да буди отдръпването, затварянето в себе си.Класически пример за много алармиращ симптом, подсказващ самоубийство, например, е спонтанно подобрение на депресията без медикаментозно лечение. Депресивно болен, който върви към идеята за самонараняване, става значимо по-разведрен, след като вземе решението да осъществи своя план, обясни проф. Стоянов.

На въпрос застрашено ли е психическото здраве на българина, той отговори, че „за съжаление, у нас се случи деформация на разбирането за реформа – определени сектори на здравеопазването бяха успешно реформирани и в момента са печеливши, но психиатричното здравеопазване, онкологията и спешната помощ бяха маргинализирани и не само не бяха реформирани, а бяха жестоко деформирани спрямо изходното ниво на общественото здравеопазване от преди промените. Ако преди имаше централизирана система, която се грижеше за губещите системи – психиатрията и онкологията, в които има много инвестиция на време, енергия и средства с неясен изход от лечението, либерализираната система на пазарната икономика подминава тези системи. Настъпи диспропорция и губещите системи се превърнаха в изкупителна жертва, защото демократичната власт не намери ресурс да проумее, да разбере и да вложи енергия в преосмислянето на финансирането на психично-здравната помощ“.

България


Напиши коментар:


Публикувай