Поканиха експерти от БАН в работните групи за НАТУРА 2000

България, като член на Европейския съюз, има задължение да докладва на всеки 6 години данните за състоянието на видовете и природните местообитания, и птиците, които са обект на опазване в екологичната мрежа НАТУРА 2000.

Експертите на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) при БАН са поканени на работните групи по докладването за България по чл. 17 от Директивата за местообитанията на Европейската комисия. Те заседават тази седмица, но ИБЕИ-БАН не присъстват на организираните дискусии. Това съобщи Борис Каракушев, управител на ДЗЗД „ЕНВИМОН“.

Ето какво още казва той:

На организираните от ДЗЗД „ЕНВИМОН“ експертни групи се представя подходът при работата, свързана с докладването. Становището на ИБЕИ целенасочено третира само резултатите от докладването по чл. 17 от Директива за местообитанията, а същевременно за докладването по чл.12 от Директивата за птиците, се мълчи и не се коментира.

За видовете птици също не са провеждани целенасочени теренни проучвания в рамките на проекта по ОПОС 2014-2020 преди самото докладване, но това не възпрепятства експерти от ИБЕИ да участват в проведените обсъждания на оценките. Важно е да се отбележи, че поради обективни причини, по процедурата стартирала на 25.08.2017 г. се подписаха договори едва в края на 2018 г. Обръщаме внимание, че ангажиментът на държавата за докладване не може да се отмени и е предпоставка за стартиране на наказателна процедура срещу страната.

Следва да се има предвид, че в момента на страницата на Европейската агенция по околна следа е предоставена възможност докладваните резултати по двете директиви да бъдат публично коментирани и обсъждани. Ето защо фактът, че докладите са предадени преди провеждането на експертните групи не представлява аргумент за не присъствие в тях. Именно предоставянето на актуална информация и разяснения за подхода, данните и методите приложени в изготвянето на оценките във връзка с докладите по чл. 17 от Директивата за местообитанията е основната в периода на обществените консултации е и основната цел на организирането на работните групи.

В рамките на ДЗЗД „ЕНВИМОН“ са включени водещи български еколози, биолози, експерти, участва Институтът за биологични изследвания „Синиша Станкович“ Белград, както и водещи експерти от Университета „Аристотел“, Солун. Наистина в ИБЕИ-БАН се намира основната част от научния потенциал в България, но нито Институтът, нито експертите се отзоваваха на множеството покани от наша страна да се включат в проекта.

Нещо повече, в разрез с действащите нормативни актове изрично е забранявано експертите, работещи в ИБЕИ-БАН да участват в проекта, включително и на такива, които не са на щат към Института. Също така, от ИБЕИ-БАН е забранявано на докторанти и преподаватели от български университети да работят по проекта и проявената в становището загриженост очевидно не е в съзвучие с действията.

Възлагането на дейностите по проекта беше забавено, но това не отменя ангажиментите на страната да докладва по двете директиви в срок, като всяка друга интерпретация е безотговорна и е в ущърб на България и българския данъкоплатец. Ние разбираме желанието на ИБЕИ-БАН, който нееднократно чрез медиите е заявявал договорът да бъде възложен без обществена поръчка директно на института, но за това правни аргументи липсват.

Такова становище, относно директно възлагане към ИБЕИ-БАН на подобни проекти беше заявено и при обсъждане на Националната концепция за мониторинг, което се проведе в рамките на договора. Не е морално институция, като ИБЕИ-БАН чрез безотговорната позиция да абдикира от българската природа и нееднократно от една страна да отказва поемане на задачи, а от друга да възпрепятства участието на български научни авторитети в този важен за държавата проект.

Не е вярно твърдението, че данните, заложени в доклада, не са актуални, че са заимствани от по-ранни проучвания, неправомерно екстраполирани или просто са съчинени. Данните не са заимствани, а са използвани за оценка на тенденциите в природозащитното състояние, което е основната цел на докладването по чл. 17 от Директивата за местообитанията. Ако ИБЕИ-БАН бяха присъствали на организираните работни групи щяха да се уверят в това.

В публично достъпните източници липсва информация за подхода на изчисление на основните параметри, т.е. метаданни. От тях не може да се направи извод, какъвто ИБЕИ-БАН е направил. Не е ясно от къде и как са получили информация и каква е тя. Следва да се има предвид, че параметрите и оценките по доклада са валидирани от друг изпълнител, в рамките на който участват водещи експерти от Института по гората към БАН, както и от самия Институт.

Не е вярно твърдението, че не е събрана нова информация през периода 2013-2018 г., която да е резултат от насочени изследвания за целите на докладването. В периода 2014-2015 г. са извършвани теренни проучвания на целевите обекти в рамките на проект „Теренни проучвания на разпространение на видове/оценка на състоянието на видове и местообитания на територията на цялата страна – I фаза”, финансиран по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г., с бенефициент ИАОС“.

Основната цел на проекта е именно проучване и оценка на разпространението и състоянието на видовете, които са обект на Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР), поддържана от ИАОС. По дейности 3 и 5 от проекта са проведени теренни проучвания на общо 697 вида, разделени по биологични групи: 199 вида висши растения, 14 вида мъхове, 16 вида гъби, 130 вида безгръбначни животни, 13 вида бозайници, 20 вида земноводни и влечуги, 52 вида риби, 253 вида птици.

Изготвени са общо около 3800 карти, изобразяващи разпространението на видовете по литературни данни, потенциалните местообитания, местата за мониторинг и резултати от оценките на видовете. В Информационната система към НСМБР са въведени общо 7385 полеви формуляра. На база резултатите от теренните проучвания са изготвени доклади с моментни оценки на състоянието на видовете на ниво места за мониторинг, на биогеографско ниво (за видовете, които се докладват по чл. 17 от Директивата за местообитанията) и на национално ниво.

По дейност 6 от същия проект са събрани актуални данни за разпространението, числеността, местообитанията и заплахите за популациите на морските бозайници в Черно море. В изпълнението на дейностите по теренните проучвания, обработката и анализа на информацията и изготвянето на моментните оценки за състоянието на видовете се включили повече от 300 експерти от научната общност и неправителствените природозащитни организации в България.

В рамките на проекта е събрано огромно количество актуална информация за състоянието на видовете от НСМБР. За част от видовете теренни проучвания са провеждани за първи път. Събраните данни и извършените анализи са от голямо значение и представляват надеждна базова информация във връзка с изследването и опазването на значими растителни, животински видове на национално и европейско ниво.

Резултатите от този проект на са били оспорени като некачествени и недостоверни от представители на ИБЕИ-БАН, академичната общност и неправителствени природозащитни организации, за разлика от резултатите от проекта за „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I“, който е бил в основата за докладване по чл. 17 в предходния период 2007-2013 г.“.

В периода 2013-2018 г. са извършвани теренни проучвания за целите на разработване на планове за управление на защитени територии, планове за действие на защитени растителни и животински видове, както и редица други проекти, свързани с опазване на биологичното разнообразие и картиране на екосистемите в България, вкл. за осъществяване на мерки за опазване или възстановяване на целеви обекти, реализирани в периода в по-малък мащаб. В тези проекти са участвали или целия Институт или голяма част от неговите експерти, вкл. тези, които са членове на Научния съвет на ИБЕИ, приел становището, в което казва, че няма никакви теренни проучвания в този период.

Препоръчваме ИБЕИ-БАН да се запознае с Ръководството за докладване за периода 2013-2018, което дава следните инструкции: «Година или период: Тъй като в повечето случаи мониторингът на видовете изисква няколко години полева работа, може да се излезе от границите на текущия период на докладване (2013-2018 г.), като се очаква много доклади да включват и по-стари данни. Реално посочените година или период трябва да бъде действителния период, през който са събирани данните.

В някои случаи се очаква информацията да бъде оценена въз основа на мониторинг на видовете, извършена през предходния период на докладване или дори преди това.» В този смисъл действително с оглед на пълнотата на данните и определяне на тенденциите, в докладите са използвани и източници в периода 2007-2013 година, като те са датирани коректно според изискванията на ръководството. Данните използвани от по-стари периоди са под 1% от всички данни.

Не е вярно, че без каквито и да е аргументи, не са следвани приетите по време на първото докладване методики за оценка на състоянието на целевите видове и местообитания, което не позволява сравнимост на резултатите с получените по-рано. Ръководството за докладване е променено и при изработването на докладите е спазвано стриктно новото ръководство. Този коментар показва, че без да се познава Ръководството за докладване за периода 2013-2018 се правят изводи, което е несериозно за институция, като ИБЕИ-БАН.

Ако представителите на ИБЕИ-БАН бяха присъствали на работни групи, щяха да се запознаят с тези промени. Не е вярно, че са променяни методики за картиране и оценка на природозащитното състояние. В рамките на проекта е извършен обстоен преглед на наличните методики за картиране, както и методиките към НСМСБР за оценка на ПС. Нито една от тях не е променена. Това твърдение е клевета, произведена или от липса на информираност или с цел уронване на всички експерти, ангажирани с дейността.

Съгласни сме, че познаването на конкретните видове, техните популационни характеристики в отделните находища, както и спецификата на природните местообитания като сложен природен комплекс, изискват експертен капацитет и многогодишна практика в теренни условия, които, заедно с познания в сферата на европейското законодателство в областта на околната среда, предполагат участието на водещи български специалисти в процеса на мониторинг и в подготовката на докладите по чл. 17 на Директивата за местообитанията.

Както отбелязахме по-горе, водещи български научни и академични институции са канени многократно и не е неетично към настоящият момент да бъдат атакувани експерти, които са се съгласили да се включат в работата. Съгласни сме, че формални дейности, както и липса на прецизност и последователност при анализите, проучванията и оценките на различните етапи от работата, могат единствено да доведат до некачествени резултати и натрупване на грешки. Именно за това нашата работа е извършена последователно, проследимо и се базира на реални данни.

Липсата на мониторинг в рамките на проекта не означава, че България не е спазила изискванията на чл. 11 от Директивата за местообитанията за мониторинг на целевите обекти. В рамките на периода 2013-2018 г. са изпълнени редица проекти, целящи редовен мониторинг и отчитане на данни от терен, като най-големият от тях е за теренни проучвания. В рамките на референтния период са разработени планове за управление, събирани са данни от басейнови дирекции във връзка със собствения мониторинг и ПУРБ, ПУРН, събирани са данни и са проведени инвентаризации за целите на ЛУП и много други дейности, финансирани от държавата, които отчитат актуалното разпространение и състояние на целевите обекти. Цялата тази огромна база данни е събрана и обработена от експертите на ДЗЗД „ЕНВИМОН“ и е използвана за целите на докладването по чл. 17 на Директивата за местообитанията.

Не на последно място заявяваме, че работните групи се организират не за да се легитимира свършената работа, а за да се представи как са разработени докладите, да се дадат разяснения по процеса, който отново подчертаваме е проследим и се базира на реални данни. Считаме, че е възможно ИБЕИ-БАН да е бил подведен, като в дух на конструктивност и в интересите на българската природа, използваме възможността да отправим още веднъж покана към тях за участие в останалите сесии, на които могат да се дадат разяснения, за да не се получават подобни недоразумения!