Днес в много демократични държави по света се води "финална битка" - запомнящата се реплика от стария социалистически химн "Интернационалът" е подходящ рефрен за голяма част от съвременната демократична политика. Това пише в свой материал за Financial Times политологът Иван Кръстев - редактор във FT и председател на Центъра за либерални стратегии в София. След изборите на 2 април той задава въпроса: Може ли демокрацията да работи, ако една голяма група от гражданите вярват, че да изгубиш изборите, е равносилно на това да изгубиш държавата си? За да отговори, Кръстев посочва редица примери от света.
Стартирайки президентската си кампания през 2024 г., Доналд Тръмп заяви на своите поддръжници, че са изправени пред суров избор - или ще си осигурят победа, или "страната ни ще бъде загубена завинаги". Това, каза той, е "последната битка". Подобен вик може да се чуе и в Париж, където от седмици стотици хиляди демонстрират срещу решението на президента Еманюел Макрон да повиши пенсионната възраст от 62 на 64 години.
Протестиращите подхранват и по-широка антипатия срещу неговия имперски, "юпитериански" стил на управление. Настъпила е "финалната битка" и в Израел, където голям брой израелци са решени да попречат на дясното правителство на Бенямин Нетаняху да реформира - или, както те го виждат, да подчини - съдебната система. "Сега или никога" е положението и в Турция, където предстоящите избори изправят автократа Реджеп Тайип Ердоган срещу демократичната опозиция. "Но дали наистина участниците в тези митинги и демонстрации, при цялата си искрена убеденост, няма какво да губят?", пита Иван Кръстев.
Политологът пише, че след като миналата неделя е гласувал на петите парламентарни избори в България за последните две години - като все още няма гаранции, че ще бъде съставено правителство, се е замислил дали това усърдие за спасяване на демокрацията всъщност е съвместимо с дейността по управление на демократични държави. Може ли демокрацията да функционира, ако мнозинството от гражданите смятат, че да загубиш изборите, означава да загубиш страната си?
Френският мислител от XIX в. Алексис дьо Токвил е един от първите, които предполагат, че демократичната политика се нуждае от драма. Но демокрацията трябва и да се дедраматизира, продължава Кръстев в материала си за FT "Демокрациите не могат да понесат твърде много драма". На следващия ден след изборите всички мрачни събития от кампанията внезапно изчезват, проблемите започват да изглеждат решими и светът магически се връща към нормалното си състояние. Работещата демокрация изисква политически актьори, обучени по подобие на Бертолт Брехт, а не на Константин Станиславски.
Това означава, че те трябва да могат да се дистанцират от себе си в кампанията. За съжаление, магията на следизборното завръщане към нормалността, изглежда, е изгубена. Демократичната политика днес е погълната от чувство за изключителна спешност, в която няма място за компромиси. Това е политиката като сблъсък на две апокалиптични въображения. Вляво активистите за климата вярват, че ако не действаме сега - утре или вдругиден на Земята няма да има повече човешки живот. Десницата, от своя страна, е водена не от страха от края на живота като такъв, а от страха, че "нашият начин на живот" може би е на път да приключи.
И двете страни споделят усещането, че сме въвлечени във "финалната борба". И макар някои от опасенията на двата лагера да са съвсем реални и да изискват спешни действия от страна на обществото, радикализмът се е превърнал в стандартния начин за справяне със сложността и объркването, смята политологът. Проблемът според него е, че демокрацията не може да работи нито когато залогът е твърде нисък, нито когато е твърде висок. Демокрацията губи доверие, когато правителството се променя, но нищо друго не се променя. Но тя губи и самоограничението си, когато смяната на правителството променя всичко. При демокрацията загубилите избори се примиряват с поражението най-вече защото това не означава да се загуби твърде много - така или иначе, следващите избори никога не са чак толкова далеч. Изкуството на демокрацията е да се остави бъдещето отворено. Работата на изборите е да превърнат лудостта в разум и да превърнат страстите в интереси. Вотът дава глас на всеки гражданин, но го лишава от възможността да представи интензивността на своите убеждения. Гласът на фанатика, за когото изборите са въпрос на живот и смърт, и гласът на гражданина, който едва ли знае за кого и защо гласува, имат еднаква тежест. Резултатът е, че гласуването има двойствен характер: то ни позволява да заменим управляващите, като по този начин ни защитава от прекалено репресивната държава; но също така държи страстите под контрол и ни защитава от прекалено експресивния гражданин. В идеалния случай демокрацията кара апатичния човек да се интересува от обществения живот, като същевременно охлажда страстта на фанатика.
И двете страни споделят усещането, че сме въвлечени във "финалната борба". И макар някои от опасенията на двата лагера да са съвсем реални и да изискват спешни действия от страна на обществото, радикализмът се е превърнал в стандартния начин за справяне със сложността и объркването, смята политологът. Проблемът според него е, че демокрацията не може да работи нито когато залогът е твърде нисък, нито когато е твърде висок. Демокрацията губи доверие, когато правителството се променя, но нищо друго не се променя. Но тя губи и самоограничението си, когато смяната на правителството променя всичко. При демокрацията загубилите избори се примиряват с поражението най-вече защото това не означава да се загуби твърде много - така или иначе, следващите избори никога не са чак толкова далеч. Изкуството на демокрацията е да се остави бъдещето отворено. Работата на изборите е да превърнат лудостта в разум и да превърнат страстите в интереси.
Вотът дава глас на всеки гражданин, но го лишава от възможността да представи интензивността на своите убеждения. Гласът на фанатика, за когото изборите са въпрос на живот и смърт, и гласът на гражданина, който едва ли знае за кого и защо гласува, имат еднаква тежест. Резултатът е, че гласуването има двойствен характер: то ни позволява да заменим управляващите, като по този начин ни защитава от прекалено репресивната държава; но също така държи страстите под контрол и ни защитава от прекалено експресивния гражданин. В идеалния случай демокрацията кара апатичния човек да се интересува от обществения живот, като същевременно охлажда страстта на фанатика.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 този кривоглавия ... е
16:46 10.04.2023
2 Щом
16:47 10.04.2023
3 СОРОСКИЯ ДЪРВЕН ФИЛОСОФ
16:48 10.04.2023
4 АЙДЕ ПЪТЯ
16:49 10.04.2023
5 Ърп
16:50 10.04.2023
6 ГРАЖДАНИНЪТ НА СВЕТА
16:50 10.04.2023
7 честен ционист
16:50 10.04.2023
8 РАБОТАТА Е КАПУТ
16:51 10.04.2023
9 Демокрацията
16:52 10.04.2023
10 САМО ВЪЗРАЖДАНЕ
16:52 10.04.2023
11 Този коментар е премахнат от модератор.
12 Наистина
16:54 10.04.2023
13 КАТО ВИДЯ ГО ТОЯ И КОМПАНИЯ
16:54 10.04.2023
14 Демокрация няма
17:00 10.04.2023
15 Този коментар е премахнат от модератор.
16 Абе
17:01 10.04.2023
17 УСА боклук
изплува и галеното хранениче на " КОЗЯК КОЛЕЖ" завършило с пълно отличие
17:07 10.04.2023
18 Човекът предал родината си,
Коментиран от #23
17:10 10.04.2023
19 Така е видял с двете си очи така е казал
17:11 10.04.2023
20 Този коментар е премахнат от модератор.
21 Този коментар е премахнат от модератор.
22 Този коментар е премахнат от модератор.
23 ХАХАХА
До коментар #18 от "Човекът предал родината си,":
Ти пък да не съжаляваш ,че не е в България? Мисля ,че имаме достатъчно предатели като него живеещи тук.17:19 10.04.2023
24 Този коментар е премахнат от модератор.
25 нннн
17:23 10.04.2023
26 Този коментар е премахнат от модератор.
27 Грантаджиев соросоид
17:24 10.04.2023
28 Този коментар е премахнат от модератор.
29 Дедо ви...
17:27 10.04.2023
30 00014
17:28 10.04.2023
31 Браво
17:29 10.04.2023
32 байХЪ
17:35 10.04.2023
33 Този коментар е премахнат от модератор.
34 Уточнение
17:47 10.04.2023
35 Този коментар е премахнат от модератор.
36 Човек
Коментиран от #39
18:00 10.04.2023
37 Читател
Коментиран от #43
18:24 10.04.2023
38 ФИНАЛНАТА БИТКА Е ДА СЕ МАХНАТ
18:27 10.04.2023
39 Този коментар е премахнат от модератор.
40 Този коментар е премахнат от модератор.
41 Този коментар е премахнат от модератор.
42 И този,
А,...защо минава всичко,чрез
заплаха за държавата.То тук няма
държавност- Българоубиецът се
постара доста, чрез твойте министри.
Но,взимането на държавата,явно
е във финалната права.Кога бяха
първичните промени,ти каза,че си
бил наблюдател.Днес,си набъбнал
до ценности,от които хората се
отвращават.Чехът ни ги нарисува
и ти къде си в тази рисунка???
18:35 10.04.2023
43 Ало
До коментар #37 от "Читател":
Недков е писател ,но не е професорКоментиран от #44
18:35 10.04.2023
44 Читател
До коментар #43 от "Ало":
Възможно е но мисля че съм чувал така да се обръщат към него в интервюта,може и да реша.18:53 10.04.2023
45 9689
18:54 10.04.2023
46 Биткаджията
18:56 10.04.2023
47 Гай Турий
20:27 10.04.2023
48 НЕ БЕ , НЕ Е СЕРИОЗНО ТОЯ БОКЛУК ДА МИ
20:48 10.04.2023
49 ТОЯ ДРУГАР СЕ ПОЯВИ ДОСТА ПО РАНО
20:52 10.04.2023
50 бай Ставри
21:38 10.04.2023
51 ганев
21:40 10.04.2023
52 Радио Ереван
21:40 10.04.2023
53 сибирска лисица
22:29 10.04.2023
54 Този коментар е премахнат от модератор.
55 Този коментар е премахнат от модератор.
56 Този коментар е премахнат от модератор.
57 АРЕС
08:20 11.04.2023
58 пенко
18:50 11.04.2023