Проф. Панайотов: Съдебна реформа може да стане в рамките на поне един цял мандат

"Съдебна реформа може да стане в рамките на поне един цял мандат". Това каза бившият вицепремиер и ръководител на Катедра "Наказателно-правни науки" в СУ проф. Пламен Панайотов в студиото на "Денят ON AIR".

Според него реалната съдебна реформа предполага промени на това, което пряко засяга хората - несправедливост при осъществяване не само при наказателното, но и при административното правораздаване.

"Реална съдебна реформа означава да се идентифицират дефицитите и да бъдат преодолени", обясни професорът.

Той уточни, че за да има реална политика в съдебната реформа, това предполага управляващата коалиция да има достатъчен хоризонт, за да я осъществи. "А това нямаме основание да мислим, че ще се случи в близко време", допълни Панайотов и обясни, че към момента не може да се коментира дали пакетите от закони за съдебна реформа биха издържали пред Конституционния съд, тъй като в парламента има плаващи мнозинства и не е ясно какъв ще бъде крайният резултат от гласуването. Той смята, че ако се формира мнозинство за промяна на тези закони сега, следващо мнозинство би ги променило отново.

"Голямата отговорност на всеки парламент е да сформира преди всичко управляващо мнозинство, което да излъчи кабинет, с доверие", каза проф. Панайотов.

Той коментира възможностите за съставяне на правителство. Според него, ако първите две партии в парламента не се разберат, това означава, че всяка една от тях поотделно трябва да се обърне към четвъртата и петата партии и да търси самостоятелно формиране на мнозинство.

Пламен Панайотов каза още, че разделението между електоратите между двете основни коалиции е голямо и за да се стигне до съвместно управление, трябва да се направят много компромиси, които да бъдат обяснени. Това според него означава да бъдат жертвани лични или партийни интереси.

"Дали ще се стигне до управленска формула е въпрос, на който никой не може да отговори в момента еднозначно. Голямата опасност не е в това, че често ходим на избори, а че все по-голяма част от българското общество не вижда смисъл от такъв тип избори, след които не се случва нищо в управлението на страната", допълни той.