524 0

Свети мъченици Памфил и Порфирий. Свети Флавиан

Стефанаки Йоанис

В началото на ІV век живял в Кесария Палестинска презвитер Памфил, свят човек, дълбокоуважаван от всички. Целият му живот бил посветен на Бога и ближните. Той получил прекрасно образование в град Берит и в Александрия, а след това се поселил в Кесария, където и приел презвитерски сан. Живеел твърде бедно, защото всичко раздавал на сиромаси.

Той неуморно се трудел да сравнява ръкописите на Св. Писание. В онова време текстът на Св. Писание бил твърде повреден от преписвачите. Памфил грижливо се занимавал с изправянето му. Той бил така убеден в необходимостта да направи свещените книги колкото се може по-достъпни за всички християни, че купувал и сам преписвал ръкописи, за да ги раздава. Благодарение на неговите трудове и грижи била събрана в Кесария голяма библиотека от духовни книги. Всякак се стараел той да разпространява светата вяра и християнската просвета.

Във време на гонението, възникнало при Диоклетиан, той увещавал и ободрявал християните мъжествено да стоят в изповеданието на вярата. За гонителите не могъл да остане незабелязан светият мъж, който така много се бил потрудил за славата Божия. Те го хванали и подложили на най-тежки изтезания, като се стараели да го склонят да се отрече от вярата. Но Памфил изтърпял мъжествено изтезанията и след това бил затворен в тъмница.

Заедно с него, подир мъченията за вярата, затворени били в тъмница дякон Валент и Павел, който и по-рано страдал за вярата си в Христа.

Минали две години; изповедниците все още били в тъмница; гонението повече се усилвало. То било особено силно в областите, които император Максимин управлявал, в това число Палестина и Египет. Християните били страшно мъчени и след това ги изпращали на тежка работа в рудниците, като им изваждали дясното око и подрязвали жилата на десния крак. Управителят запитал предишните изповедници Памфил, Валент и Павел готови ли са сега да се покорят на царската повеля, но като получил отговор, че не изоставят вярата си, заповядал да отсекат главите им с меч.

Отвели светите изповедници на смърт. В това време един 18-годишен юноша, на име Порфирий, слуга и възпитаник на презвитер Памфил, се явил пред управителя, като искал позволение да вземе телата на светите мъченици, за да ги погребе. Управителят го попитал за вярата му. Той заявил безстрашно, че вярва в Христа. Подложили го на страшни изтезания, като искали да изтръгнат от него отречение. Юношата търпял всичко с изумителна твърдост: не чули от него ни вик, ни стон. Най-после го обесили и разпалили под него огън; пламъкът го обхванал. Той с лице, сияещо от радост, призовал името на Господа Иисуса и предал Богу чистата си душа.

Управителят дохождал в ярост, като виждал, че с нищо не може да победи твърдостта на християните. Най-малкият знак на съчувствие към учениците бил наказван със смърт.

Един заслужил войник на име Селевк, който бил свидетел на убиването на Порфирий, отишъл да съобщи това на Памфил. Той заварил Памфил да прави последната си молитва, преди да наведе главата си под меча. Като чул за славната смърт на своя възпитаник, той поблагодарил на Бога, целунал Селевка и радостно посрещнал смъртта.

Донесли на управителя за постъпката на Селевк и управителя заповядал веднага да го накажат смъртно. А Селевк отдавна бил християнин и с радост посрещнал смъртта. След него се пресъединили към лика ма мъчениците св. Теодул – старец, който служил при управителя, но бил таен Христов служител.

Той се приближил до мъчениците, отвеждани на смърт, и като ги целунал, молил ги да се помолят за него Богу. Управителят, щом узнал това, заповядал да го разпънат на кръст. Най-после един християнин от Кападокия на име Юлиан допълнил числото 12 мъченици, които пострадали тоя ден. Той наближавал до Кесария и като видял вън от града тела, хвърлени за храна на зверовете и птиците, досетил се, че това са тела на християни, пожертвали живота си за вярата в Христа, пристъпил до тях и ги целунал, славейки подвизите на светите мъченици. Войниците, които наблюдавали да не би някои да открадне телата на мъчениците, донесли за това на началството. Юлиан бил доведен при управителя и, след като изповядал вярата си, бил изгорен в огън.

Така се увенчали с мъченичество тия верни служители на Христа и се удостоили с вечна слава в Царството небесно. Подробности за тях ни дава в своята "История на палестинските мъченици" историкът Евсевий, който бил ученик на св. Памфил.

България


Напиши коментар:


Публикувай