Богослов: Възкресението е победното тържество на Божията сила и любов

Трябва да познаваме вярата си, за да бъдат празниците ни по-одухотворени и да нямат толкова трапезно измерение, смята православният богослов Десислава Панайотова. Тя обясни, че още на 40-тия ден след раждането си бебетата се представят на Бога, а скоро след това е желателно да бъдат кръстени.

Ето какво още сподели тя за зрителите на Euronews Bulgaria:

Възкресение Христово оцелостява смисъла на идването на Христос на Земята. То е победното тържество на Божията сила и Божията любов. Защото Бог толкова възлюби света, че отдаде своя единороден син, който стана като един от нас, за да може отвътре на гроба и отвътре на човешкото естество да победи смъртта.

Тази победа започва от Голготската жертва и възсиява от празния гроб на възкресение Христово. Така че, Възкресението на Иисус Христос, в неговото човешко естество, в неговата човешка природа, надмогването на последствията от грехопадението – а те са смъртните окови, в които цялото човечество до този момент е било оковано – е най-голямото тържество въобще на всички дългоочаквани копнежи на човечеството. И затова Църквата го нарича „празник на празниците“.

Това, което е най-същественото, е да сме посрещнали празника в храма. Който не го е направил до края на Светата литургия – да го направи догодина. Много от хората не знаят, че празникът не завършва в полунощ – той тепърва започва. Царските двери на иконостаса са отворени, те не затварят през цялата нощ, защото Христос победи смъртта. Защото за нас райските двери са отворени. И защото трябва да тържествуваме. Но тържеството не е от 11.30 ч. до полунощ, а продължава нататък, с утринната и Пасхална Света литургия.

Всички православни християни, които са постили – от Сирни заговезни до Велика събота, включително – се причастяват. И заедно с причастието, всъщност се съчетават с победата на Христос, с неговото Възкресение. Защото те са приели неговото тяло и кръв в светото причастие, във вид на хляб и вино. А това е и тялото не само на пострадалия Христос, но и на възкръсналия Христос.

И след като отбележим по този начин празника – чрез Светата литургия и причастието, на следващия ден, обикновено около 11.00 ч., в българските православни храмове започва специално чинопоследование за Великден. Което не е литургия, а представлява четене на евангелски четива на различни езици, свързани с Възкресението. Тези четива описват радостта на Възкресението. Четенето им на различни езици показва, че се отнасят до всеки човек, до всички народи, до всички времена.