Експерт за "Лукойл Нефтохим" след 2024 година: Тогава държавата може да поеме контрола над рафинерията

Прекратяване на договора за концесия на "Росенец" , няма да влоши пазарната ситуация за потребителите на горива в България, но хоризонтът, в която трябва да мислим за "Лукойл Нефтохим" е краят на 2024 година , до когато компанията трябва да е намерила заместител на руския петрол, с който работи сега. Може да има и следваща стъпка - т.е. държавата да се опита да поеме управлението на самия комбинат "Нефтохим" и може да има сътресения, ако се окаже, че липсват подготвени кадри. Не мисля, че да я вземе българската държава е най-доброто решение, още повече, че "това са много сложни правни лабиринти". Това каза Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество, пред на Bloomberg TV Bulgaria .

Предсрочното прекратяване на договора за концесия на пристанищен терминал "Росенец", част от пристанище за обществен транспорт с национално значение Бургас, който Лукойл е сключил през 2011 година за срок от 35 години, няма да влоши пазарната ситуация за потребителите на горива в България, защото пристанищните танкери ще се обслужват от държавните служители, които ще управляват пристанището. Като ценови фактор, не мисля, че ще има някакво отражение.

Трябва обаче да е ясно, че хоризонтът, в която трябва да мислим за "Лукойл Нефтохим" е краят на 2024 година, когато изтича възможността компанията да преработва руски петрол, подчерта гостът. "От края на 2024 година те вече трябва да са намерили други източници на петрол, от които да се захранва производството. И подозирам, че може да има и следваща стъпка - т.е. държавата да се опита да поеме управлението на самия комбинат "Нефтохим". Там вече би могло да има някакви сътресения, защото не знам до колко има подготвени кадри, на които да се опре, особено ако се види, че не се правят постъпки за заместване на руския петрол".

"Не изключвам и в България "Лукойл" да разберат, че е много трудно да управляват бизнеса си и самите те да решат, че е по-добре да я продадат. Но България не е Италия и не знам кой би имал интерес да купи тази рафирения. Не мисля, че да я вземе българската държава е най-доброто решение. Но имайте предвид, че това са много сложни правни лабиринти - отнемане на собственост, принудителна продажба и т.н. ЕС не е Русия. Независимо, че Русия ни е противник, обявила ни е за враг и т.н., съдилищата и арбитражите в ЕС действат съобразно търговското право и не е предрешено, че те ще решат във вреда на Русия".

За казуса с руската собственост на комплекс СОК "Камчия" събеседникът каза, че въпреки че "не е рационално България да продаде част" от бреговата си ивица, то "Двата казуса - "Лукойл" и "Камчия" са несъпоставими".

Относно зърнената сделка и изтеглянето на Русия от нея Димитров заяви, че е погрешно е да се смята, че държавите от Северна Африка са основните потребители на украинските зърнени доставки. Големи потребители са Китай, Испания, Индонезия. "Това би засегнало дори и Китай, който има доста лоша реколта тази година".

През месеците на войната голяма част от украинския износ все пак беше насочен по сухопътни коридори в ЕС. Малко по-малко от половината от украинския износ през последните 12 месеца се е реализирал през Черно море. Но все пак става въпрос за много голям обем - около 20 млрд. долара е годишния износ на Украйна на зърнени храни. Това е почти една трета от целия износ на държавата Укрйна. Така че няма начин да не засегне първо украинската икономика, на второ място - ще се отрази върху цените в посока повишение, добави анализаторът.

"Според мен руската стратегия е следната. Те воюват на два фронта. Единият е ясен - с оръдия, самолети и т.н. се опитват да разгромят украинската армия. На другия фронт обаче, на по-широк международен терен, Русия се опитва да покаже, че не е само Украйна ще пострада от тази, продължаваща вече толкова време, война, а например може да се разклати енергийната сигурност в световен мащаб (за това миналата година спряха газовите доставки от Русия). Освен това може да се разклати продоволствената сигурност на света и те го показват сега, със спирането на тази сделка".

Целта е световните фактори - САЩ, Европейския съюз - да си кажат, че войната вече причинява твърде много неприятности и страдания, не само на украинците, а има глобални последици и трябва да се прекрати, като се приеме настоящата фронтова линия за нова граница между Рисия и Украйна, обясни Пламен Димитров. Шансовете обаче за това към момента са нулеви, защото "Западът твърдо заявява, че ще поддържа Украйна до тогава, до когато е необходимо".

"Тази стратегия евентуално може да проработи, ако Украйна успее да си върне части от окупираните територии и направо казано - тези, които бяха окурипани през миналата година, а не тези, които бяха отцепени през 2014 година. Тогава би могло да настъпи някакъв размисъл. Но понеже за сега въобще украинската армия няма такъв успех и не е върнала тези територии, този разговор не е актуален, независимо какво ще прави Русия".

Гостът подчерта като особено важен факт в геополитически план наблюдаваните по-малки от очакваните данни за икономическия ръст на Китай през първото полугодие на тази година. "Това ме навежда на мисълта, че Китай може би никога няма да достигне размера на американската икономика, предвид демографската катастрофа, пред която е изправена тази страна и икономическите трудности. Много е вероятно в средносрочен план (например към 2030 година) двете икономики - американската и китайската да са съпоставими, но в геополитически план САЩ да запазят своето лидерство".