Д-р Койчев: Манолова не се бори за кмет на София, а за председател на БСП

Д-р. д.м.н. Антон Койчев е роден на 27 ноември 1965г. През 1991г. завършва медицина в Медицински университет - град София. От 1995г. е асистент към Медицинска академия, Катедра по обща хирургия. По настоящем работи като главен асистент в същата катедра. Има специализации в Германия, Италия, САЩ, Белгия. Член на Европейската Асоциация по лапароскопска и миниинвазивна хирургия. Член е на Съюза на демократичните сили от 1998г. Общински съветник в СОС от 2015г. От януари 2017 г. е председател на СДС-София. На 21 юни 2017г. е избран за член на НИС на СДС от София - град. Женен с две деца.

Д-р Койчев, предизборната кампания е в средата си. Ще се промени ли тя оттук до деня на изборите?

Е, да със сигурност. Всеки щаб си има стратегия и план за всяка част от кампанията. В крайна сметка целта е избирателите да бъдат информирани максимално качествено и добросъвестно, за да направят своя информиран избор и по този начин да запазят духа на демокрацията.

А дали не посягат прекалено често с нечисти ръце към този дух?

За съжаление, да. Но няма професионален комуникатор, особено ангажиран с партийна кауза, който да не се изкуши да използва техниките за медийно въздействие, които владее. За самите политици да не говорим. Те са харизматични личности и използват талантите за внушение.

Слагате ли и себе си в това число?

Да, но при мен е по-лесно. Това, което говоря на избирателите е същото, каквото би им казал всеки, ако трябва да опише СДС и неговия път през годините. Аз съм седесар, нашата идеология е ясна, била е такава през всички години. Не сме отстъпвали от нея, дори когато това ни е коствало маргинализация. От нас излязоха много политици, излязоха даже и цели партии, които поеха по свой път – къде успешен, къде не, – но хората, които останахме сме седесари. Всеки знае какво означава това. Така че на мен не ми е необходимо да се правя на някакъв, какъвто не съм.

А на сегашните избори има ли политици, които се правят на каквито не са? Дайте пример.

Ще ми се да кажа Мая Манолова, но тя не се прави на каквато не е, а се прави на каквато не се е правила предишния път. Долавяте ли разликата? Тя и сега играе роля и тази роля е различна от ролята, която е играла в предишния и в по-предишния спектакъл, обаче никой не може да каже дали играе себе си. Вижте, първо беше депутат от БСП и след като номинира Пеевски за шеф на ДАНС, с което отприщи националното движение #КОЙ, ревностно защитаваше кабинета „Орешарски“, наричайки протестите „форма на временна заетост“, за да се превърне в първа протестираща в качеството си на омбудсман. Между другото, Константин Пенчев не беше протестър, но свърши много повече работа като юрист на този пост. Като омбудсман беше първа гражданка сред гражданите, но на практика ги предаде, като подаде оставка и се оттегли от каузите им, за които едва ли не беше готова да си даде живота. Сега пак е гражданка, обаче иска да е така в ролята на кмет.

Но тя се обявява за гражданска кандидатура. Не е ли такава?

Що за гражданска кандидатура може да бъде! Издигната е от някакъв комитет, който се появи след нея и който тя сама си състави. Очевидно тя е кандидатурата на БСП, защото БСП не издига друг кандидат. Целият този цирк с „гражданката“ е само защото БСП никога няма да има достатъчно собствена сила да спечели София. Политолозите и социолозите наричат това „опит за разтваряне на ветрилото“. Трагикомичното е, че Манолова, за да „разтвори ветрилото“, трябва да се направи малко и на дясна. За нея лично не е проблем – както видяхме, тя може да се направи на всякаква. Проблем обаче са избирателите.

Цветът на нейната кампания е зелен, намигане към еколозите. Изкопа отнякъде някакви квази организации, които не са нищо повече от съдебната си регистрация и които, кой знае защо, очакват хората да ги приемат за десни, за да ѝ придадат дясна легитимност. Самата тя започна да изрича някакви уж десни заклинания, очевидно заучени предния ден. Всичко това е смешно. Тъжното за нея е, че в напъните да привлече десни избиратели, тя отблъсква левите, на които би трябвало да разчита преди всичко. Левите избиратели вече не са онези чугунени глави от 90-те, които гласуват както им нареди Партията с главно „п“. Те са мислещи хора и виждат кой кой е. Ако повярват в десния завой на Манолова това ще ги отблъсне и ако тя успее да спечели някакви гласове отдясно, то на всеки спечелен такъв ще изгуби десет вляво.

Толкова ли отчаяно желае тя да стане кмет?

Там е работата, че не. Тя не си прави илюзии, че ще спечели тези избори. Нейната цел е друга. Тя иска да стане председател на БСП и от тази позиция да атакува Президентството. Това, мисля, е очевидно за всички. И от тази гледна точка даже ми е чудно как Корнелия Нинова ѝ даде подкрепата си. Може би не е посмяла да се опълчи на собствената си партия в конкретния момент. Но помнете ми думата: на тези избори Мая Манолова не се бори за кмет на София, а за председател на БСП.

Да се върнем на кампанията. Казвате, че е нормално нейната втора половина да бъде различна от първата. Така ли е?

Да, точно така е. Но по-интересна е разликата не между първата и втората половина на кампанията, а между кампанията преди първи тур и кампанията между двата тура, ако се стигне до такава.

Защо? Смятате ли, че в София нещата могат да се решат на първи тур?

Разбира се, че могат. Но не би било правилно да изключваме и възможността да се стигне до балотаж.

И тогава? Каква ще бъде кампанията между първи и втори тур?

Коренно различна от кампанията преди първи тур. Най-малкото защото преди първи тур кандидатите са много, а преди втори са само двама. Преди първи тур фокусът на кампанията е върху личностите на кандидатите и управленските им програми, докато между двата тура битката е фокусирана само до едно, до двата отбора, до двата полюса, до „нашите“ и „вашите“, когато всеки избирател трябва да си отговори на въпроса: кои са „моите“?

И кои ще бъдат „нашите“ и „вашите“ преди втори тур?

Независимо от имената, които му дават, сблъсъкът в цялата история на демокрацията е бил „ляво-дясно“. Напоследък се опитват да го подменят с някакъв измислен сблъсък „статукво-промяна“, но не могат да обяснят какво точно е „статукво“, а още по-малко могат да обяснят какво разбират под „промяна“. Тази изкуствена мисловна фигура им е необходима, за да могат да подредят левите и десните в един отбор, внушавайки им, че има нещо по-важно от техните идеи, ценности и мироглед. А всъщност няма и това е доказано отдавна.

Независимо от това кой ще стане следващият кмет на София, вие със сигурност ще бъдете общински съветник. Кои ще бъдат приоритетите ви?

Винаги съм работел в ресора „Здравеопазване и социални дейности“ и ще продължа така и занапред.