1 363 4

В един западен вестник казаха…

by Fakti.bg

Имате ли идея какво означава за света на медиите и финансите титлата The Wall Street Journal? Огромно информационно животно. Цезар! Ако там напишат А, след минути пада Z. Всичко, което се случва в света на финансите, фондовите борси, животът на планетата и мравките изобщо… Това е този вестникът! Това е вестникът, който определя тона на финансовия свят, на политиката. В тази медия водещата новина е тази, която има значение, а повярвайте ми, България не е сред тях.

Това коментира Емил Спахийски за в. „Труд”.

Тези дни ни заляха с неоспоримия престиж на медията, която ни разказва как Русия се меси в изборите на България. Общо взето тъпа дописка – някой нещо някъде споменал, но няма документи, няма свидетели. Това чувам. Не съм чел нарочно информацията, защото разсъждавам от гледната точка на аудиторията, която консумира историята, без да има идея да прочете статията. А тя смърди като развалени печурки. Отвратителна миризма.

Хайде да помислим рационално: С какво, по дяволите, Америка и борсите на “Уолстрийт” биха се впечатлили от изборите в България? Борсите ли ще се сринат, светът ли ще се промени, ако този или онзи спечели у нас? Целият бюджет на страната ни се равнява на делнична сделка на борсата край големия напърчен бик. Някой от вас знае ли кой е на власт в Буркина Фасо или в Салвадор? Бихте ли прочели четиво за намесата на Гватемала в политическия живот в Никарагуа? Съмнявам се.

В последните дни ни заринаха с авторитета на The Wall Street Journal, чрез който ни обясняват как Русия се меси в българските избори. Русия? При условие че всички знаем каква е заплахата за България, Русия би била повод за втори Альоша. Но този велик вестник се интересува как Голямата мечка се бърка в нашите избори. Всъщност няма факти, няма доказателства – има съмнения. Отсега поставям два залога за края на тази статия:

Не съм чел публикацията в американския лидер на икономическа информация нарочно, не знам какво се казва в нея, но чувам коментарите днес и това ми е достатъчно.

Вторият залог е следният: Ако в публикацията на The Wall Street Journal има само един антагонист – сиреч лош герой, значи е поръчка. Ако има само едно лице, което е споменато с доминираща тревога и позитивизъм от страна на медията, значи този човек си търси работа със съдействието на Вашингтон.

Никога големи медии в света не отразяват бедни държавици без пари. В CNN ще видите страхотни репортажи за Македония и реклами, интервюта с политици, но да знаете че първото изплаща второто.

В пропагандата, създадена в началото на XIX век, има една технология, която по спомени мои се нарича “Обратен Ларсен”. Не, той не е бил хомосексуален, просто такава е техниката. Плаща се публикация в Германия и в Австроунгария всички препечатват тезите, започват дискусии и спорове. В тази техника най-важното е, че независима медия от чужда държава е проявила отношение към втора държава, и то по важен проблем. Чиста форма на пране на инфракция.

Платените публикации само в България се отбелязват като платени, защото се смята, че така ще се контролира задкулисното влияние – чиста загуба на време. Престижните западни медии се изхранват единствено и най-вече от търговия на влияние чрез… престижа си.

При условие че The Wall Street Journal е собственост на “Нюз корпорейшън”, оперирала доскоро в България, не е чудно колко лесно може да се купи пространство там. При това не в основното книжно тяло, където не е невъзможно да влезеш, но струва пари, а в сайта им.

От един величествено кафяв български сайт, който дори се нарича “агенция”, търгуваха на предните избори (лично впечатление) с всеки, който даде пари. Само че държат на титулната страница информацията 20 минути, вземат ти 3000 лева и след това пускат конкуренцията на същата цена. Тази игра няма край!

В случая с The Wall Street Journal е друго. Никой никога няма да ви пусне копие от фактурата, но и никога няма да видите в центъра на Ню Йорк, на улица “Уолстрийт” и околностите някой сериозен човек да седне на пейка в парка и да чете за изборите в България.

Този човек, който най-вероятно присъства с добро в тази статия, ще получи своята работа, благодарение на тези, които са платили съдържанието, и това е много тъжна, гадна история.

Нас българите не ни притеснява нито Румъния, нито Сърбия, нито Полша. Интересува ни какво става в Турция, какво ще дойде оттам, от изток.

Ако някой пише обективна статия в огромен вестник, без тя да е поръчана, каквато и да е темата, дори и за намеса в изборите, би обхванала всяка политическа агресия. Би написал и потърсил мнението на всеки специалист или засегната в статията личност. Освен Русия щяха да присъстват и Турция, и Русия, и Сърбия, и Македония.

В The Wall Street Journal чувам няма такова нещо. Мислите ли, че The Wall Street Journal не е професионален вестник? Обещавам да прочета и да видя кой е позитивният герой в публикацията. Подозирам, че е политик, който не вижда Турция, а се притеснява от Русия. Не, не се притеснява дори и от Русия, а за бъдещето си като политик.

Притежава над 40 награди „Пулицър“

The Wall Street Journal е един от най-престижните вестници в Америка заедно с “Ню Йорк таймс”, “Бостън глоуб” и “Вашингтон поуст”. Той е собственост на Dow Jones&Company, подразделение на News Corp. Публикува се във формат Broadsheet и онлайн.

Вестникът е спечелил над 40 награди “Пулицър”. Името, както е видно, идва от най-важната финансова улица в света – “Уолстрийт”, в сърцето на финансовия район на Долен Манхатън. Изданието започва своя живот на 8 юли 1889 г.



Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • кроко (псевдоним)
    Отговор
    1 22:39  24.03.17
    Браво на автора, иначе относно „политика”, който вижда само Русия, а не вижда Турция и цялата картинка, например Роско Плювнята се изцепи тези дни точно в същия стил. А и много други дясно/либерално ориентирани има, дето виждат само това, за което им се плаща.
  • БЪЛГАРИН (гост)
    Отговор
    2 23:53  24.03.17
    Браво, много добър материал!
  • Геров (гост)
    Отговор
    3 06:00  25.03.17
    В последните няколко години се стигна до там,че такива сериозни издания като посочените в статията,да бъдат приемани като несериозни и със силен отенак на жълто.В следствие на такива"новини",на читателя му се налага да търси все повече нови алтернативни източници.Много голямо търсене на правдива и необслужваща информация в сегашно време се търси от медиите на Изток-китайски или руски,корейски и дори японски.Затова ще се съглася с автора,че този медиен проблем вече се забелязва и от обикновенният читател и не е нужен експерт...Изводът е,че журналистиката се продаде и уби достойнството си.
  • кроко (гост)
    Отговор
    4 08:40  25.03.17
    Статията щеше да е актуална и под заглавието : Един руски вестник каза...

Напиши коментар:


Публикувай