Йотова: Смяната на модела означава силна държава, а не на арогантен политически пиар

Протестите на българите са не само емблема на 2020 г., но и огромна енергия, която продължава в следващата страница от „Проектът за България“ и минава през смяната на модела. Смяната на модела не означава промяна на парламентарното устройство на България, а край на политиката на мегафона. Българите от близо и далеч трябва да припознават себе си в управлението. Хората в България не са реквизит на злополучна политическа пиеса, а главно действащо лице в реалния живот. Ние сме български граждани с права, а не поданици. Това заявява вицепрезидентът Илияна Йотова в своя отчет за четвъртата година от мандата. Вицепрезидентът не участва в традиционната пресконференция, тъй като се лекува от коронавирус.

„Смяната на модела означава държава, в която компетентни и грамотни хора дават реални решения на проблемите, а не подаяния. Държава на отговорните действия, а не на арогантния политически пиар“, посочва Илияна Йотова. „Смяната на модела означава да скъсаме с живота на „парче“. Парчетата не са и не могат да бъдат „предложението за България“. Пандемията на неравенствата, която се превърна в хронична, не може да се реши с безотчетно раздаване на милиони от сметките на утрешните поколения“, заявява вицепрезидентът и подчертава: Смяната на модела означава невъзможност да ползваш европейски пари (особено сега в кризата) за собствени предизборни цели, а който го прави – да носи наказателна отговорност.

Според вицепрезидента смяната на модела означава предсказуемост и стимули за развитие за малките и средните предприятия, за гръбнака на българската икономика, решения, които се подчиняват на икономическа логика – с 12-те милиарда от Европа да се създават работни места, работеща икономика, а не бюрокрация.

В европейски аспект според Илияна Йотова смяната на модела означава България да завърши успешно пълноправното си еврочленство с място в еврозоната и Шенген, а не със специални наблюдения за върховенството на закона. България да предлага своите идеи за бъдещето на Европа, а не да гледа отстрани.

„Искаме и можем заедно да напишем следващата страница от „Проектът за България“, в която пътят към храма не се срутва, метрото не се помита от „цунамито“ на Перловската река, дупка не зейва пред най-голямата болница в България“, заявява вицепрезидентът.

„Ние, българите, трябва да намерим своето място в един променен и несигурен нов свят. За да сме готови за него, трябва да променим първо страната си! Това казват хората от площадите на протеста в България и по света, от електронните писма на тези, които са зад граница“, посочва Илияна Йотова. Вицепрезидентът е убедена, че българските диаспори не са „ничии хора“ и заедно българите в България и българите в чужбина можем да постигнем много.

Илияна Йотова изтъква, че вече 21 години няма национален орган за българите в чужбина, въпреки действието на закона. Извън историческите диаспори нашите общности в чужбина нямат статут. „Всяко наше предложение, всяко тяхно предложение среща „мълчаливия отказ“ на правителство и законодатели. Нашите сънародници зад граница са изключени от политическите процеси на страната. Сега няма да могат и да гласуват“, заявява вицепрезидентът.

Най-важният и неотменим приоритет в работата на Илияна Йотова е политиката с българите в чужбина. Пандемията от Ковид-19 не позволи провеждането на планирания за юли м.г. голям форум с българските общности зад граница. Вицепрезидентът и екипът ѝ успяха да разширят мрежата от български общности с „нови земи“ от Уругвай, Мексико, Перу, от Австралия и Азия.

„Пандемията открои още повече необходимостта от национална политика за българските исторически диаспори в чужбина. Политика, която нямаме, но която става все по-актуална. Тази политика предполага не само преговори и срещи, а лостове за правене на политика – лекторати по български език, изграждане на лоби в научните среди, разпространение на българската култура. Аз и моят екип сме готови да се включим в нейното изработване“, убедена е Илияна Йотова. Конкретна илюстрация на липсата на такава политика е разгорялата се дискусия с Република Северна Македония. „Отношенията ни с нея се свиха до издаването на български паспорти“, посочва вицепрезидентът. Според Илияна Йотова единната национална позиция трябва да се защитава по-убедително, да се разгласява и чрез българските общности и дружества, а и учениците в България трябва да знаят повече за българския характер на събитията и героите, за които се спори. „За нашите европейски партньори трябва да е ясно, че няма как да допуснем пропагандата и езикът на омразата да са водещи към страна членка на ЕС. Ще бъдем безкомпромисни към всякакви опити за сепаратистки настроения, които десетилетия създават напрежение между двете страни“, категорична е вицепрезидентът.

Отправна точка в дейността на Илияна Йотова с българите в чужбина е съхранението и разпространението на българския език и култура. Концепцията на вицепрезидента за Български културен институт, подкрепена от много български общественици и интелектуалци тук и в чужбина, чака своето припознаване от изпълнителната власт.

Благодарение на инициативата на Илияна Йотова, на големия учен и човек проф. Венко Кънев и на Българското национално радио днес 250 аудио урока по български език се слушат и учат в десетки испаноговорящи страни.

Със съвместните усилия на кмета на Калофер, на Националния музей „Христо Ботев“ в Калофер и Министерството на културата къщата на Ботев в бесарабското село Задунаевка разказва за живота и делото на българския национален герой. След бесарабската част на Украйна и Молдова, през изминалата година бяха надградени връзките с историческите общности от Таврия, Приазовието, Запорожката област. „Българските лекторати там трябва да бъдат поддържани от българската държава, защото има много сърцати и отдадени на професията хора“, категорична е Илияна Йотова.

Общите усилия и координация между българските институции и решаващият глас на българската общност запази Болградския регион в Украйна като център на българщината. „Сега трябва да обединим усилията си за Тараклийския университет, чиято съдба продължава да бъде несигурна, а загубата на българския език – твърде вероятна“, посочва вицепрезидентът.

През 2020 г. Илияна Йотова организира две виртуални инициативи с българите в чужбина. Над 500 българчета, техните родители и учители изпратиха своите послания в „Голи са без книги всички народи“ по случай 24 май. За Деня на народните будители стотици наши сънародници от цял свят писаха и говориха за своята „Будна България“.