1 633 0

7 януари 1879 г. В София е открита Първа мъжка гимназия

Снимка: Стара София
Снимка: Стара София
Венцислав Михайлов

На 7 януари 1879 г. в София е открита Първа мъжка гимназия. Това става благодарение на издадените от тогавашния ръководител на Дирекцията на просвещението и духовните дела проф. Марин Дринов "Временни правила за откритите през 1878/1879 година гимназии в княжество България".

Марин Дринов, който полага неимоверни усилия, за да възстанови съществуващите от по-рано училища и да създаде нови, открива класически и реални гимназии. Според временните правила през учебната 1878/1879 г. се откриват само първите два класа на Софийската класическа гимназия, което е възложено на софийския окръжен инспектор на народните основни училища Йосиф Ковачев. Отделени са за целта четири класни стаи в зданието на главното училище, а през ноември 1878 г. за директор на гимназията е назначен инспектор Георги Стаменов, което дава възможност за започване на редовни учебни занятия.

В летописната книга на Първа софийска мъжка гимназия пише следното:

"Софийската класическа гимназия е отворена на 07.01.1879 година при управлението на Императорски Всерусийския комисар княз Дондуков и при управляващия отдела на народното просвещение и духовните дела професор Марин Дринов."

Редовните занятия протичали от 9 часа сутринта до 14 часа следобяд. В първи клас се записват 76 ученици (две парарелки), във втори клас - 35 ученици. Учебните занятия се водили на втория етаж на Главното народно училище в двора на църквата "Св. Неделя" на площад "Св. Неделя". В учебния план се включвали изучаването на българска граматика, математика, история, география, православие ("закон божи"), латински език, западен (немски или френски език) език и чертане, като първите учители в Софийска класическа гимназия притежавали добра подготовка и образование.

За съжаление обаче в сравнение на броят на постъпилите в началото на учебната година (111), в по-горен клас преминали едва 43. За този лош резултат директорът посочва:

"1.Въвеждането на латински език като нов предмет неизучаван дотогава в България. 2.Задължението учениците да си учат уроците у дома, нещо което не се е практикувало по-рано.

3.Нередовното посещение на гимназията от страна на учениците, защото постъпването, напускането и редовното посещение не са стеснявани от никакви формалности."

До 1886 година единствената мъжка гимназия в София е класическата.

Въпросът "реалното и класическо обарзование" бил актуален за тогава и се състоял в избора на учебни предмети и тяхното разпределение. Съществували 2 противоположни мнения:

1. Първото, че гимназиалното образование трябва да бъде реално като се даде предимство на предметите - живи езици, математика, рисуване - предмети, които имат реална връзка с обществения живот и природата.

2. Второто мнение е, че образованието трябва да бъде класическо с широко застъпено обучението на класически езици.

За удовлетворението на исканията на софийските жители, в началото на учебната 1886/1887 г. се открива и реален отдел, но само 4-ти, с което от 1 януари 1887 г. гимназията добива името Софийска класическа и реална гимназия.

В края на учебната 1883/1884 г. се провежда първият зрелостен изпит в Софийската класическа гимназия. В седми клас тогава има 11 души. На този първи изпит са допуснати 8 ученика, от които 7 получават свидетелство за зрелост.

Възпитаниците на първата столична мъжка гимназия не са били никак безотговорни. Още на втората година след разкриването на гимназията те учредяват дружество "Напредък", в което водят бурни дебати. Темите са много и съвсем сериозни - "Барутът или книгопечатането са донесли повече полза", "Александър Македонски или Анибал е по-велик" и др. Дружеството издава и първия ученически вестник "Напредък".

От гимназията тръгва и първото ученическо гимнастическо дружество. Ученикът Александър Танев пише по повод устава на дружеството: "Бяхме освободени от турско иго по два договора - Санстефански и Берлински. От последния бяхме останали попарени. Още като деца съзнахме, че ни предстои упорита борба за освобождението на целия български народ. Дружеството ни беше гимнастическо, а игрите ни бяха войнишки - на няколко пъти сме атакували редутите по Куру-багларъ и... все ги превземахме."

Какво е било качеството на обучение в тези времена показва внушаващият списък с имената на учителите. В гимназията преподаватели са били все ключови фигури на българския културен живот - поетът Стоян Михайловски, Пенчо Славейков - първо ученик, после волнонаемен учител, Константин Иречек, заместникът на Левски - революционерът Атанас Узунов, и още, и още. Челното място в списъка с възпитаниците пък на 50-ата годишнина от създаването на училището са заемали Негово царско величество Борис III и брат му принц Кирил. Тук са учили и Елин Пелин, Александър Бурмов, Димитър Димов, Георги Марков. Училищните книги показват, че немирният като писател Марков в училище е бил съвсем послушно момче. По дисциплината "Поведение" е имал само шестици за разлика от геометрията, по която се е движел между 3 и 3 и половина.

От Софийската класическа гимназия тръгва и Софийският университет. Годината е 1888 г. Тогава за първи път към гимназията се учредява висш педагогически курс.

България


Напиши коментар:


Публикувай