20 години от първата поправка в Конституцията ни

На днешната дата се навършват 20 години от първата поправка в приетата през 1991 г. Конституция на България. Измененията в основния закон, свързани с мандатността, имунитета и несменяемостта на магистратите, са гласувани на трето четене на 24 септември 2003 г. Парламентът приема окончателно промените единодушно с 230 гласа "за", без "против" и "въздържали се", става известно от архивите на БТА.

Депутатите гласуват измененията поименно и в цялост. В пленарната зала приъстват президентът (2002 - 2012 г.) Георги Първанов, тогавашният министър-председател Симеон Сакскобургготски, членовете на правителството, на Конституционния съд, на Висшия съдебен съвет (ВСС), главният прокурор по това време Никола Филчев, висши магистрати, патриарх Максим, главният мюфтия Селим Мехмед и представители на други вероизповедания, представители на дипломатическия корпус. В залата е и тогавашният председател на италианския Сенат Марчело Пера, който е на официално посещение в България, съобщава БТА.

Ето какво пише в архивите на БТА от 2003 г.:

Законопроектът за промени в Конституцията беше внесен в деловодството на парламента

София, 25 юли 2003 г. /БТА/ В 12.55 часа в деловодството на парламента беше внесен законопроектът за промени в Конституцията, изготвен от Временната парламентарна комисия за изменения в основния закон.
Законопроектът бе внесен от председателя на комисията Камелия Касабова и народните представители Константин Пенчев /НДСВ/, Четин Казак /ДПС/, Любен Корнезов /Коалиция за България/ и Елиана Масева /ОДС/. Под законопроекта са сложили подпис 102 депутати от всички парламентарни групи...

***

Парламентът прие единодушно на първо четене промените в Конституцията

София, 3 септември 2003 г. /БТА/ След повече от четири часа дебати, с гласовете на всички присъстващи в пленарна зала 222 депутати, парламентът прие на първо четене промените в Конституцията, свързани с имунитета, несменяемостта и мандатността на магистратите.
Промените предвиждат въвеждане на т.нар. функционален имунитет на магистратите - съдиите, прокурорите и следователите да не носят наказателна и гражданска отговорност за служебните си действия и постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Срещу тях няма да може да бъде повдигнато обвинение без разрешение на Висшия съдебен съвет /ВСС/. Магистратите няма да могат да бъдат задържани, освен за тежко престъпление, и то с разрешение на ВСС.
Магистратите ще стават несменяеми след 5-годишен стаж, а ще губят несменяемостта си, ако системно не изпълняват служебните си задължения или ако извършат действия, уронващи престижа на съдебната власт. Несменяемостта ще се губи и при навършване на 65 години, както и ако има влязла в сила присъда, с която е наложено наказание "лишаване от свобода" за умишлено престъпление.
Председателят на парламентарната комисия за промени в Конституцията Камелия Касабова призова депутатите да подкрепят законопроекта и отбеляза, че промените са израз на безпрецедентно до момента единомислие, скок в мисленето и реакциите на политическата класа с оглед на нейните отговорности пред обществото и ще бъдат емблемата на 39-то Народно събрание с неговата толерантност и диалогичност. Промените са жизнено необходими на България, на българското правосъдие и българската държавност, посочи тя. Този законопроект е ключът към реформата в съдебната власт, за успеха на която всички институции в България трябва да поемат своята отговорност, заяви Касабова. Законопроектът за промени в основния закон ще сложи край на усещането за недосегаемост и ненаказуемост на магистратите, породено от сегашния им пълен имунитет, ще парира спекулативните трактовки, които пораждат чувство за безвремие в съдебната система и превръщат административния пост в уютно феодално владение, отбеляза тя. По думите ѝ промените утвърждават идеята за повече морал, повече професионализъм, по-висока отговорност към служебните задължения...

***

Парламентът прие на второ четене промените в Конституцията

София, 18 септември 2003 г. /БТА/ Парламентът прие на второ четене промените в Конституцията, свързани с мандатността, имунитета и несменяемостта на магистратите. Третото гласуване на измененията в основния закон ще бъде следващата сряда.
С 205 гласа "за", без "против" и един "въздържал се" депутатите гласуваха въвеждане на т.нар. функционален имунитет на магистратите. При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер, предвижда изменението.
Срещу магистратите не може да бъде повдигнато обвинение без разрешение на Висшия съдебен съвет /ВСС/. Те не могат да бъдат задържани, освен за тежко престъпление, и то с разрешение на ВСС. За повдигане на обвинение и задържане на магистрат се прави мотивирано искане до Висшия съдебен съвет от главния прокурор или от не по-малко от една пета от членовете на ВСС.
Депутатите гласуваха, че решенията на ВСС за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на магистрат, както и за даване на разрешение за повдигане на обвинение и задържане се приемат с тайно гласуване.
Парламентът не прие предложението на независимия депутат Елка Анастасова с имунитет да се ползват висшите магистрати - председателят и членовете на ВКС, ВАС и главния прокурор, както и членовете на Висшия съдебен съвет.
Административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на ръководителите на ВАС, ВКС и главния прокурор, ще се назначават на ръководна длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване, тоест ще имат два мандата.
ВСС в срок от три месеца от влизането в сила на този текст - 1 януари 2004 г. ще преназначава административните ръководители, гласуваха депутатите. Предложението беше на Янаки Стоилов от Коалиция за България, който в комисията за промени в основния закон се мотивира, че е необходима яснота как да се броят мандатите оттук нататък.
Магистратите да стават несменяеми с решение на Висшия съдебен съвет след навършване на петгодишен стаж и след атестиране, предвиждат промените. Това ще важи и за съдиите, прокурорите и следователите, които към момента на влизане на промените в сила, нямат още тригодишен стаж на съответната длъжност.
Депутатите гласуваха придобилите несменяемост магистрати, включително и председателите на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд, както и главният прокурор, да се освобождават при навършване на 65 години, при подаване на оставка, при влизане в сила на присъда, с която им е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление.
Магистратите ще губят несменяемостта си и при трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година, при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните си задължения, както и за действия, накърняващи престижа на съдебната власт.
Александър Арабаджиев от Коалиция за България оттегли предложението си навършването на 65 години да не е основание за освобождаване на председателите на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд, както и за главния прокурор.
Депутатът от левицата Любен Корнезов заяви, че несменяемостта досега се е превръщала често в щит срещу недобросъвестните магистрати. Трябва да е ясно, че петте основания за освобождаване важат за всички магистрати от най-ниското до най-високото ниво, посочи той. Корнезов обясни, че с поправката тримата висши магистрати, които се назначават с указ на президента за срок от 7 години, ще бъдат освобождавани с навършването на 65 години, дори и да не им е изтекъл мандатът.
Според Йордан Соколов от ОДС по отношение на тримата висши магистрати не би трябвало да важи изискването за освобождаване при навършването на определената възраст. Общ принцип е където има мандат, той да се спазва, допълни той.
Промените предвиждат придобитата несменяемост на магистратите да се възстановява при следващо заемане на длъжността съдия, прокурор или следовател, ако магистратът е бил освободен при подаване на оставка или заради трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година.
Народното събрание в срок от три месеца от влизането в сила на промените в Конституцията трябва да приеме законите, които се отнасят до прилагането на измененията.

***

Парламентът започна обсъждането на трето четене на промените в Конституцията

София, 24 септември 2003 г. /БТА/ Парламентът започна обсъждането на трето четене на промените в конституцията, свързани с имунитета, несменяемостта и мандатността на магистратите. Заседанието се излъчва пряко по БНТ и БНР.
В пленарната зала са президентът Георги Първанов, министър-председателят Симеон Сакскобургготски, членовете на правителството, на Конституционния съд, на Висшия съдебен съвет /ВСС/, главният прокурор Никола Филчев, висши магистрати, патриарх Максим, главният мюфтия Селим Мехмед и представители на други вероизповедания, представители на дипломатическия корпус. В залата е и председателят на италианския Сенат Марчело Пера, който е на официално посещение в България.
Народните представители поименно ще гласуват в цялост законопроекта за промени в конституцията.

***

Парламентът прие окончателно промените в Конституцията

София, 24 септември 2003 г. /БТА/
Единодушно - с 230 гласа "за", без "против" и "въздържали се" - парламентът прие окончателно промените в Конституцията. Депутатите поименно гласуваха на трето четене измененията, свързани с мандатността, имунитета и несменяемостта на магистратите.
За приемането на измененията в основния закон са необходими три четвърти от гласовете на всичките 240 народни представители.
В гласуването не участваха депутатите от НДСВ Емил Кошлуков, Мима Ненкова, Николай Чуканов и Теодора Литрова, народният представител от Коалиция за България Петър Димитров, депутатите от ДПС Ахмед Юсеин и Наим Наим, Мария Гигова и Иван Козовски от НИЕ, независимият Осман Октай, тъй като не бяха в пленарната зала.
След като бяха направени изявления от парламентарните групи, председателят на Народното събрание Огнян Герджиков закри заседанието и покани депутатите и гостите на чаша шампанско...

***
Поздравявам народните представители за направената решителна крачка към модернизацията на българското общество, каза премиерът Симеон Сакскобургготски

София, 24 септември 2003 г./БТА/ Поздравявам народните представители за направената решителна крачка към модернизацията на българското общество. Това каза министър-председателят Симеон Сакскобургготски след като парламентът прие единодушно промените в Конституцията.
Днес е наистина празничен ден за демокрацията, за българския народ и за Република България, заяви премиерът.
Председателят на временната парламентарна комисия за промени в Конституцията Камелия Касабова заяви пред журналисти, че с промените се отговаря на очакванията на българското общество за по-справедливо, по-обективно и морално производство. С измененията даваме ясен знак на евроатлантическите ни партньори, че в българското общество има готовност и решимост за завършване на реформата в съдебната система, отбеляза тя.
Днешният ден не е краят на работата на комисията, предстои дълъг път, за да станат факт промените в основния закон, свързани с присъединяването на България към ЕС и НАТО, каза още Касабова.

Двадесет години по-късно депутатите отново обсъждат промени в Конституцията, в основата на които е съдебна реформа. В края на юли т.г. ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“ и ДПС внесоха общ законопроект за промени в Конституцията в деловодството на парламента. Той е подписан от 166 народни представители от трите парламентарни групи. Една от идеите е Висшият съдебен съвет да бъде разделен на два съвета – съдийски и прокурорски. Други текстове предвиждат мандатът на изборните длъжности във ВСС да е четири години и да се намалят правомощията на главния прокурор.