На косъм сме да загубим 1.3 милиарда евро европейско финансиране до края на 2023 година

България е пред риск да загуби 1.3 млрд. евро или 2.6 млрд. лева европейски финансиране до края на 2023 година. Тази информация се появи в публичното пространство преди седмици, но заради развиващите се криминални сюжети в държавата остана на заден план. По време на приемането на бюджета за 2023 година един от основните приоритети на финансовия министър Асен Василев бе задържането на бюджетния дефицит в рамките на 3%. Именно състоянието на бюджетното салдо е важно условие за приемането на България в еврозоната.

За да се запазят обаче приходите достатъчно близо до разходите, държавата има нужда от свежи финансови инжекции, част от които е предвидено да дойдат по линия на Европейския съюз. Рискът от загуба на близо 3 млрд. лева обаче поставя въпроса дали сметките на финансовия министър няма да излязат криви, анализира Евронюз България.

Според екипа на Асен Василев усилията на правителството и администрацията са мобилизирани в пълна степен, за да се осигури максимално добро изпълнение както по Плана за възстановяване и устойчивост, така и по оперативните програми от периода 2014-2020 и Фонда за справедлив преход.

По отношение на ПВУ целта на кабинета е да се навакса изоставането от последната една година и през втората половина на тази година да бъде изпратено второ искане за плащане, за да бъдат получени средства в размер на почти 1.4 млрд. лева, и да се продължи с изпълняването на останалите мерки, заложени в плана.

За да се получат парите от Фонда за справедлив преход към зелена енергия трябва териториалните планове на най-важните минни райони в страната да бъдат приети от ЕК до края на годината. В противен случай, страната ни ще загуби 826 млн. евро за трите най-засегнати региона, в допълнение на вече загубените в края на 2022 г. 97 млн. евро.

България очаква финансови средства и по линия на Кохезионната политика за развитие на регионите. Те обаче са за периода 2014 – 2020 година. Немалка част от проектите по този фонд са на етап, който не позволява завършването им в рамките на 2023 година. За да не бъдат загубени парите, правителството смята да замрази тези проекти, които нямат никакъв шанс да бъдат приключени тази година. Те ще бъдат заменени с нови, резервни и „по-експресни“ проекти.

Освен това управляващите възнамеряват да прехвърлят част от средствата по програмите към инструмента SAFE. В края на месец юни Министерският съвет е одобрил да се прехвърлят там над 350 милиона лева.

826 милиона евро от Фонда за справедлив преход висят „на косъм“.

Парите по този фонд са свързани с териториалните планове за трите въглищни района - Стара Загора, Перник и Кюстендил. Първата им версия е пусната за обществено обсъждане през юли месец 2022 година. В началото на този месец са пуснати отново – пак за обществено обсъждане - от Министерство на енергетиката.

Според финансовото ведомство първата версия на тези планове е публикувана още от кабинета на Кирил Петков. Заради неактивност от страна на служебния кабинет на Румен Радев в комуникацията с ЕК до юли месец тази 2023 година развитие не е имало. През август т. г. министерството на енергетиката пуска за обществено обсъждане актуализирана версия на териториалните планове.

В новите текстове са отразени препоръките на Европейската комисия. Общественото обсъждане приключва на 13 септември.

Над 556 милиона евро са под риск от оперативните програми на ЕС за изминалия програмен период 2014-2020 г.

Правителството планира да пренасочи 350 млн. евро от парите под риск към инструмента SAFE, през който да се насочат към Фонда за сигурност на електроенергийната система. Чрез този фонд се изплащаха компенсациите за високите цени на електроенергията през 2022 година. Важно обаче е да уточним обаче какво всъщност е инструментът SAFE.

Той е предложен от Европейската комисия като механизъм за подкрепа на малките и средни предприятия и на уязвимите домакинства, особено засегнати от увеличените цени на енергията в резултат от военната агресия срещу Украйна. В България SAFE ще служи за възстановяване на разходите на предприятията заради високите цени на електроенергията. Тъй като компенсациите за бизнеса са били изплатени чрез национално финансиране, средствата по инструмента SAFE ще послужат за възстановяването на тези средства в хазната.

По оперативна програма "Транспорт" са заплашени 178 млн. евро, сочат данните на финансовото министерство.

По думите на министър Василев няма да може да бъде завършен нито един голям железопътен проект. Данните на министерството на финансите сочат, че до момента изплатените средства по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ в периода 2014-2020 г. са в размер на 2.489 млрд. лева, което представлява 71% от бюджета на програмата.

За да получим парите по втория транш, трябва да бъдат изпълнени 66 мерки до края на 2022 година. Очевидно този срок вече е изпуснат, поради което правителството ще се опита да завърши всички законодателни и незаконодателни реформи до края на септември тази година. Ако това се случи, България ще получи средства в размер на 1.4 млрд. лева. От неизпълнените мерки около половината са законодателни и зависят и от Народното събрание. Другата половина от неизпълнените мерки са свързани с инвестициите, въпреки че при тях не е било необходимо наличието на работещ парламент и наваксването не е само въпрос на политическа воля.

В края на юли месец тази година депутатите приеха две от мерките с промени в Търговския закон. На полусъединител в деловодството на парламента седят Законът за КПКОНПИ, Законът за енергията от възобновяеми източници, Законът за обществените поръчки, както и повечето от останалите законодателни мерки. Необходимо е и да бъде променен приетият от 48-то Народно събрание закон за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения.

Висящи обаче остават промените в Закона за съдебната власт, които предвиждат по-широк контрол върху магистратите от страна на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Припомняме, че държавният глава наложи вето именно на този закон заради текста, който урежда отделянето на следствието от прокуратурата.

Друг закон, които предстои да се гледа в пленарната зала, е и Законът за несъстоятелност на физическите лица, който ще позволи на физически лица да обявяват фалит.

Народните представители ще започнат работа на 1-и септември, което им дава точно един месец да приемат всички останали законопроекти, за да можем да получим парите от второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост.