Оправдателна присъда по делото "САПАРД"

Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила присъдата на Софийския апелативен съд (САС) по делото "САПАРД".  Решението не подлежи на обжалване.

Производството пред ВКС е образувано по касационен протест срещу въззивната присъда от 09.11.2015 г. на Софийски апелативен съд, с която подсъдимите Марио Николов, Марияна Николова, Анна Шаркова, Иван Иванов и Валентин Ангелов са признати за невиновни и оправдани по обвинението за извършване на престъпления като организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления на финансови операции или сделки с имущество в особено големи размери, за което се знае или предполага, че е придобито чрез престъпление или друго деяние – пране на пари.

В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена по отношение на Людмил Стойков, който е оправдан, и по отношение на Григор Главев (с първоинстанционния акт е признат за виновен, но производството е прекратено от въззивната инстанция, тъй като починал в хода на процеса).

С присъда от 29.03.2010 г. Софийският градски съд признава Марио Николов, Марияна Николова, Анна Шаркова, Иван Иванов, Валентин Ангелов и Григор Главев за виновни и ги осъжда за извършени престъпления по чл. 321 от НК и по чл. 253, ал. 5 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Людмил Стойков е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения. С въззивна присъда от 21.09.2012 г. САС отменя първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимите са признати за виновни, като ги признава за невиновни и ги оправдава по повдигнатите им обвинения. По искане на главния прокурор във ВКС е образувано дело за възобновяване на наказателното производство. С решение от 12.03.2014 г. ВКС отменя по реда за възобновяване влязлата в законна сила присъда на САС и връща делото за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото САС постановява последната оправдателна присъда от 09.11.2015 г., която е протестирана пред ВКС.

Тричленният състав на ВКС пише в мотивите си, че касационната проверка не е установила съществени нарушения на процесуалните правила, довели до опорочаване на вътрешното съдийско убеждение на предходния съдебен състав. Вътрешното убеждение на съдебния състав е формирано съгласно чл. 14 от НПК на базата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Според върховните съдии в мотивите на САС детайлно, обективно и аналитично са разгледани всички данни относно създаването на процесните дружества, кандидатстването им за финансова помощ по програма САПАРД, получаването на субсидията и разпореждането с нея. От тях съдът е стигнал до заключение за несъмнени икономически връзки между дружествата, за близки отношения между Марио Николов и Мариана Николова (съпрузи) и Людмил Стойков и свидетелката Елза Радкова (фактически съжители), както и за познанства между част от останалите подсъдими. Обвинението обаче не е ангажирало никакви факти, които да доказват нещо повече от тези принципно и конкретно легални обстоятелства. Прокурорът не обяснява и не доказва как те са се развили до престъпна група със строго определена цел – изпиране на пари, чрез организаторска активност на Людмил Стойков и ръководни действия на Марио Николов. Неясно защо прокурорът категорично свързва ръководството на „Палмигруп” АД с ръководството на описаната в обвинителния акт престъпна група.

В мотивите на ВКС пише, че въззивната инстанция основателно се е насочила и към дефицита на прокурорски твърдения за обстоятелствата, при които (в преследване на престъпна цел) всеки от подсъдимите е решил да се възползва от възможностите на програма САПАРД и е влязъл в контакт с останалите подсъдими със съзнание, че принадлежи към престъпно сдружение. Той не се компенсира от развитото пред касационната инстанция становище на обвинението относно договорите за заеми между дружествата – бенефициенти и „Палмигруп”АД. Те са определени като фиктивни, тъй като са само средство за последващо насочване на неправомерно получени суми към контролирано от подсъдимия Марио Николов дружество. В обвинителния акт няма подобна трактовка на финансирането на проектите, с които е претендирана помощ по програма САПАРД.  Независимо от това, предходната инстанция задълбочено е изследвала тези контракти, проследявайки паричните трансфери след изплащане на проектните субсидии. В мотивите на присъдата е отразено, че съдържанието на договорите не създава достатъчно гаранции за заемодателя, но прокуратурата не е релевирала никакви доказателства, че те са сключени с единствена цел да обслужат предварително взето престъпно решение за измамно получаване на пари по програма САПАРД и последващото им превеждане към сметката на „Палмигруп” АД. От събраните доказателства съдът е установил, че заемите са преминали проверка на Държавен фонд „Земеделие” като част от бизнес плановете на дружествата и са надлежно осчетоводени, тъй като отразяват реално движение на суми. Въззивната инстанция не е стигнала до нито един факт, който да се противопостави на тази констатация. Според ВКС не е без значение и фактът, че от страна на „Палмигруп” АД договорите за финансова помощ са подписани от изпълнителния директор Иван Стефанов. Прокурорът не е заявил защо при това положение свързва Марио Николов с решението за финансиране на бенефициентите като част от престъпна схема. „Въззивният съд се е сблъскал с обща и абстрактна фразеология, в която присъстват обвинителни заключения, но липсват фактите, които да ги свържат с конкретно поведение на всеки от подсъдимите” – категорични са върховните съдии.  

Силно уязвима до степен на незащитимост е и позицията на обвинението за доказаност на организаторската роля на подсъдимия Людмил Стойков. Прокурорът не е ангажирал нито един факт, който да е относим към организационна дейност на Стойков, насочена към обединяване на останалите подсъдими в престъпна група за изпиране на пари. „Извеждането на знание за престъпна дейност единствено от факта на познанство или дори съжителство поставя в сериозна опасност разумната същност на доказването в наказателния процес” – пише в мотивите на ВКС.  

Според върховните съдии са неоснователни и възраженията в протеста срещу оправдаването на подсъдимите по обвинението по чл. 253 от НК. Аргументът, че превеждането на сумите от субсидиите от подсъдимите обективира в управителите умисъл за престъпление по чл. 253 от НК, тъй като според касатора за „съставомерността на извършеното не е необходимо деецът да знае с категоричност, а е достатъчно да предполага, че средствата са придобити чрез престъпление” е неубедителен. Това заявление, макар да е принципно вярно, не кореспондира с конструкцията на изпълнителното деяние, описана в обвинителния акт. Според нея подсъдимите не просто са предполагали, а са знаели, че сумите са получени чрез престъплението документна измама, тъй като (с изключение на Стойков) са участвали в извършването му.

В решението на ВКС пише, че апелативният съд правилно е акцентирал върху обстоятелството, че прокуратурата е представила набор от писмени документи, в голямата си част материали по разследвания в две други държави. Сред тях особено място заема осъдителната присъда по отношение на германските граждани Райзахер и Енгелхарт. Те са признати за виновни и осъдени от Окръжния съд в гр. Аугсбург, първият като извършител, а вторият като помагач, за измама със субсидии чрез доставки на машини, но не и за изпиране на пари и участие в престъпна група. Деянията им засягат само две от процесните шест дружества – „Птицекланица Чубра” ЕООД и „Палмигра” ЕООД, и съставянето на две фактури. Останалите инкриминирани машини не са били коментирани по приключилото наказателното производство във ФРГ, а участието на български граждани в документна измама по програма САПАРД прокуратурата е определила за предмет на самостоятелно производство, развиващо се пред Специализирания наказателен съд.