Две седмици след проверката на Европрокуратурата в ТЕЦ-овете: Пълно мълчание у нас

Две седмици след като Европейската прокуратура обяви разследване на фалшифицирани доклади за емисиите на парникови газове на топлоелектрическите централи и топлофикациите, как изглеждат действията на българските институции?

Меглена Антонова от организацията "Грийнпийс-България", която от години предупреждава за проблема, коментира пред БНР:

“В общия случай с въглищната империя, която се свързва с Ковачки и всички компании около тях, много често виждаме сходни проблеми. Имаме много свързани фирми, които работя заедно, опрощават си дългове, не се спазва законодателство, доста е обичайно за това, което сме наблюдавали през годините. Емисиите на въглероден диоксид са едно от тези неща, но виждаме и проблеми с цялостно докладване за това какво се случва. Принципът е такъв, че операторите докладват една информация в различни по форма документи, след това институциите трябва да ги прегледат и да ги одобрят“, казва тя и допълва:

“Ако се наложат глоби, те пропадат в съда и се намаляват до такава степен, че няма особен ефект. Дори да се платят от операторите, продължават да си работят“.

Според нея виждаме много голямо ниво на бездействие или информираност за проблема, без да се предприемат ефективни мерки за неговото прекратяване.

Антонова подчертава, че единственото, което сме виждали в някаква степен, е опит за налагане на принудителни мерки, за временно спиране на тези инсталации – веднъж ги видяхме през 2019 г., когато бяха скандалите с изгарянето на отпадъци, след това миналата година, свързано с високите емисии на серен диоксид.

Според нея отново има усещането е, че има нужда от много сериозна политическа воля, за да може след това контролните органи, в лицето на регионалните инспекции по околна среда, да бъдат овластени.

Как ще се развие ситуацията в бъдеще?

“Трудно ми е да преценя, защото се намираме в предизборна ситуация. Някои хора изказаха мнение, че това е контролирана акция, свързана с предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост. Надявам се това да е някакъв сигнал към хората, които имат по-критично мнение за това какво се обещава, свързано с въглищните централи“, казва тя.

По думите на Меглена Антонова въпрос на политическа воля е как се отнасяме – дали има чадър над определени дружества, или наистина действаме по отношение на енергийния преход, защото и той в сърцевината на всичко това.

“Нашата цел е хората да са подготвени за този преход, който се случва, за да могат те да настояват и да има ясни мерки“, казва още тя в интервю за БНР.