Държавна агенция "Архиви" откри крепостния акт на Руската църква

Земята, върху която е построена Руската църква е дарена на Руското царско дипломатическо агентство от Общинския съвет на столицата през 1882 година. После е издаден и крепостен акт. Това показват документи, открити днес в Държавна агенция "Архиви". Това слага и край на спора, чия собственост е Руската църква. Вчера проверка на Агенцията по вписванията показа, че руското посолство има акт за собственост на църквата. От Министерството на правосъдието обаче заявиха, че в архивите трябва да се търси крепостният акт на църквата, посочи БНТ.

Днес сутринта в Регионалния архив на София бяха открити два документа. Първият е от 1882 година и е протокол от решение на Общинския съвет на Софийско градско общинско управление, с което на Руското царско дипломатическо агентство се дарява земя.

Николай Стоименов, директор на Дирекция "Регионален държавен архив", София: "Земя, граничеща със земята, която се владее тогава от Руското дипломатическо представителство за построяване на църква."

Земята е дарена с благодарност заради Освобождението на България. 16 години по-късно, през 1898 година е издаден и крепостният акт.

Николай Стоименов: "Който удостоверява собствеността и самото дарение на Руското дипломатическо агентство в София, което е равнозначно на сегашното съветско, руско посолство."

Представител на посолството тогава е Георгий Бахметев. Най-вероятно крепостният акт е в два екземпляра - единият е даден на Руското посолство, другият сега е в архивите. Тези документи недвусмислено показват, че Руската църква е на посолството.

Вчера от Министерството на правосъдието заявиха, че Агенцията по вписванията не е компетентна да се произнася за актове отпреди повече от 100 години и препратиха към архивите. От министерството изразиха и съмнение дали сегашното Руско посолство е правоприемник на Дипломатическото агентство на Царска Русия.

Иван Дахтеров, нотариус: "За мен не е възникнало съмнение, че правоприемство между държавите има. Според мен и това не може да бъде правен проблем, защото е ясно, че една държава има пълно правоприемство независимо какъв е политическият строй в нея - дали е СССР или Русия."

По-важният въпрос обаче, е не чия е собствеността, а чия е юрисдикцията, на БПЦ или на РПЦ. И дали Руският патриарх ще се съгласи в настоящия момент в църквата да служат български свещеници.

Според проф. Иван Желев, Руската църква трябва да изпрати нов представител, но това ще е бавен процес. Така че най-доброто и бързо решение на проблема е служението на български свещеници.

"Ако г-жа Митрофанова благоволи, ако се реши да се отвори този храм, биха могли най-малкото да се даде възможност долу, където са мощите на Св. Серафим, там да влизат хората и там да се извършват богослужеинята. То си е там като параклис. Но какво ще се реши, трудно е да се каже", каза проф. Иван Желев, богослов.

Според проф. Желев, проблемът с Руската църква се преекспонира и колкото по-бързо се реши, толкова по-скоро миряните отново ще могат да се прекланят пред Св. Серафим Соболев, който е канонизиран за светец и от двете църкви.