1 024 9

9 януари 1878 г. Победата при Шипка-Шейново

Открит е пътят за настъпление в Тракия и към Цариград

Венцислав Михайлов

На 9 януари 1878 г. Руските войски и българското опълчение удържат победа в битката при Шипка-Шейново.

Това сражение е ключово за откриването на пътя към Цариград и сключването на мирен договор.

До него се стига, след падането на Плевен и София.

В края на месец декември 1877 г. Южният отряд на руската армия, с командир генерал-лейтенант Радецки, преминава Стара планина при изключително трудни зимни условия. Той пристъпва към изпълнение на основната задача поставена от плана за действие след преминаването на планината - разгром на Централната османска армия.

Южният отряд е разделен на три колони - лява, централна и дясна. В състава на колоните са включени и дружините на Българското опълчение. Предвижда се действие от движение срещу противниковите сили на южния склон на Шипченския проход и в укрепения Шейновски лагер, изграден недалеч от с. Шейново.

Битката се развива в два боя на 8 и 9 януари 1878 г. Шейновският лагер е изграден от Централната османска армия. Опорен пункт на основните сили заели проходите на Централна Стара планина. Той е разположен срещу южния изход на Шипченския проход. Формата му е на кръг с радиус 1,5 км с център с. Шейново. Най-силно е укрепена източната част с дължина на отбранителната линия 2 км, с. Шипка - с. Секеречево.

Отбраната е от две свързани линии. Първата е с основа от пет могили с разположени две батареи и стрелкови ложименти. Втората е съставена от пет редута, разположени за кръстосан огън срещу равна и открита местност. Могилата Косматка зад втората линия е командна. Тук са установени резервите на Вейсел паша. Другите участъци на лагера са отбранявани от 9 редута. В хода на битката землените профили са укрепени допълнително и усилени с дългобойна артилерия. В лагера са разположени 11,5 табура и 29 оръдия.

Силите на лявата руска колона са съсредоточени в района на днешното село Мъглиж. Взето е решение да се атакува Шейновският укрепен лагер. Главните сили са насочени към източната страна на лагера. Около обяд атакуващите превземат първата отбранителна линия на противника. Опитът да се превземе втората отбранителна линия е неуспешен. Командващият преценява, че частите са изтощени и взема решение да се нощува на заетата позиция.

Тя е укрепена през нощта и направена недостъпна за вражеските сили. Изпратено е донесение до генерал-лейтенант Фьодор Радецки с настояване за енергични действия на централната и дясната колона.

През нощта на 8 срещу 9 януари Вейсел паша прегрупира своите сили. Шейновският лагер е укрепен с 4 табура свалени от Шипченския проход. Рано сутринта започва атака срещу лявата руска колона като последователно се пренася ударът от десния към левия руски фланг. Особено ожесточен е боят при гората край с. Секерчево.Турците са отбити и са заети нови редути от втората отбранителна линия. Обхванати са двата фланга от източната страна на Шейновския лагер. Предприета е атака и на днешното село Шипка. След забелязано масово отстъпление на турски части, лявата колона в 10 часа преминава в настъпление срещу западната страна на лагера. Овладени са първите траншеи и е отбита последвалата конраатака.

63-и Углицки Пехотен полк, IX-а Стрелкова бригада и V-а Опълченска дружина атакуват и превземат централния Шейновски редут №2. Успешна е и атаката на Шейновски редут №1 от III-и Стрелкови батальон на 63-и Углицки Пехотен полк. Батальонът е вдигнат в атака.

Към 14:00 часа части на лявата и дясната колона се съединяват южно от превзетото с. Шипка. Вражеските сили в Шейновския лагер са разкъсани, а Вейсел паша е принуден да съсредоточи останалите му сили около командния си пункт при местността Косматка и да поиска капитулация.

Около обяд в атака срещу турските сили на Шипченския проход преминава и централната колона. Главният удар нанася 55-и Подолски Пехотен полк. Обходно движение осъществяват Брянския пехотен полк и Житомирския пехотен полк. С цената на 1 507 убити и ранени, централната колона сковава силите на турската групировка и не допуска тя да окаже помощ на Шейновския лагер.

Изправен пред неминуемо поражение, Вейсел паша изпраща парламентьор при генерал-лейтенат Михаил Скобелев с предложение за капитулация. Предложението е прието с условие да се предадат и частите при Шипченския проход.

Шейновската битка завършва с пленяването на цялата Централна османска армия (3 паши, 765 офицера и 22 000 войника). Броят на убитите и ранените е 4000 души.

Турция се лишава от най-боеспособната си армия към началото на 1878 г. Окончателно е разкъсана отбранителната турска линия по Стара планина. Открит е пътят за настъпление в Тракия и към Цариград. Общите руски загуби са 5 107 убити и ранени.

България


Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Джон Смит (потребител)
    Отговор
    1 07:39  09.01.18
    Вечна им памет!
  • Българин (гост)
    Отговор
    2 07:39  09.01.18
    Вечен Поклон!!!!!
  • Румен (гост)
    Отговор
    3 08:40  09.01.18
    СЛАВА-ВЕЧНА СЛАВА НА ОСВОБОДИТЕЛИТЕ НИ!!!!
  • Kcaniba (гост)
    Отговор
    4 09:05  09.01.18
    Който ни освободи,той ще ни зароби! Василь Лъвски!

    Коментиран от #5

  • абе овча главо (гост)
    Отговор
    5 09:09  09.01.18

    До коментар #4 от "Kcaniba":

    То по твойта логика тогава не е имало нужда да ни освобождават--викаш добре си бяхме с чалми на главите....а соросоиде доле..???
  • Kcaniba (гост)
    Отговор
    6 09:15  09.01.18
    Цитирам Апостола на свободата,ушанков!И се удивлявам на прозрението му на него и на другите национални герои по темата

    Коментиран от #7

  • РЕАЛНО (гост)
    Отговор
    7 10:17  09.01.18

    До коментар #6 от "Kcaniba":

    Апостола не е казвал такова нещо-факт.В музеите има негови записки и даже в "тефтерчето на Левски" няма спомен от такива думи..--поредната НПО партенка..
  • ЧЕП (гост)
    Отговор
    8 10:44  09.01.18
    Благодарността е най кратковременното чувство... - За нещастие!
    Всеки от Вас е помагал някому и сигурно се е случвало, това да бъде забравено бързо! - Болезнено усещане!
    - В тази връзка надявам се онези момчета, които не спират да дрънкат някакви платени лозунги... - Да се замислят!
    От нас сега не се иска нищо друго освен да проявим уважение, към тези хора и към техните наследници!
    За това бъдете така добри и дайте нужното, към онези, на които дедите им са прекратили животът си тук, на тази ничия за онова време земя.
  • Kcaniba (гост)
    Отговор
    9 20:55  09.01.18
    На руските войни

    О, руси, о, братя славянски,

    защо сте вий тука? Защо сте

    дошли на полята балкански

    немили, неканени гости?

    Желали би вас възхитени

    да срещнем со сълзи и с китки…

    Но идете вий настървени,

    на грозни зовете ни битки!

    Желали би вас да прегърнем

    и тоз път сърдечно, горещо.

    Но взорът ви свети зловещо…

    Как ръце сега да разгърнем?

    О, руси! Аз друг път ви славях

    за подвиг велик и чудесен,

    високо ви лґкът поставях

    във мойта душа, в мойта песен!

    Вий някога знаме Христово

    развяхте за благо човешко –

    строшихте ни игото тежко,

    а днеска ни носите ново!

    И пак не ви мразим (не крия:

    обича ви още народа);

    но любим и свойта свобода,

    стократно пµ любим я ния.

    За тоз кумир ние се бием

    и с чужд, и със близък упорно

    и няма ний врат да превием

    пред никакво иго позорно!

    О, колко ви, братя, жалея!

    О, как би желал, братя клети,

    свобода и вам и за нея

    кат нас да живейте и мрете!

    1916 Иван Вазов

Напиши коментар:


Публикувай