БФИЕК искат мерки, гарантиращи, че руската страна няма да предяви претенции към „Булгаргаз“ ЕАД по клаузата „вземи или плати“

Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) изпрати официална позиция до медиите относно осигуряването на природен газ за българската икономика.

Ето какво се казва в нея:

В рамките на изминалите два дни се случиха редица събития, свързани с гарантирането на доставките на природен газ в страната и Европейския съюз:

Европейската комисия обяви съобщението „Спести газ за сигурна зима“ (‘Save gas for а safe winter’), с което въвежда солидарни доброволни и задължителни цели за намаляване на потреблението на природен газ, както и критерии за подбор на потребителите, на които да бъдат наложени ограничения;

ЕК също така публикува и проект на регламент за координирано намаляване на потреблението на природен газ в рамките на Съюза;

КЕВР задължи „Булгаргаз“ ЕАД, „Булгартрансгаз“ ЕАД и „Газов хъб Балкан“ ЕАД да публикуват съответната информация, отансяща се до осигурени количества, капацитети и тръжни процедури, свързани с доставката на природен газ;

Премиерът замина на посещение в Азербайджан в опит да договори допълнителни количества природен газ;

Доставките на природен газ по „Северен поток“ бяха възобновени след плановия ремонт на съоръженията до нивата преди прекъсването на газоподаването.

Като организация, представляваща предприятия със съвкупна консумация на природен газ, възлизаща на 57% от промишленото потребление на газ в страната, изказваме следната позиция:

Приветстваме решението на КЕВР. Крайно време беше да се внесе по-голяма прозрачност на пазара на природен газ. „Булгаргаз“ ЕАД е най-големият доставчик на природен газ в страната, натоварен е с отговорността на обществен доставчик и снабдява както критично важни за икономиката на страната производства, така и топлофикационни дружества, а чрез голяма част от газоразпределителните предприятия – и битови и обществени потребители. Очевиден е надделяващият обществен интерес, особено в ситуация, в която има риск за доставките на газ.

Призоваваме правителството да обяви как и дали смята да изпълни целите за намаляване на консумацията на природен газ с 15%. Тези цели засега са доброволни, но има вероятност да станат задължителни. Испания вече обяви, че няма да се съобрази с изискванията на Европейската комисия. Намаляване с 15% на потреблението в България означава ограничаване на потреблението с около 450 млн. куб. м. на годишна база. Това са около 45% от консумацията на „Топлофикация – София“ или 82% от количествата, които могат да се съхранят в „Чирен“.

Базовата енергоинтензивна промишленост в България категорично не може да намали с такъв обем консумацията си без да намали производството и да не изпълни поръчките си в нарушение на съществуващи договори. Това ще доведе и до загуба на работни места, свиване на индустриалното производство и генерираната добавена стойност, съответно – до по-ниски приходи в бюджета. Доколкото има признаци за настъпваща рецесия, подобни мерки само биха влошили икономическата обстановка. Освен това, голяма част от производствата нямат алтернатива на природния газ като гориво или суровина в технологичните се процеси. Някои от топлофикационните дружества също не могат да използват алтернативно гориво поради характера на когенерационните им инсталации.

Необходими са и определени количества газ за поддържане на производствените съоръжения в безопасно и работоспособно състояние. Пълната липса на газ би могла да доведе до технологични аварии, които да унищожат оборудване за милиони и да занулят правени с години инвестиции. Освен това рестартирането на някои съоръжения може да отнеме години или да се окаже невъзможно. Критерият за технологична безопасност е предпоследен по приоритет в документите на ЕК и не е ясно как точно ще бъде прилаган.

Призоваваме правителството и държавните дружества да направят всичко възможно за гарантиране на доставките на природен газ в пълния им обем още от 1 август, както и да осигурят снабдяването след 31 декември 2022 г., когато официално изтича договорът с „Газпром експорт“.

Настояваме да бъде предприет пълният набор от действия, така че всички доставки да бъдат закупувани по дългосрочни договори с предсказуеми цени, като по възможност се избягва спот пазара, предвид настоящите ценови равнища. Призоваваме, ако бъдат договорени доставки на допълнителни количества газ от Азърбайджан, те да не бъдат при по-неблагоприятни ценови условия от настоящите.

Българската индустрия категорично не може да поеме допълнително повишение на цената на природния газ. Ако цената се повиши още, потреблението на газ ще намалее естествено по икономически причини – някои предприятия просто ще затворят. Това явление се наблюдава в ЕС от няколко месеца. Българската индустрия успяваше да удържи позициите си, но всички резерви вече са изчерпани и предприятията не разполагат с повече буфери, които да поемат нарастващите цени. В допълнение, поради високите цени на природния газ, понастоящем в индустрията има ликвидна криза, като предприятията са изправени пред нарастващи затруднения за извършване на разплащанията си за енергоносители. Тази липса на ликвидност поставя в риск и всички контрагенти по веригата на доставки. Под риск ще бъде поставен и „Булгаргаз“ ЕАД, тъй като, ако разплащанията от редовен платец като индустрията спрат, общественият доставчик няма да може да генерира средства, с които да осигури доставките на газ. Високите цени на газа ще навредят и на топлофикационните предприятия, тъй като ще се повишат разходите им при фиксирани приходи. Финансовата стабилност както на обществения доставчик, така и на консуматорите на газ ще бъде застрашена.

Настояваме да бъдат предприети бързи и конкретни действия, които да гарантират, че руската страна няма да предяви претенции към „Булгаргаз“ ЕАД по клаузата „вземи или плати“, съществуваща в дългосрочния договор между двете страни.

Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) обединява 28 големи производствени предприятия в страната, които отговарят за 44% от промишленото потребление на електроенергия и 57% от промишленото потребление на природен газ в страната. Членове на сдружението са: Алмагест АД; Алкомет АД; АДМ Разград ЕАД; Асарел-Медет АД; Аурубис България АД; Би Ей Глас България АД; Берг Монтана Фитинги ЕАД; Биовет АД; Готмар ЕООД; Девня Цимент АД; Елаците мед АД; Златна Панега цимент-АД; КЦМ АД; Минстрой Холдинг АД; Свилоза АД; Неохим АД; Рубин Трейдинг АД; Рока България АД; Солвей Соди АД; Стомана Индъстри АД; Тракия Глас България; Дънди прешъс металс Челопеч ЕАД; Холсим България АД; Линде Газ България ЕООД; Сол България ЕАД; Ер Ликид България ЕООД; София мед АД; Калцит АД