ВМРО ще ограничава липсата на контрол при религиите

Религиозен радикализъм и осъществяване на терористични актове, основани на него, наличие на индикации за политизация на вероизповеданията и на започнал процес на дезинтеграция на религиозен принцип на отделни религиозни общности в страната, както и разпространението на религиозни доктрини за промяна на държавното устройство, светския характер и закони на страната ни - това са причините, поради които лидерът на ВМРО, вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов официално предлага промени в Закона за вероизповеданията.

Каракачанов обяви чрез личния си профил във Facebook, че официално внася предложенията си в парламента, пише actualno.com.

"Наблюдаваните опасни явления, които са изброени в мотивите на промените, както и разпространението на религиозни доктрини за промяна на държавното устройство, светския характер и закони на страната ни са реална опасност на националната сигурност", аргументира се Каракачанов за предложението.

В самото предложение се въвежда понятието "религиозен радикализъм", като освен всичко друго в него влиза следното положение - използване на религията за политически цели. Заради това законопроектът предлага ограничение за участието в ръководни органи на религиозните общности и институции на лица, които участват в ръководството на политическа партия, забрана за финансиране на вероизповеданията от трети страни и въвеждане на правила за осъществяване на образователни дейности, извършвани в съответните религиозни общности.

Предвидено е политическа партия, която пряко или чрез други организации използва религията в своя полза или управлява религиозна общност, съответната партия да се разпусне.

Финансиране

Конкретно Каракачанов предлага да се уреди изрично, че правото да се установяват и поддържат връзки в България и в чужбина с лица и общности по религиозни въпроси, като част от правото на вероизповедание, може да се осъществява само с лица и общности, които не упражняват или не разпространяват религиозен радикализъм и не са обвързани или финансирани от политически партии. Същото ограничение се предлага и за религиозните общности и институции.

Ако някой приеме финансиране от източник, който не е разрешен по закона, следва глоба от 5 000 до 10 000 лева – за физическо лице или се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лева – за юридическо лице, а дарението се конфискува от държавата.

При повторно нарушение - глобата е от 10 000 до 20 000 лева, а имуществената санкция е в размер от 20 000 до 40 000 лева. Според предложението промени, вероизповедание може да финансира дейността си само от източници на доходи в Република България, а образователните им дейности и със средства от европейски фондове и програми. Следва да бъде представен и отчет за всяка година, който да бъде заверен от независим финансов одитор.

Като превантивна мярка срещу финансиране от източници, които биха могли да използват вероизповедание в България за неправомерни цели, се предлага за всяко получено дарение или наследство от българско юридическо лице или с източник в чужбина да се уведомяват Дирекция "Вероизповедания" и Сметната палата.

Иска се и увеличение на наказанията, ако някой осъществява незаконно дейност от името на законно вероизповедание. Глобата става от 500 до 1000 лева, след като сега е от 100 до 300 лева, а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лева.

Образованието в религията

Фундаментално в това отношение е желанието на ВМРО за отмяна на ал. 7, чл. 33 от Закона за вероизповеданията. Съгласно нея висши духовни училища се откриват по предложение на ръководствата на регистрираните вероизповедания с разрешение на Министерския съвет. ВМРО обаче настоява за заличаване на възможността училище за придобиване на висше духовно образование, извън висше училище, създадено по реда на специален закон - Закона за висшето образование.

По отношение на заварените висши духовни училища, в параграф 30, ал. 2 от проекта се предвижда в срок до 3 години от влизането на промяната в сила, техните ръководства да предприемат действия за акредитация по реда на Закона за висшето образование.

В случай че съответното висше духовно училище не желае в този срок да заяви желание за участие в акредитация или не участва в такава, по предложение на директора на Дирекция „Вероизповедания“ Министерския съвет следва да вземе решение за закриването му.

Отделно, за религиозните общности и институции се вменява задължение да не създават, да не разпространяват и да не използват литература, която проповядва религиозен радикализъм или идеи, които противопоставят българските граждани на религиозна основа. Ако има нарушения в това отношение, е предвидено запечатване на помещения или места за богослужение или ритуали на съответното вероизповедание; експулсиране на чужди проповедници, емисари и други духовни лица, които са нарушили този закон; спиране на издателската дейност за определен период от време или прекратяване на същата без право да бъде възстановена.

Съгласно предложенията за законови промени, когато български гражданин е придобил религиозното си образование в чужбина, той може да извършва богослужебна дейност в България само след като образованието му в чужбина или дипломата му от чужбина бъдат признати при условията и по реда на съответния специален закон в сферата на образованието – Закона за предучилищното и училищното образование, респ. Закона за висшето образование.

Други ограничения

Интересно предложение за промяна има в чл. 12 от Закона за вероизповеданията. Забранява се извършването на публични религиозни обреди в сграда или нейно помещение, които не са предназначени за извършване на религиозна дейност. Изрично се посочва, че религиозните общности и религиозните институции представят до края на февруари всяка година на Дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет списък на обредните, молитвените и богослужебните домове, предназначени за извършване на техните публични религиозни обреди. В това отношение следва да се декларира и участието в религиозни ритуали на чужденци, когато те ги ръководят.

Каракачанов предлага и ограничение при регистрациите на религиозни общности като юридически лица съгласно българския закон. Една общност да може да се регистрира само при участие в нея на поне 300 души, иска военният министър. Нейни ръководители могат да бъдат само пълнолетни български граждани.