22 декември 1887 г. Гранична стража застава на пост в Княжество България

22 декември 1887 г. в "Държавен вестник" е обнародван закона за Граничната стража на Княжество България. Така се поставя началото на Гранични войски.

През 1887 г. министър-председателят и министър на вътрешните дела на Княжество България Стефан Стамболов внася в Народното събрание законопроект за пограничната стража. Той, както сочи инициаторът му, е израз на осъзнатата “нужда от учредяването на особена стража, натоварена изключително с пазенето на границата.” След кратко обсъждане Народното събрание приема първия у нас Закон за пограничната стража (Държавен вестник, № 145, 22 декември 1887 г.). Законът предвижда охраната на границите да се “извършва от една погранична стража, която се състои от конни и пеши стражари, разделени на младши и старши.” На всеки стражар се пада за охрана отрязък от граничната линия, не по-къс от два и не по-дълъг от шест километра, припомнят от МВР.

Със заповед на министъра на вътрешните работи № I-183/22.12.1992 г. официалният празник на Национална служба “Гранични войски” (”Гранична полиция”) се чества всяка година на 22 декември.

В края на 1894 г. е приет вторият Закон за пограничната стража. Според него тя е към военното министерство и се състои от шест пехотни роти, формирани по една от всяка дивизионна област - по това време България е разделена на следните дивизионни области: 1-ва Софийска, 2-ра Тракийска, 3-а Балканска, 4-а Преславска, 5-а Дунавска и 6-а Бдинска. Ротите носят номерата на дивизиите си и охраняват граничния участък на своята дивизионна област. Към тях са и 150 конни стражари от Министерство на вътрешните дела за полицейска служба и 200 конни стражари за митническа служба от Министерството на финансите.

Според издадения през август 1895 г. Правилник за пограничната стража тя се попълва с пехотни офицери и подофицери, като се дава предимство на доброволно изявилите желание за постъпване в граничната стража, както и на тия, които са се ползвали с добра атестация от началството си. Изисква се фелдфебелите да имат най-малко 2 години свръхсрочна строева служба, “да са добре грамотни и да се отличават по своята честност, акуратност и енергия”, а редниците се подбират от стария набор на пехотните части “по своята честност, акуратност, послушност и енергия.”

След 1895 г. на интервали, отговарящи на нуждите за охраната на границите при съществуващата организация на граничната стража, се строят така наречените учебни постови помещения - гранични кули.

С цел по-нататъшното укрепване на граничната стража на 16 май 1900 г. е одобрен първият Устав за пограничната служба. Уставът фиксира правомощията на граничната стража като “единствена компетентна власт във всеко отношение” върху “самата гранична линия и най-близката до нея местност”, включително и “ония погранични населени пунктове, в които няма никаква полицейска или административна власт.”

Под охраната на граничната стража се поставя гранична зона, простираща се на 5 километра навътре от сухопътната граница в територията на България. По дунавската и черноморската граница такава зона не се създава и “влиянието на пограничната стража се ограничава само върху брега”, като службата по водните граници се носи от пехотинци и от малобройна конница.

В паметната с Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. инцидентите по южната граница зачестяват. На 25 септември ефрейтор Сотир Цанев и подчинените му шестима редници (Божил Йовев, Михалко Христов, Кръстьо Зарев, Марко Паунов, Георги Котев и Иван Георгиев) водят неколкочасов ожесточен бой срещу близо 500 чужди войници. Същата година граничен патрул, командван от ефрейтор Атанас Божков (в състава на който са още трима редници - Георги Стоянов, Христо Тренов и Никола Златаров) арестува двама противникови войници, проникнали в наша територия, а след това води бой с още около петдесет. През този период редник Илия Иванов със служебното си куче спира шайка от 180 души.

През Балканската война (1912 г. - 1913 г.) граничната стража се сражава с висок дух и проявява в боевете истински героизъм. Генералът от пехотата Никола Иванов, който през март 1913 г. командва Втора българска армия при овладяването на Одринската крепост, пише: “Тези войски, ако и да не бяха много, но службата на границата беше създала от тях действителни пазители на неприкосновеността на земята ни. Честите инциденти… в които вземаха участие… войските от пограничните постове… бяха създали… във войските от границата… чудесен дух и увереност в нашето превъзходство…” От особена важност по време на войната са действията на Бургаския отряд, който успешно осигурява левия фланг на 3-та армия. При Бунархисар се изявяват бойците на 10-а гранична дружина - не се поколебават пред четворното превъзходство на противника. И побеждават. При атаката на Одринската крепост се отличават две роти от 7-а и 8-а гранични дружини, които през нощта преодоляват дълбоко до гърдите блато.

По време на Първата световна война (1914 г. - 1918 г.) отново граничарите са на предните позиции. Цели пет денонощия през август 1916 г. бойците от 15-а гранична дружина са подложени на обстрел, но не отстъпват. На 1 срещу 2 септември преминават в настъпление, завземат територия от 5 до 15 километра и я удържат до идването на регулярните въоръжени сили. С цената на свидни жертви. Техните бойни другари още през следващата 1917 г. поемат инициативата и с дарения построяват в памет на загиналите за обединението на Отечеството офицери и войници от 15-а гранична дружина Паметника на граничаря в Морската градина на Варна. Този паметник е единствен по рода си у нас. Десетилетия наред граничарите (действащи и от запаса), въпреки трудностите, полагат благородни грижи за поддържането му, а през 1998 г. при тържествена обстановка откриват възстановения след основен ремонт паметник.

Сериозни трудности в организацията на граничната стража настъпват в резултат на ограничителните клаузи на Ньойския мирен договор от 1919 г. Съгласно чл. 69 “България ще може да образува гранична стража, която ще се рекрутира чрез доброволно постъпване и не ще надминава 3000 души”, от тях не повече от 150 офицери и 200 подофицери. Като цяло развитието на граничната стража до средата на 30-те години протича в сковаващите рамки на Ньойския договор.

На 24 декември 1920 г. Министерският съвет взема решение за създаване на Морска и Речна полицейска служба.

Управлението на Морската полицейска служба се намира във Варна с подчинени група полицейски кораби, миночистачно отделение, водолазна команда и кораборемонтна работилница. Групата полицейски кораби решава широк кръг задачи: полицейски, митнически, аварийно-спасителни, хидрографски, пощенски, съдействие на пристанищните власти, контрол и съдействие на риболова.

Втората световна война (1939 г. - 1945 г.) оказва голямо влияние върху граничната стража. През 1940 г. на България се възвръща Южна Добруджа. Сред първите български войски, навлезли в областта, е 4-и граничен полк, който веднага поема района на границата. През периода 1941 г. - 1944 г. граничните части постоянно се засилват. След създаването на Прикриващия фронт три гранични бригади влизат в състава му и получават задача да се подготвят за упорита отбрана, за да прикрият мобилизацията. В същия период се отделя особено внимание за засилване на охраната и отбраната на черноморската граница - формират се подвижна и неподвижна отбрана, които обхващат цялото крайбрежие.

Гранични подразделения и части активно участват в първия период на Отечествената война (септември-ноември 1944 г.). В решителните боеве за овладяването на Прищина се открояват бойците и командирите от 6-и граничен полк. Санитарният редник Станчо Пешев в разразилата се буря, под куршумите и снарядите на неприятеля изнася, превързва и спасява своите ранени бойни другари. Проявявайки себеотрицание подофицерът Пенко Цеков многократно влиза в сградата, наречена “Бункера”, и с карабината си унищожава всеки появил се противник.

През Отечествената война и непосредствено след нейното завършване организационната структура и дислокацията на граничната стража се запазват, както са през предишния период. Тогава границите на България се охраняват от 6 гранични сектора към съответните дивизионни области, 25 участъка, 75 подучастъка и 463 поста, от които 33 морски и 12 контролно-пропускателни.

Основното въоръжение на граничната стража през първите години от съществуването ѝ се състои от пушки “Кринка”, както и “Бердана” № 1 и № 2. От края на ХIХ век на въоръжение постъпват пушки “Манлихер”, а в навечерието на балканските войни - ръчни гранати и картечници. Граничните постове по крайбрежието на Дунав и Черно море са снабдени с гребни лодки, а взводовете - с моторни лодки за усилване. Непосредствено след Отечествената война всеки войник е въоръжен с пушка “Манлихер” или с карабина “Маузер” и с по две гранати ДВФ (бухалки), а всеки пост - с по един автомат “Шмайзер” и с една картечница “Брен” или МГ-34.