Висшият съдебен съвет само обсъди, без да реши кой е компетентен орган за избор на и.ф. главен прокурор

Висшият съдебен съвет обсъди, но без да вземе решение, въпроса кой е компетентният орган, който определя и.ф. главен прокурор – Прокурорската колегия или Пленумът.

Той беше поставен от министъра на правосъдието Атанас Славов във връзка с различните мнения по темата.

Но при все, че имаше ясно поставен въпрос, дискусията се отклони от една страна към личността на определения за и.ф. обвинител №1 Борислав Сарафов, от друга – защо ПК на ВСС е бързала да реши този въпрос, а от трета – с упреци към министъра, че той не е свикал веднага заседание на Пленума на съвета.

В началото на дебата Атанас Славов обясни защо е поставил този въпрос пред ВСС: „В създалата се обществена ситуация всички имаме нужда да аргументираме решенията си със солидни правни аргументи, за да няма съмнения за същността и ценността на взетите решения. Изправени сме пред следната обществена ситуация – не само по отношение на ВСС, а за немалка част от българските институции – става въпрос за разминаване между формалната легалност на взетите решения и съдържателната им легитимност. Това е обществена нагласа за много български институции – когато има такова разминаване, остава чувството за несправедливост, че други аргументи са надделели, а не законът и Конституцията“.

Той посочи, че като се аргументират добре решенията, като се променят правилата така, че да отговорят на общественото възприятие за справедливост и като се избират на съответните позиции личности, които в максимална степен покриват конституционните и законови стандарти, тогава ще се засили чувството за справедливост.

Атанас Славов изтъкна, че трябва да се прецени в каква хипотеза е Пленумът – дали в такава на аналогията, или на тълкуване на правни норми. „Ако сме при втората хипотеза, ще трябва да релевираме разпоредбите на чл. 175, ал. 4 във вр. с чл. 168, ал. 7 от ЗСВ. Ако сме в хипотезата на прилагане по аналогия на закона, ще трябва да разширим нашата аргументация и да включим разпоредбите, които се отнасят до избора на главен прокурор. Министърът на правосъдието е в ролята на медиатор между политическите клонове на властта и съдебната система. Без да допускам политиката да нахлува в дебатите на Пленума – казвал съм на колеги от Народното събрание и в правната комисия – не може да се очаква министърът на правосъдието да е политофицерът в рамките на съдебната власт“, изтъкна Славов. И призова членовете на съвета да оценят мотивите му преди всичко като юридическа релевантност, а не като политически аргументи.

Кадровиците се разделиха в позициите си като от изказванията стана ясно, че мнозинството е на мнение, че Прокурорската колегия е компетентна да определи и.ф. главен прокурор.