Българите вече теглят кредит само в краен случай, пресмята в. „Сега“
Българите са станали изключително предпазливи към вземането на кредити и прибягват до тях само в случай на крайна необходимост. А повече от половината - 58%, твърдят, че не биха изтеглили заем за нищо на света. Това е намалило броя на домакинствата със задължения към банките, но е увеличило средния размер на дълга. Изводите са от национално представително проучване на Института за икономически изследвания при БАН за задлъжнялостта на домакинствата в България през 2013 г. и сравнение на тенденциите през 2009 г., в началото на кризата. След бума на лошите кредити преди 4 г. относителният им дял се стабилизира около 19-20%, но сериозно се увеличава периодът на просрочие. Затова пък масово навлизат спекулативни фирми за бързи кредити, чиито лихви и таксите по обслужването на заем до 1 г. достигат 30%. Освен това липсва всякаква законова регулация на този тип услуга, констатират икономистите.
Проф. Михаил Константинов, математик: Зимата няма да е лесна и особено мирна, гадае в. „24 часа“
За да разберем по-добре всичко, което се случва у нас, потърсихме от политолози и социолози обяснение по линията на хоризонталните и вертикалните мрежи.
Как хоризонтално организираните - без лидер - действия се влияят от вертикално организираните партийни митинги. Кои от разнопосочните искания напоследък са по едната ос и кои по-другата. Кои проблеми могат да се решат от вертикалните и кои от хоризонталните структури.
Ето тезите на политолога Димитър Аврамов, социолозите Андрей Райчев и Марчела Абрашева и математика проф. Михаил Константинов.
Спряха временно европроект на София, разкрива в. „Труд“
Екоминистерството временно е спряло европроект на Столичната община за канализация. Причината са сигнали за проблеми с отчуждителните процедури, каза министърът на околната среда Искра Михайлова. Става въпрос за строителството на т.нар. дубльор на ляв Владайски колектор.В съоръжението трябва да се събират мръсните води на 200 000 души от няколко квартала и да отиват към пречиствателната станция. За изграждането му са отпуснати 28,4 млн. лв. от европрограмата “Околна среда”.
Дават на бизнеса минералните извори, рапортува в. „Стандарт“
Специален закон за минералните и термалните води ще бъде бъде разписан след поредица дискусии между екоексперти, представителите на общините и икономисти. Това съобщи за "Стандарт" министърът на околната среда и водите Искра Михайлова. В момента минералните изворите са в закона за водите, но спецификата им и необходимостта от дългосрочна национална стратегия налагат новото законодателство, обясни екоминистърът. До Коледа първата дискусия за топлите и горещите извори ще бъде факт, като целта е да изготвим стратегия и законова рамка за ефективното им използване, подчерта Михайлова. По думите й България използва едва 20 процента от водното си богатство, а всеизвестен факт е, че страната ни е сред първите по концентрация на минерални извори. Геотермалните води могат да се използват много повече за отопление на обществени сгради, на оранжерии и за балнеолечение, допълни екоминистърът.
Ситнилски покровител на Килърите 3, пише в. „Монитор“
Групата за мокри поръчки Килърите 3 беше разбита на 16 август тази година, като при акцията в ареста отидоха бащата на Райко Кръвта – бай Васо Златаря, както и 8 души от бандата. Според обвиненията срещу тях те са отговорни за убийството на друг пернишки наркоиграч – Теодор Неофитов-Ханс. Счита се, че Райко Арарски – Кръвта пък е физическият убиец на шефа на „ВАИ холдинг” Георги Илиев. Според прокуратурата бандата, която след смъртта на Кръвта е оглавена от баща му бай Васо, е действала в периода 2004 – 2013 г. Този период съвпада почти изцяло с времето, в което Ситнилски бе във ВКП. Той бе редови прокурор там от 2004 г. до средата на 2006 г., когато бе назначен от ВСС за зам. главен обвинител и остана на този пост допреди година, когато стана член на Висшия съдебен съвет.
Държавата вече има проект за "Данък ВЕИ", предупреждава в. „Капитал дейли“
Предложението за данък върху приходите на фотоволтаичните централи, което Българският енергиен холдинг (БЕХ) направи преди два месеца, се е трансформирало в чернова на нов закон, с която "Капитал Daily" разполага. Този път идеята е да се облага не само производството на ток от слънчева, но и от вятърна енергия, а размерът на данъчната ставка е свален наполовина - от 30 на 15% от приходите на производителя.
Предлаганите мерки са поредният опит на държавата да намери средства, с които да си позволи по-ниските крайни цени на тока. В момента Националната електрическа компания (НЕК) и електоразпределителните дружества задължително изкупуват електроенергия от възобновяеми източници (ВЕИ) на преференциални тарифи, а събираното от клиентите не покрива тези разходи. През лятото правителството обяви, че може да осигури 498 млн. лв. от продажба на излишните държавни въглеродни квоти (което позволи и свалянето на цената на тока с около 5%), като целта беше да се капитализира НЕК. На практика поправките в бюджета за 2013 г. и проектобюджета за 2014 г. показаха, че държавната електрическа компания ще получи само 126 млн. За да се покрие разликата до 498 млн. лв., държавата започна да мисли за начини за директно вземане на средства от зелените централи. Каквото вече имаше с такса достъп и което съдът отмени.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Бай Иван
08:58 26.11.2013