Душана Здравкова: Съдебната система трябва да си изчисти къщичката

Не е допустимо да се коментира поведението на даден съдия, а не даден съдебен акт по същество и смисъл. Това каза пред БНР бившият съдия Душана Здравкова по повод коментарите на двама министри – на икономиката Кирил Петков и на регионалното развитие Виолета Комитова, за работата на съдия Мария Вранеску, която спря няколко вписвания – на временното ръководство на „Автомагистрали“, на Българската банка за развитие и на Александровска болница. Изказванията на двамата министри бяха критикувани от Съюза на съдиите.
Според Здравкова институционалната реакция е нарушена, но трябва да се вземат предвид и други фактори – по думите ѝ служебното правителство трябва да свърши много неща в обществен интерес за много кратко време.

Здравкова отбеляза, че не се съмнява в почтеността на съдия Мария Вранеску.

„Съдията е с името си, с това, което е написал, което е постановил. То е видимо – това е неговото вътрешно съдийско убеждение. Но това е един от малкото случаи, в които човек, в случая министър, застава открито със своя позиция и аз приемам донякъде тази негова позиция, защото никъде не е казано, че не могат да се коментират постановени актове. Всеки има право на изразяване на мнение. Друг е въпросът, че не е допустимо да се дават квалификации, което е една част от изказването поне на министър Петков.“

Според Душана Здравкова сега виждаме как един министър излиза открито да заяви своята позиция, но доскоро сме наблюдавали друг тип поведение – изпращане на sms-и и обаждания по телефона. Това по думите ѝ остава невидимо за публиката и се изпълняват разпореждания и уговорки между двама души.

Кирил Петков е повдигнал проблем, свързан със защитата на обществения интерес, смята бившият съдия. „Той вижда така нещата и в тази част аз не мога да го упрекна.“

Има противоречива съдебна практика – адвокати казват, че понякога се налага да пишат две различни становища в зависимост от това кой състав гледа съответното дело, посочи Душана Здравкова.

„Ето това е недопустимо. Това обърква хората – те не могат да разберат как по абсолютно идентични казуси решението в единия случай е едно, в другия случай е различно. Там е мястото и ролята на Висшия съдебен съвет, на върховните съдилища - да излязат с тълкувателно решение, но и Инспекторатът на ВСС да изследва: този съдия, който постановява това, в резултат на някакви други влияния ли е това негово вътрешно убеждение, пък то противоречи на закона. Има вътрешни, институционални механизми, които могат да бъдат задвижени.“

Съдебната система трябва да оправи своите кривици, да изчисти своята къщичка и да направи промени, които не са малко, коментира Душана Здравкова.

„Много е важно съдебната власт да направи така, че хората да имат доверие. Виждате, че даже когато един съдия - дали е прав или не, не се е поддал на натиск, няма други влияния, хората пак не вярват. Не вярват на тази съдебна власт. Това е големият проблем.“