1 875 15

Десислава Танева: Пикът на нападение на дъбовата коритуха ще бъде в периода 2021-2022 г.

В България методите за борба с насекоми са химични, биологични, механични и интегрирани и се прилагат за стопански значимите вредители и болести по горите

Десислава Танева: Пикът на нападение на дъбовата коритуха ще бъде в периода 2021-2022 г.

В района на Странджа и Източна Стара планина се предполага, че пикът на нападение на дъбовата коритуха ще бъде в периода 2021-2022 г. Това каза по време на петъчния парламентарен контрол министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева в отговор на въпрос на депутатите Димитър Стоянов, Валери Жаблянов и други за мерки срещу проникването и организация на дейността за защита от поражения, нанасяни от "Дъбова коритуха", предаде репортер на Агенция „Фокус“.

Министърът заяви, че това са данни от проучване на Югозападното държавно предприятие през 2019 г. Десислава Танева обясни, че по литературни данни коритухата може да предизвика преждевременно опадване на листата. „Наблюденията в страната ни показват, че макар и пожълтели, листата остават по дърветата“, допълни още тя.
„Дъбовата коритуха е северноамерикански инвазивен вид. В Европа е констатиран за първи път през 2000 г. Към момента е разпространена в умерените ширини на цяла Европа в това число Русия и Турция. Установена е и в Иран. По литературни данни това насекомо не се счита за вредител на горите, но поразява сериозно дърветата в градска среда и може да е опасно за дъбовите фиданки в разсадници“, каза Танева.

По думите ѝ в България коритухата е установена през 2012 г. в района на градовете Пловдив и Симеоновград. „В периода 2015 – 2017 г. те са извършили проучвания върху разпространението и биологията на коритухата съвместно с експертите от лесозащитна станция град Пловдив. Информация за увреждания от дъбовата коритуха има в докладите по програмата за екологичен мониторинг на горските екосистеми в България, част от националната система за мониторинг на околната среда. Съдейки по първоначалните находища в България в близост до европейски пътища видът се разпространява основно чрез транспорт. Малките му размери около 3 мм и широките дантеленоподобни крила позволяват разпространението и чрез ветрови течения“, заяви още Танева.

„През 2018 г. чуждестранни научни проучвания потвърждават, че насекомото предизвиква стрес в листата на дърветата и растението се опитва да противодейства. По наблюдение изследвани от страна на Югоизточното държавно предприятие насекомото не причинява загуба на дървесен прираст. Дъбовата коритуха може да се превърне в заплаха за горите с влошено здравословно състояние, защото увеличава чувствителността на хранителните растения към болести и насекоми. В чуждата и нашата литература липсва информация за загинали пчели или дървета в резултат от нападението от дъбова коритуха. При висока плътност дъбовата коритуха е конкурент на останалите смучещи насекоми и е заплаха за производителите на манов мед, защото може да възпрепятства получаването на медена роса“, обясни още министърът.

„През 2019 и 2020 в района на Странджа се предполага, че пикът на нападение на коритухата ще бъде в периода от 2021-2022 г.“, каза още Танева. По думите ѝ това може да е заплаха за производителите на манов мед, защото може да възпрепятства на медена роса.

„В България методите за борба с насекоми са химични, биологични, механични и интегрирани и се прилагат за стопански значимите вредители и болести по горите. За да са успешни мерките срещу насекомите трябва да обхванат обширни площи, в това число попадащи в природни паркове и НАТУРА 2000, където е ограничена употребата на продукти за растителна защита. Поради дребните размери на коритухата и местата ѝ за покой и хранене, механичната борба и пръскането от въздух на продукти от растителна защита е неприложимо. Наземното третиране с химични и биологични продукти за растителна защита е приложимо в разсадници и при млади култури“, каза още Танева.

По думите ѝ към момента няма регистрирани растителни защита срещу дъбовата коритуха.
„Дори и да бъдат одобрени такива продукти, има опасност химичното третиране срещу коритухата да навреди на цели групи насекоми, в това число и въшките, които продуцират мана“, допълни още министърът.
Тя обясни още, че в обширните горски територии е приложима биологичната борба, т.е. внасяне на макро и микроорганизми, които ще разболеят и намалят числеността на дъбовата коритуха. „Разработването на биологични мерки е трудоемки и в световен мащаб все още е на ниво лабораторни опити. В България се правят всички възможни проучвания върху дъбовата коритуха от възстановяването ѝ още от 2012 г. насам, като се взема предвид наличната чужда литература и опит. Поради наблюдаваните климатични промени инвазивните насекоми и видове се появяват все по-осезаемо“, допълни още Десислава Танева.

Поставете оценка:
Оценка 1 от 1 гласа.

Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • 1 шшшт

    17 1 Отговор
    трай си бе , че да не вземат дати спрът фондовете ...
  • 2 Крадла

    19 1 Отговор
    крадлива безродна !
  • 3 срам

    26 0 Отговор
    тиквена коритуха е прояла мозъка на вожда ти крадлива жено
  • 4 Псевдоним

    10 0 Отговор
    Медопроизводителите ще изгърмят здраво.
  • 5 БАЙ Х@Й

    15 0 Отговор
    А нещо за "стреса" ни при вида на боровете в Пампорово, Боровец ...!
  • 6 Българка

    16 0 Отговор
    Тая още ли не я разследват за кражбите от еврофондовете на родата и приятелите й ОСТАВКА КОРИТУХО! ВРЕДНА СИ ЗА БЪЛГАРИЯ!

  • 7 123

    7 0 Отговор
    Ама како, започвате да я изкупувате по 10 лева килото и след година Европа е спасена, сещате се как!
  • 8 Винету

    15 0 Отговор
    Най голяма заплаха за дъбовите гори е съпругът и.

    Коментиран от #15

  • 9 ТаУмВзе

    10 0 Отговор
    Важното е да се Краде Тихо!
  • 10 цербер

    6 0 Отговор
    министъръКАТА на земеделието, храните и горите Десислава Танева
  • 11 ткка

    7 0 Отговор
    Толкова важна вест и толкова важна личност която за първи път виждам и за дъбовата коритуха чувам сефте! Определено си заслужава снимката и категорията - важна новина, утре чакаме и за мишия тиф и бълхите по животните кога им е пика
  • 12 А, де?

    5 0 Отговор
    За коритуха, ясно 21-22г. А за кога чакаш курутура, да ти стискаме палци.
  • 13 Бря!

    8 0 Отговор
    Тази е много компетентна по темата. А нещо ще каже ли за шарката по сливата и царевичния корояд.
  • 14 глоги

    2 0 Отговор
    По думите ѝ това може да е заплаха за производителите на манов мед, защото може да възпрепятства на медена роса. По думите ѝ към момента няма регистрирани растителни защита срещу дъбовата коритуха. „Разработването на биологични мерки е трудоемки
  • 15 Ташунко

    3 0 Отговор

    До коментар #8 от "Винету":

    И Симеончо-царчето!

Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa или ca нaпиcaни изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки.