Валери Тодоров: Кампанията на Путин отново ще заложи на свръх твърдата ръка

Главният въпрос за изборите в Русия е дали ще се потвърдят онези 80% подкрепа, които някои от социологическите агенции приписват на Путин. Това е важно за властта, тъй като очевидно зад тази външна консолидация в обществото стоят доста различни нагласи. Това каза пред БНР дългогодишният кореспондент на БНР и БНТ в Русия Валерий Тодоров:

”Интересното е, че от 30 кандидати само 11 успяха да преодолеят изискванията на централната избирателна комисия. Трябваше да съберат 300 000 подписа. Това важи обаче само за извънпарламентарните партии. Нека да кажем, че партийната система в Русия е бутафорна. На практика има една партия, която е управляваща и други, които са “поддържащи”.

"Помня примерно 1996 година - критичен период, когато комунистическата партия се очакваше да се върне на власт, а рейтингът на президента Борис Елцин беше едва 6%. Даже американски екип помагаше тогава в изборите. Той получи инфаркт, тъй като го караха да танцува на сцената този доста едър човек. И когато получи инфаркт беше пълно объркване. Тогава една политологическа фирма, която се занимаваше главно с технология на избори в Латинска Америка, се включи и действително направи доста...

От 2000-та година насам Путин стъпаловидно овладява всички механизми на властта, припомни Тодоров.

"Преди да дойде на власт той мина през 4 ключови институции по 4 месеца и накрая Борис Елцин каза: “Това е човекът, който ще спаси Русия” - последните му думи в Кремъл. Разбира се, началните стъпки действително бяха укрепващи за Русия. Путин ликвидира тази безпределна власт на губернаторите, спря олигарсите, които буквално купуваха политиката на Русия, но, за съжаление, този синдром от спецслужбите сработи и този човек, който е живял все пак в Европа, макар и в ГДР, изведнъж започна от умереното либерално в руски тип да върви към онова, което познаваме от руската история. Тук помогна и неустойчивостта на опозицията. Тъй като Русия е тип лидерска държава, лидерите често пъти имат по-голямо значение от партиите. Даже по едно време имаше фирми, които се специализираха в комплектоването на партии. Помня, че по статистика, една такава фирма беше продала 30 партии. В комплект с избирателите, електората, организацията и представителството в регионите. Разбирате, че това е бутафория, след като нещо може да се продава по този начин”.

Тодоров илюстрира политическата ситуация в Русия с анекдот от Виктор Черномирдин - министър-председател на Русия от 1992 до 1998 г., а преди това - министър на газовата промишленост на СССР през 1985-1989г.:

“Той каза: “У нас, каквато и партия да направим все КПСС се получава”. В случая точно така се получава и с управляващата партия, за съжаление. Просто начинът, механизмът на действие на тази партия много наподобява миналото, като се отчете, че президентската власт е изключително силна в Русия. Нека да съобразим една такава политическа власт с икономиката, с територията. Оттук е ясно, че човек, който би се нагърбил да се изправи срещу Путин, трябва да има много силна обществена нагласа зад гърба си и да поеме рисковете от типа на Навални”.

На тези избори за първи път имат право да гласуват и жителите на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област в Украйна. Там можем да очакваме, че процентите в подкрепа на Путин ще са рекордни, тъй като областите са на практика във военно положение, убеден е Тодоров.

“И в много други точки, в които са замразени конфликти, също има хора с руски паспорти, така че те биха също биха могли да гласуват”.

За пръв път изборите ще бъдат в 3 дни, за да може “да се обхванат всички потенциални гласоподаватели, които биха дали рамо на следващ мандат на Владимир Путин":

"Все пак той не може да не си дава сметка, че колкото по-дълго продължава войната, толкова по-силни ще бъдат опонентите на тази война. Никой не би искал децата му да загиват. Никой не иска да бъде ограничаван в пътуванията си в чужбина, да му се налагат санкции. Ще му бъде все по-трудно да потиска и недоволството в елита. Част от олигарсите,  чиито активи бяха прибрани на запад, бяха прибрани под крилото му, но има още колебаещи се, а това са хора, които също могат да оказват скрито влияние върху електората, предвид икономическата им власт. Така той работи на няколко нива. Едното ниво е елитът, другото ниво са военните и трето - това са обикновените граждани, които трябва да бъдат успокоени, че войната няма да ощети бита на никой от тях”.

Кампанията на Путин отново ще заложи на свръх твърдата ръка.

"При предишни избори, година преди изборите се извършваше чистка в елита, особено сред военните и силовите структури и тогава се влизаше в кампанията. Явно сега това е доста трудно, ако не броим бунта на Пригожин, който очевидно разчиташе на точно такова “подсещане”, че е време да се смени част от елита, като той се беше фокусирал върху военния елит. Показателно е, че всеки вид съпротива, недоволство, които биха се проявили публично, ще имат тази съдба, тъй като цената е много висока”.

Тодоров е убеден, че войната в Украйна е можела да бъде избегната:

“Когато предложи конституционната реформа, Путин имаше идеята да играе ролята на сив кардинал - тихичко да се оттегли и да сложи слаби фигури на държавен съвет и един по-слаб президент от типа на Медведев, който да дразни публиката, а той да я успокоява. Но очевидно Западът не разбра тази игра и фокусирането върху личността на самия Путин, според мен, задълбочи конфликта и доведе именно до тази война. Убеден съм, че тя можеше да бъде избегната. Не бяха критично оценени всички рискови фактори и се стигна до този развой”.

Избори в Украйна по закон трябваше да се проведат през март. След това беше спомената дата през май, но най-вероятно вот няма да има въпреки настояванията на опозицията, смята Тодоров. Той е убеден, че нагласите за преговори с Русия “зависят отвън, а не отвътре”:

"Тъй като финансирането на войната става в преобладаващата си част отвън, ясно е, че нагласата е отвън. Затова има два фокуса. Единият фокус са изборите в Русия, които ще определят степента на подкрепа на този курс на Путин. Той вече си дава сметка, че войната не може да продължи дълго. От друга страна, изборите в САЩ”.

Реално избори тази година ще има в около 70 държави. Към 50 от тях, сред които и повечето важни европейски държави, имаме пряк интерес, подчерта Тодоров:

"За съжаление прогнозата е, че на власт ще идват крайнодесни партии, а това означава, че ще има, вероятно, промяна в курса на ЕС. Зависи как ще се структурира ЕП. Зависи как националните нагласи ще влияят върху общата политика на ЕС. От това ще зависи и по какъв начин, с каква скорост и при какви условия ще се интегрират в ЕС и в НАТО държави като Украйна, като Грузия, Армения, Молдова. Това неизменно ще влияе и върху руската политика и руското отношение с ЕС”.

Тодоров припомни своята прогноза от началото на нахлуването в Украйна: “2 години интензивни сражения и 10 години регулиране на конфликта”. Според него в момента пред ставащото в Украйна “има два варианта”:

“Или нови оръжия и нови битки - тревожно е това, че далекобойността на сраженията се увеличава. Ето сега САЩ дават самостоятелно право на Украйна да решава как да използва тези далекобойни системи и снарядите. Това означава, че в фронтът ще се премести в дълбочина, а това означава позиционна война и по-големи рискове за гражданското население. Но как могат да изглеждат преговорите? Ясно е, че ако те са на условията на Москва, те са неприемливи не само за Украйна, неприемливи са и за западните партньори, тъй като това ще е много голямо поражение. Зависи кой ще дойде на власт и как ще приеме перспективата по-нататък. Не е тайна, че има нагласи, които казват: “Дайте това, което са завладели руснаците и нека оттам да минава линията на противопоставяне Изток-Запад. Да оставим тази част от Украйна вече да се развива такава по западен образец. Обаче какво мисли населението в тези територии, защото част е проруско, а другата част не е. Получава се драма, която е резултат и от разпада на системата за сигурност след Втората световна война”.

Не бива да се изключва и възможността в Украйна да се появи лидер, гледащ по различен начин на конфликта. Това “ще зависи от енергичността, с която западните партньори ще подкрепят Зеленски”.