Димитър Цоцорков пред сп. "Икономист": Мечтая за една по-образована и критична България

За незапознатите с историята на „Асарел-Медет“ АД избирането на Димитър Цоцорков за председател на Надзорния съвет изглежда като онаследяване. Неговият баща, проф. д-р Лъчезар Цоцорков, който бе един от най-големите миноритарни акционери в дружеството, имаше легендарен статут в българското минно дело и заемаше позицията до смъртта си през 2017 година. Но внимателен поглед в развитието на 44-годишния Димитър разкрива друга картина, отбелязва сп. "Икономист". С две бакалавърски степени - по икономика и финанси и по компютърни науки от Американския университет "Ричмънд" в Лондон и с магистърска по информационен мениджмънт и финанси в университета "Уестминстър", през 2001 г. той се връща в България и започва работа в „Асарел-Медет“, като расте постепенно в кариерната стълбица.

Кариера

Работил е като агент по продажби и маркетинг в London Electricity и мениджър по експедиране в Glencore UK Ltd., Лондон. В „Асарел-Медет”АД е от 2001 г. като експерт по продажби и хеджиране, след което става ръководител на отдел и директор “Корпоративно развитие”. Член на Управителния съвет на “Асарел-Медет”АД от 2014 г., а от 2015 г. до 20 ноември 2017 г. е негов председател. Изпълнителен директор е на дъщерното дружество “Асарел Инвестмънт” ЕАД.

Семейство

Отраснал като баткото в семейство с две деца (и с 14-годишна разлика със сестра му Велислава), Димитър има три. Спазва традицията, продължавайки името на баща си чрез своя син. Съпругата му Веселина е член на УС на Националния борд по туризъм и подпомага развитието на дъщерното дружество „Тракийски хотелиери“. Принципът му е, че е важно да се отделя не просто време за децата, за семейството, а ценно време: „Дори човек да има само един час със своите деца, този час трябва да е посветен само на тях“. Не пропуска и количеството – в края на всяка седмица си прави „лична оперативка“ и брои колко часове е прекарал с децата. Нарича го ефективна мениджмънт техника – в една проста екселска таблица слагаш на реда какво искаш да постигнеш, а в колоната – колко време ти е нужно: „Защото ако нещо ти е важно, трябва да му отделиш време, иначе няма как да стане“.

Приятели

Близките му приятели са от студентските години или хора, които е срещнал, след завръщането си в България: „Много неща сме преживели заедно, това се помни и преразказва, когато се събираме“. С някои от тях се вижда редовно, обменят идеи и споделят опит, както всички добри приятели.

Повратен момент, най-сериозното предизвикателство в живота

„Няма да скрия, че огромно предизвикателство беше смъртта на моя баща, казва Димитър. Не съм си мислил, че нещо може така да ме натовари“. Едва тогава е разбрал на практика с колко неща е трябвало да се справя Лъчезар Цоцорков. И признава, че това е бил огромен стрес и за компанията: „Имаше един колега в Панагюрище, който сподели – ние бяхме много уплашени какво ще се случи и следяхме много внимателно какво ще стане“. С днешна дата казва, че умението на мениджмънта на „Асарел Медет“ да не показва в онзи момент колко са стресирани е бил техният начин да се справят и да отговорят на очакванията на хората. Което означава, че Лъчезар Цоцорков е оставил след себе си много силен екип.

Какво му предстои

Нови проекти в основния минен бизнес, а и в нови области. В личен план – да помага за развитието на децата.

- Ако сега можехте да се върнете обратно в 2001 г., малко след като сте завършили в Лондон и вече с опит в големи компании, щяхте ли да се върнете пак в България и да започнете от редова позиция във фирма, която всички олицетворяват с баща ви?

- Да започнем с това, че аз съм се връщал на два пъти в България. Първият беше след моето следване в Лондон, а вторият през 2004 г., след 3 години в Австрия като мениджър на една смесена компания на „Асарел-Медет“ с нашите стратегически партньори от „Фьост Алпине Интертрейдинг“. И двата пъти причините са сходни – прецених, че в България имам по-добри възможности за комплексна реализация. Възможностите ми на запад бяха свързани с индивидуална кариера, а моят баща цял живот ме е възпитавал да гледам холистично, да не мисля само за заплата или за кариера, а за мен и за всички останали хора. България – и тогава, и сега – има остра нужда от подкрепа за развитие на цялото общество. „Асарел-Медет“ е компания, която освен кариерите на отделните служители и мениджъри подкрепя общността, където те живеят – било то Панагюрище или Пазарджишка област, било то цяла България. Като цел това е много по-голямо от целите на отделния човек. Цял живот съм бил възпитаван така и моят естествен избор – на два пъти, и продължава да бъде - е да подкрепям идеи, които са по-големи от една индивидуална кариера или една отделна компания.

- Това не е ли по-трудният избор – да се доказвате на фона на баща ви?

- Никога не съм разсъждавал по този начин. Второто важно нещо, на което ме е възпитал баща ми, е че има два вида хора – които се справят с нещата и които не се справят. Никога не съм мислил – той беше такъв човек, между другото – какви трудности стоят пред мен. Когато поема някаква задача, аз мисля как да постигна целта, естествено ползвайки се от всичко, което имам като екип, и не се фокусирам върху неизбежните трудности, които ще срещна. За мен неизпълнението не е опция и няма място за оправдания, когато човек има на разположение образование, екип, време, ресурси. Оправдания винаги могат да се намерят – държавата ми пречи, средата ми пречи, конюнктурата ми пречи, много сме близо до Турция, много сме близо до Русия… Не бих казал, че в България средата за правене на бизнес е по-трудна от тази в западния свят. Един добър мениджър, с ценностна система, която взима под внимание не само неговите интереси, а на всички хора около него, трябва да успее точно защото има много възможности, които да управлява, възможност да развива компанията в положителна посока, което рано или късно ще я доведе до успех.

- Явно това е дълбоко вграден урок от баща ви – че живеем в една общност и трябва да се грижим за общността…

- Абсолютно!

- Това ли е най-силният сблъсък със западния манталитет, между индивидуализма и общността? Как се прави бизнес на запад и как – тук?

- Според мен – в това вярвам и това съм научил – има общочовешки принципи, които са валидни навсякъде. Няма бизнес или човек, където и да е той, да успее без да се съобразява със заобикалящата среда. Това, че законите или културата са различни на различните места по света, не противоречи на този основен принцип. Човек, който не се съобразява с това какво искат другите хора около него, не може да успее. Това е валидно и в Америка, и в Западна Европа, и в Япония. Има такива универсални ценности и колкото по-рано хората ги разберат, толкова по-добре ще живеят.

- Кои са тези ценности?

- Естествено, взели сме ги назаем от много по-умни хора от нас. Аристотел е извел четири кардинални ценности, които в моето семейство и в нашия екип много почитаме. Първата е да бъдеш смел и трудолюбив – нищо няма да постигнеш, дори да си най-гениалният човек на света, ако просто стоиш и чакаш шестица от тотото. Втората е да бъдеш умерен, да балансираш между твоите лични интереси, интересите на твоя екип и на останалите хора, да вземаш под внимание много обстоятелства – пътят към целта не е праволинеен и еднозначен. Третата е да си мъдър, но с мъдрост, която се добива само с практиката. Моят път в „Асарел“ започна преди 20 години, от ниско ниво и това, което съм научил, съм го научил с практиката. Когато си рамо до рамо с хората, а не се правиш на шеф в самостоятелен офис, екипът те приема. Чел съм, че навремето най-успешните римски генерали са избирали войниците си не по това колко време са служили в армията, а колко белега имат по тялото. Най-ценните сътрудници са тези, с които заедно си преживял много неща.

Четвъртата ценност е справедливост, човек трябва да се отнася с разбиране към хората. Не живеем в първобитнообщинния строй, на повечето хора може да се помогне по някакъв начин.

- А вие какъв мениджър сте – по-скоро ръководите или по-скоро делегирате отговорност на екипа ви?

- Бих казал и двете. Има задачи, при които трябва да се остави екипът да се оправи, съобразно с техните специалности и възможности. Има и задачи, които налагат оперативно, рамо до рамо да се справяме заедно. При всички положения културата в „Асарел“ изисква повече съвместна работа. Всяка седмица заедно с ръководството на компанията коментираме стратегически важните задачи.

- Имало ли е момент, в който сте искали да се развивате в друга област, винаги ли сте знаели, че минната индустрия е вашето място?

- Когато завършвах университета „Уестминстър“ в Лондон, с един мой съученик получихме оферта в САЩ с много атрактивни условия. Беше 1999 г., точно преди да се спука дотком балона. Но аз се отказах и се върнах в България. За мен това е пример как една добра ценностна система те предпазва от грешки. Ако човек се подмами само от едната заплата, това никога не е дълготрайно. Ако има здрави основи, отвъд парите, аз съм убеден, че дългосрочно ще е по-успешен, дори материално ще е по-добре.

- Кои са основните предизвикателства пред „Асарел Медет“ през 2020 г., какви инвестиции планирате?

- Завършваме една от поредните големи модернизации на нашата обогатителна фабрика, с която ще намалим себестойността на продукцията. Тази инвестиция за годината е около 100 млн. лв., включително програмите за екология, безопасност на работа, подобрения по цялата технологична верига.

Също през 2020 г. започваме да строим първата подземна мина в България след комунизма, в Брезник. И там инвестицията ще е около 100 млн. лв., но разбира се, поетапно. Очакваме, че ще бъдем готови за около три години, пускът в експлоатация е планиран за началото на 2023 г.

Другите ни планове са по-мащабни, но са свързани с банково финансиране и с договаряне с евентуални стратегически партньори. От тези разговори ще станат сделки само ако условията са изгодни за нашата компания и за нашите акционери.

- Става дума за проекти извън България?

- Да. Нашият географски фокус е Западна Европа, Северна Америка и Канада – това са регионите, които за нас са с приемлив риск.

- Насочвате се към силно конкурентни пазари, а загърбвате рискови, но може би по-печеливши, като Африка например?

- Преди 10 години, след едно мащабно проучване, утвърдихме стратегия за развитие. Нашата компания е голяма минна компания за България, но на световната сцена е средно голяма и за такъв тип компания не е оправдано да влиза на рискови пазари, с много голяма волатилност. Познаваме колеги от Европа, които са по-големи от нас и претърпяха сериозни финансови загуби от инвестиции в Африка и в Латинска Америка. Въпреки че един проект в Африка изглежда апетитно по отношение на запаси, на маржове, нашата цел не е на всяка цена да увеличим краткосрочния финансов резултат, защото знаем, че това обикновено води и до увеличаване на рисковете, което понякога не можем да менажираме, особено в чужбина.

- След като стеснявате географски възможностите за нови проучвания, как тогава удължавате живота на находищата?

- Използвайки съвременни технологии, които ни позволяват да добиваме ресурс от по-бедни руди. Разбира се, когато този процес има икономическа логика. Така увеличаваме запасите от същото находище, удължаваме живота на мината и добавяме стойност за местната общност, защото същият регион ще бъде икономически активен по-дълго време. Да построиш една мина наново изисква огромни ресурси и е голям риск. Затова е по-добре да се удължи животът на вече построеното, което също става с едни много сериозни инвестиции. Като екип и като акционери сме приели, че в името на удължаването на живота на мината, което е дългосрочна визия, се отказваме от краткосрочни, бързи финансови печалби.

Хоризонтът ни на развитие вече е поне до 2040 година, като така удължихме срока на експлоатацията с почти две десетилетия спрямо първоначалния проект. Но затова през последните 20 години сме вложили около 1,3 милиарда лева в програмите ни за дългосрочно устойчиво развитие.

- В тази връзка опитът ви в Трън на какво ви научи?

- Научи ни, че някои хора много лесно могат да се поддадат на истории, които не са подкрепени с факти и данни, вместо да се вслушват в експертни мнения. Видяхме колко лесно могат да се разпространяват всякакви слухове, дори че фирма като „Асарел“ щяла да наема на работа нелегални емигранти, които да тормозят възрастните хора. Такава среда е поле на изява на многобройни фондации, които умеят да въздействат емоционално с историите си на хората. В случая едни неправителствени организации разказаха едни небивалици, които афектираха местното население. Ние решихме, че по никакъв начин няма да изпадаме в конфронтация с местните хора. Те вече виждат как Брезник се възражда, как се подобрява стандартът на живот. Както казва хубавата българска поговорка, в Трън сами ще се убедят, че на лъжата краката са били къси.

Иначе ние имаме около 9 геологопроучвателни проекта в България - за нещастие страната е богата на малки и бедни находища, с нисък марж. Така че нашите инвестиции ще отидат там, където хората оценят ползите от един голям проект, както в Панагюрище, ползите от един инвеститор, който спазва безусловно всички закони и прави даже повече от изискваното по закон. Капиталът отива там, където е желан. А нашата компания е образец за „бяла“ компания, която няма нищо общо със сивия сектор.

- Как ще повлияе на минната индустрия позеленяването на Европа, новата политика на Европейския парламент?

- О, за нас като индустрия това е много добре. Всички електромобили или ветрогенератори се нуждаят от мед. Някои анализатори предвиждат до 20 – 30% увеличаване на търсенето на мед.

Друг е въпросът, че някой трябва да плати за новата екологична политика на Евросъюза и това обикновено са хората и компаниите. Като образцова компания си плащаме всичко, с което се товари индустрията. Лошото е начинът, по който се прилагат тези зелени политики, но това вече е политическа тема.

- В България или в Европа?

- В Европа. Западните държави са богати и могат да плащат за тези политики, но България не е от най-богатите и те ще струват скъпо на държавата. Не се оплакваме, а и като цяло малките държави нямат голям избор.

- Минната индустрия е силно зависима от международните пазари – вие като акционерна компания имате ли план Б, имате ли проекти или инвестиции в други сфери, така че да диверсифицирате риска?

- Имаме политика за управление на риска и за диверсификация. Имаме 5 хотела в туристическата индустрия, които са свързани и с нашата социална политика, построихме най-модерната болница в България. Това донякъде са социални проекти, но и бизнес проекти, защото са сфери с бъдеще и с дългосрочна добавена стойност. Разбира се, мащабът е далеч от мащаба на основния ни бизнес, но такъв е подходът ни - първо да се пробва с малки проекти в нови сфери, и така стават ясни екипите, правилните подходи, стават ясни грешките, които неминуемо човек прави в непозната сфера. И едва тогава да се работи по-мащабно.

По принцип опитът на най-успешните минни компании е свързан с минни проекти – в „Асарел“ имаме 1200 души, които разбират само от това. Имаме разбиране и от страна на държавата, защото става дума за структуроопределящи проекти, които дават работа на хиляди хора. Отношението ни към този бизнес е много сериозно, дългосрочно и стабилно и това се оценява от хората.

- Изброихте някои от социалните инициативи, компанията е известна и с други – кой е основният мотив да отделяте толкова внимание на местната общност? Това, че сте започнали в родния ви край Панагюрище ли е водещото?

- Основният е, че хората в една компания – при нас 95-96% от тях са от местната общност – не могат да са щастливи и успешни, ако живеят в нещастна среда. Това е нашият опит. Аз съм оптимист и виждам как това е заразително и други компании и успели хора също правят такива неща. Дай Боже да са все повече и повече, и ако във всяка община има по една такава компания, цяла България ще стане, може би не като Швейцария, но като Германия.

- „Асарел Медет“ е сред първите компании, които започнаха да развиват дуалното обучение…

- Даже първата, както отбелязаха наскоро от дирекция „Професионално образование“ в Министерството на образованието и науката. През май 2019 г. се дипломира първият випуск в Панагюрище. Дуалното обучение дава възможност на младите хора да си останат по родните места, с добър стандарт на живот, а не да бягат в чужбина. В „Асарел“ имаме много успешни примери на млади хора, които са преминали през дуалната система и част от тях останаха на работа при нас.

- Това ли е начинът, чрез който може да ограничаваме ефекта от демографската криза – грижата за общността, да образоваме хората, за да останат?

- Това е един от стълбовете. Според мен най-важното е образованието. Разбира се, и здравеопазването, защото хората продължават да не се грижат по добър начин за своето здраве, но това е свързано и с нивото на образованост, както и с достъпа до качествено здравеопазване. Културата също е много важна – имаме няколко фондации, с които подкрепяме културни събития.

Това според мен са трите стълба. И е важно хората да разберат, че не трябва да инвестираш в търсенето на преки пътища към печалбата, това не е правилният подход. Ако вложиш усилия в образование, в упорита работа, успехът ще дойде. Разбира се, повечето хора нямат търпение, но трябва да ги възпитаме – с примери, с обучение. Нещата не стават с магическа пръчка, но аз съм оптимист.

- В едно интервю цитирате думите на баща ви, че смисълът на човешкия живот е да оставиш света по-добър след себе си. Каква България си представяте след 10 години?

- България, в която хората са по-образовани, по-търпеливи, по-информирани и по-критични. Изумен съм, че повечето хора безкритично вярват на това, което са чули, което им говорят по телевизията или са прочели в социалните мрежи. Човек трябва да може да преценява дали едно нещо звучи логично или не. Когато хората са по-образовани, когато могат на база на критичното мислене да филтрират фалшивите новини, тогава те са по-отговорни за себе си.

Представям си и една по-силна демокрация, което означава да има силни закони, които да те учат, че трябва здраво да работиш 5-10 години и тогава ще имаш нещо. Според мен нещата ще се променят, защото съвременните методи на обучение, които навлизат, образоват хората повече и по-бързо.

След 10 години си представям и една по-патриотична България. Иска ми се хората да оценят колко хубаво място е България, да оценят колко много се е подобрила в последните 20 години. Ако могат да видят отстрани колко са се подобрили нещата, ще имат и повече самочувствие. Да, може по-бързо, може и още по-добре, има много негативни неща – но и на Запад ги има. Ако хората спрат да се оплакват и видят, че като цяло тенденцията е добра, нещата ще тръгнат по-бързо в правилната посока.