На 28 ноември 1907 г. Борис Сарафов е прострелян на прага на дома си от Тодор Паница, изпратен от групата на Яне Сандански да се сприятели с него и да приспи бдителността му. Заедно със Сарафов е убит и Иван Гарванов, бившият председател на ЦК на ВМОРО. Това злодеяние дотогава няма прецедент. След време ще се превърне в рутина, обобщава проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров за „Българска армия”.
Борис Сарафов е роден на 12 юли 1872 г. в с. Либяхово, Неврокопско (днес с. Илинден, Гоцеделчевско), където съдбата му се усмихва още от първия миг. Той се ражда и израства в едно от най-известните, богати и уважавани български семейства в Серския санджак. Фамилната му история е история на българщината в този край на Македония.
Дядото на Борис по майчина линия, архимандрит Харитон, е водач на борбата срещу гръцкото духовенство и пръв председател на Българската църковна община в Сяр. Баща му Петър Сарафов стои начело на борбата за българска просвета като училищен инспектор. Чичо му Коста Сарафов е делегат в Първия църковно-народен събор в Цариград и един от ръководителите на Кресненско-Разложкото въстание. През 1885 г. по клеветнически свидетелства на местни гъркомани архимандрит Харитон и Петър Сарафов са заточени в Мала Азия.
Двамата корави българи успяват да избягат в България. Тук Петър Сарафов е дългогодишен преводач към Министерството на външните работи и изповеданията, по-късно учител по турски език във Военното училище.
Съпругата му Сирма, сама възпитана в духа на истинските възрожденски ценности, е другият стожер, който крепи здравия български дух в семейството. От техния брак се раждат 10 деца. Осемте, които оцеляват, поемат по различни пътища, но еднакво радват родителите си.
Офицери, лекари и учители, инженери и чиновници – със своите професии те са истински служители на Нова България.
При щедрото семейно наследство бъдещето на Борис Сарафов е предопределено – от селското училище, през Солунската българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий”, до Военното училище в София.
През 1893 г., още ненавършил 21-годишна възраст, Борис Сарафов облича офицерския мундир и започва военната си кариера в 15-и пехотен Ломски полк в Белоградчик. От началото на 1895 г. вече е на служба в престижния 1-и пехотен Софийски полк в столицата. Младият офицер обаче знае, че е роден за друго, още по-велико поприще. Такава възможност му предоставя Четническата акция на Македонския комитет.
През лятото на 1895 г. четири големи отряда и няколко по-малки чети нахлуват в Македония. Сред тях се откроява група младши офицери от българската армия, чиито имена оттук насетне ще се преплитат с всяко събитие от историята на освободителната борба. Някои от четите са отблъснати на границата, други се лутат безцелно из планините. Революционният дебют на Сарафов обаче е триумфален.
На 12 юли 1895 г. с внезапно и изненадващо нападение четата на Борис Сарафов, наброяваща само 65 души, разбива превъзхождащия по численост турски аскер и превзема Мелник. Телеграфните агенции мълниеносно разнасят новината из Европа, вестниците се надпреварват да съобщават подробности за дръзката акция. Сарафов връща четата в България само с двама ранени. На 23 години той вече е национален герой, а името му се прочува в Европа и дълго няма да слезе от страниците на вестниците и тайните дипломатически рапорти.
В Четническата акция се преплитат много политически интереси. Някои печелят, други губят. Правителството на д-р Константин Стоилов подобрява дипломатическите си отношения с Русия, княз Фердинанд печели международно признание. Офицерите и четниците, които успяват да се върнат живи, не печелят нищо. Мнозина от тях ще опознаят несгодите на хъшовския живот в свободна България. Но не и Сарафов.
Със семейни протекции и роднински връзки Борис Сарафов се подвизава из Европа. През септември 1895 г. заминава за Петербург, където единият му брат следва инженерство, и постъпва като слушател в генералщабната академия.
Непожелал да приеме руско поданство и да замени българската униформа с руска, през Берлин той отива във Виена, където пък другият му брат следва медицина. Една среща с Гоце Делчев през пролетта на 1896 г. в София му дава възможност да се превъплъти в нова роля. С чуждо име и чужд паспорт, представяйки се ту за руски поклонник, ту за пътуващ театрален актьор, Сарафов се озовава в Атон.
Светогорските манастири са прекрасен декор за грандиозните планове, които крои. Обир на ризницата на Зографския манастир, отвличане за откуп на сръбския крал, който тогава гостува в Хилендарския манастир, фиктивно отвличане дори на самия себе си като мним руски поданик – това са само част от идеите на Сарафов. Зад тези фантастични проекти, които така и не се осъществяват, стои по-прозаично, но стриктно изпълнено задължение към Военното министерство в София – да събере подробни разузнавателни сведения за турската армия.
След време всички офицери от Четническата акция пак се завръщат на служба в армията. Борис Сарафов е назначен в 5-и пех. Дунавски полк в Русе.
Тук става съучастник в едно дело, което преобразява освободителната борба. На 14 юни 1897 г. неколцина младши офицери от Великотърновския гарнизон полагат основите на Българските освободителни братства – свръхсекретната организация, която ще стои зад всяко по-значително събитие в освободителната борба.
Скоро нейната мрежа прониква във всички гарнизони в страната и обединява половината от офицерите от българската армия. Сарафов бързо се нарежда сред най-активните дейци на братствата.
Отстранен от кормилото на ВМОК, Сарафов намира нова, още по-просторна и осветена сцена за своите изяви. В следващите две години той кръстосва европейските столици в търсене на пари за освободителната борба и съчувствие за българската кауза. Виена, Париж, Берлин, Женева, Будапеща, Белград – това са само част от спирките на Сарафов, който в дипломатическия фрак се чувства толкова уверен, колкото в офицерския мундир или войводския ямурлук. Или поне той така си мисли.
През 1903 г. звездата на Сарафов засиява в зенита.
В края на януари, начело на голяма и отлично екипирана и въоръжена до зъби чета, с 10 коня, натоварени с 300 кг динамит и стотици бомби, той потегля на най-славния си поход. В продължение на шест месеца преброжда отвъдвардарска Македония и лично надзирава последните приготовления за въстанието. Смилевският конгрес през април го избира заедно с Дамян Груев и Анастас Лозанчев за член на Главния щаб на Битолски окръг.
На 20 юли 1903 г. в Смилево пуква първата пушка на Илинденско-Преображенското въстание. Сарафов е навсякъде, където се водят решителни битки – в Охридско, Битолско, Демирхисарско. В продължение на два месеца щабното знаме го следва неотлъчно. На 17 септември заедно с около 1000 въстаника той е обграден от цяла дивизия в планината Бигла.
Тук се разиграва един от най-ожесточените боеве на въстаническата епопея. Благодарение на самообладанието и дързостта на своя командир, въстаниците респектират противника, нанасят му големи поражения и успяват да разкъсат обръча. Два дни по-късно Главният щаб прекратява въстанието.
Сарафов отново обикаля Македония, за да окуражава хората и да запази оръжието за нови борби. Чак към средата на септември, след безброй премеждия, той се връща в България.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Този коментар е премахнат от модератор.
2 Този коментар е премахнат от модератор.
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 ТрампЛин
Коментиран от #13, #14
04:14 28.11.2023
5 Този коментар е премахнат от модератор.
6 Този коментар е премахнат от модератор.
7 Българин 🇧🇬
Коментиран от #8, #15, #16
04:31 28.11.2023
8 Ццц
До коментар #7 от "Българин 🇧🇬":
Ти си българин колкото аз съм марсианец. Всъщност по ми мязеш на яничар.04:55 28.11.2023
9 Патреот
05:12 28.11.2023
10 Този коментар е премахнат от модератор.
11 въпроси
Коментиран от #17, #18
05:32 28.11.2023
12 С всички средства
До коментар #10 от "Бг историеска ДС истина с тераси":
Службите , проводящо-командните вериги на посолствата , в една територия изпаднала в колониална зависимост. Назначават политиците , разпределят порциите , създават и определят бизнеса и милионерите (кредитните) . Когато е имало дори наченки на държава . Са работели за осъществяването на Националният Идеал - Видно от текста горе.05:45 28.11.2023
13 Този коментар е премахнат от модератор.
14 Българските турци
До коментар #4 от "ТрампЛин":
Македонски комитаджии(ВМРО) начело с Яне Сандански (който е с младотурците и после и народен представител в османския меджлис) през 1909 идват в Цариград и участват в преврата на младотурците когато е детрониран султан Абдул Хамид...Маршируват по улиците на Цариград и след опита да подпалят двореца "Чъраган" се распръскват !...В една от предишните предизборни кампании по телевизиите в България питаха кандидат политиците "къде би отишъл ако имаше възможност да се отиде в миналото" и един от тях беше отговорил "в месец юни 1913 година".Няма да питам какво биха направили тогава там, а само ще констатирам какво е било и какво са направили тогава.
.България не е била на три морета, но Дедеагач и Кавала са били в България.Одрин и Лозенград също.Яне Сандански е бил убедил султана и младотурците в османския меджлис за Балканска федерация, но не успял да убеди Фердинанд в българското народно събрание и той е подпалил със своята грандомания втората Балканска война,а Яне е бил убит от засада някъде в Македония.
Ако Яне беше успял да предотврати "Междусъюзническата война"(Втората балканска война) днес Балканите и България щяха да изглеждат съвсем различно ! Не успя защото го сметнаха за туркофил,както преди това русофилите посякоха Стамболов и него го погубиха някои Филофоби из Македонията ! Филофобията на българите продължава упорито да погубва България !!!
07:21 28.11.2023
15 Джон
До коментар #7 от "Българин 🇧🇬":
И от съветска из.мет07:22 28.11.2023
16 Този коментар е премахнат от модератор.
17 Анти
До коментар #11 от "въпроси":
Пипитай комунистите, може би знаят07:23 28.11.2023
18 Нормален
До коментар #11 от "въпроси":
Защото комунягите го кръстиха на тоя предател и убиец!Бил е с леви убеждения и айдеее... цял град на него...
Комунисти Сър - тъпаци и изверги... сега ни управляват децата и внуците им - първи "евроатлантици" майнольо...
Коментиран от #19
08:13 28.11.2023
19 Бесен-_ Язовец
До коментар #18 от "Нормален":
Сега те управляват от Брюксел, а тези просто се възползват. ВМРО единствено което са, свършили е да избиват българи по време на Септемврийския контрапреврат 1923 г в това ги бива най много.08:51 28.11.2023
20 Мъдрият
А от самия разказ се вижда - че не е бил такъв!
Дори само от това, че е искал да обира манастир на Атон - това само безбожник може да го мисли!
Ако е бил читав човек - нямало е да свърши така!
Коментиран от #25
09:13 28.11.2023
21 Този коментар е премахнат от модератор.
22 Некой си
11:07 28.11.2023
23 Оракула от Делфи
- След като, на мода днес е ,
"Шиши" да се "курдиса" за Премиер на България!!
Благодарим ти Светлозаре ,за труда , който положи , да обогатиш историята ни
с още един българин , "Че Гевара" за времето си!
Че такива днес ,са много, много кът!
11:23 28.11.2023
24 Ванче кажува
20:37 28.11.2023
25 Бг историеска ДС истина с тераси
До коментар #20 от "Мъдрият":
проф.д.ист.н. СВЕТЛОЗАР ВЛАДИМИРОВ ЕЛДЪРОВ (p.03.10.1956г. в гр. Пловдив); Разконспириран като не снет от отчет действаш и в момента ДС-агент "Антон" ДС-упр.VI-III-II от 05.02.1987г. с водещ офицер ст.лейт. Веселин Димитров Сираков,исторически да уточни каква е ДС-връзката между жилището, в което са били разстреляни Сарафов и Гарванов на ул. Осогово в София
и
ТРИЗОНЕТА от 360 кв.м + 120 кв.м тераси на ул. Осогово 55 в София (Кад.Ид.№68134.301.538.1.16) h t t p s : / / b i v o l . b g / k a r a k a c h a n o v - m e z o n e t . h t m l
на д-р по межд. право (без да е юрист!) от ЮЗУни-Благоевград КРАСИМИР ДОНЧЕВ КАРАКАЧАНОВ (р.29.03.1965г. в гр. Русе); Разконспириран като не снет от отчет действаш и в момента оперативен ДС-агент "Иван" ДС-упр.VI-III-III от 11.05.1989г. с водещ офицер о.р. Новак Георгиев Новев
15:43 07.01.2024