1 414 0

Приключението да се возиш в пловдивско такси

Под тепета има все по-малко шофьори, все по-стари коли, а повикването е все по-трудно

Венцислав Михайлов

Пътуването в пловдивските таксита през последно време се превърна в истински сървайвър. И то с неприятна тръпка, сравнимо единствено с времето прекарано в маршрутка, но за удоволствието да си тет-а-тет с таксиметровия шофьор плащаш доста повече. Самият опит да извикаш кола, прилича повече на игра "тука има - тука нема", а шансът да се добереш до такси е със същия процент вероятност като този за печалба от националната лотария. Може би дори по-малък.

Това пише TrafficNews.bg.

Налага се да звъним на няколко компании, докато получим шанса да попаднем на свободен автомобил. После идва чакането, което в повечето случаи се разминава с казаните от диспечерката „3-4” минути или просто за всеки случай трябва да си ги умножим по три, за да добием реална представа за това след колко време ще дойде очакваната кола. И накрая идва истинското приключение – возенето в стар и мръсен автомобил. Изключения, разбира се има, и то не едно или две, но на фона на общата картина те някак си бледнеят.

Всеки има поне по една история за неприятно возене в такси, която в течение на времето се е превърнала в комична– „беше надул кючеци и пееше в колата”, „през цялото време пушеше и гледаше клипове на телефона си”, „не спря да псува и през целия път ми разказваше абсурдни истории”,”миришеше на пот и ми се развика като се опитах да отворя вратата” и още много други.

Тенденцията е, че таксита в Пловдив намаляват, колите са все по-стари, а съвсем скоро и най-редовните клиенти ще предпочетат автобусите!

От къде идва проблемът?

Не един и два фактора определят сегашното състояние на такситата под тепетата. Като започнем от ремонтите, преминем през кратките разстояния в града и ниски тарифи и продължим с организацията във фирмите.

Всички шофьори в града псуват организацията на движението в момента – удължените срокове за ремонти на главни булеварди, блокираните централни улици, дупките и разбира се, задръстването. А сега си представете какво е да си таксиметров шофьор в този разкопан град. Определено ежедневното шофиране по улиците разваля автомобила и изнервя водача.

Самите превозвачи също виждат, че има проблем. Като си обясняват ситуацията с ниските тарифи. В момента максималният праг е 1,25 лева дневна и 1,45 нощна тарифа, а минималните тарифи са 65 ст. дневна и 75 ст. нощна тарифа. Според шофьорите обаче реалната цена е 1,30 лева на километър. И към това добавяме, че в Пловдив разстоянията не са като в Ню Йорк. "Най-любимият" курс от шофьорите е „вътрешния”, т.е. само в квартала. Често пловдивчани си викат кола само за няколко пресечки и броят до последната стотинка – дори и на апарата да показва 1.05 лева. В този случай таксито излиза колкото автобус и печалбата на шофьора е никаква. И така шофьорите като чуят за „вътрешен” курс и просто не приемат заявка, ще имате повече късмет да си повикате автомобил ако пътувате от Кършияка до Остромила или най-добре до Асеновград.

Не на последно място стои и въпросът с организацията в самите таксиметрови фирми. Реално погледнато фирмата е просто един ефир. Диспечарките приемат обажданията, предават на шофьорите, а те се оправят сами. От тях зависи поддръжката и ремонта на автомобила и всички останали разходи, които имат ежедневно. Често цари неразбиране между диспечарката и шофьора - той й казал 10 минути, тя предала 3, за да не изгуби клиент и накрая го отнася потребителят, който виси в студа в очакване на такси, което е повикал, защото бърза.

Към всичко това трябва да добавим и лошите метрологични условия и час пик. И в двата случая възможността да си намериш кола се свежда до минимум. Щом завали, броят на таксиметровите автомобили в града намалява, клиентите се увеличават и услугата става мираж.

България


Напиши коментар:


Публикувай