Дигитализацията и новите технологии в генното инженерство са ключ към модерното и устойчиво земеделие

Форумът „Дигитализация и предприемачество в земеделието“, провел се на 25 април в Аграрния университет в Пловдив, събра водещи български учени, експерти и предприемачи от аграрния сектор, за да посочат пресечните точки между предприемачеството, модерното земеделие, дигитализацията и навлизанетона новите геномни технологии. В рамките на няколко панелни дискусии специалистите откроиха водещите тенденции в развитието на съвременното земеделие, което все по-активно налага включването на технологични решения като блокчейн, както и прилагането на иновативните нови геномни техники. Комбинацията от тези технологии може да отговори адекватно и бързо на нарастващите нужди и очаквания на съвременното общество за нови, устойчиви, полезни за здравето продукти, които стигат навреме на пазара – коментираха експертите.

„В световен мащаб вече има разработени над 400 продукта, резултат от новите геномни техники, които са в пазарна подготовка или вече пуснати на пазара. Тези технологии ни позволяват да създаваме продукти, които са в пряка полза не само за производителите, но и за потребителите. Те помагат да се повишат антиоксидантните компоненти в различни видове плодове и зеленчуци, например, създадени са домати с характеристики, които имат пряко отражение върху подобряване функцията на сърдечно-съдовата система и те вече се предлагат на пазари извън ЕС“. Това коментира доц. д-р Божин Божинов, преподавател в Аграрен университет - Пловдив.

Той обясни също, че новите технологии в генното инженерство се развиват с бързи темпове от 2012 г. насам, при тях се избягва преноса на ДНК от един вид в друг вид, както е в ГМО технологиите. В новите геномни техники (НГТ) учените работят със собствена ДНК информация на вида, който искат да изменят и внасят промени, близки до тези на класическата селекция. Така кръстосвайки различни растения, извличат полезната характеристика от едно и я пренасят в друго, съобщи mediamall.info.

Редакциите, осъществени чрез НГТ са толкова фини и прецизни, че това ги прави много близки до тези, които могат да възникнат по естествен начин. Това позволява НГТ да бъдат прилагани в различни сфери, включително и в медицината.

Експертите посочиха актуални примери с разрешена преди месеци за прилагане върху пациенти генна терапия в САЩ за лечение на заболявания на кръвта като сърповидно-клетъчна анемия и таласемия, която значително подобрява състоянието на болните и им спестява ежемесечни болнични процедури.

Участниците в панелната дискусия, посветена на дълбоките технологии в земеделието, обърнаха специално внимание и на темата за безопасността на новите геномни техники.

„Когато говорим за генно инженерство, широката аудитория винаги смята, че има нещо скрито и недоизказано“. Това коментира доц. Самир Наимов от катедра "Молекулярна биология“ в ПУ "П. Хилендарски".

Причината затова според него се крие в обичайно много оскъдната информация за работата на учените, която стига до широката аудитория. Това пречи на потребителите да виждат пряката и реална полза за себе си от новите геномни технологии – например, че до трапезата им ще стига по-чиста храна, обработвана с по-малко пестициди.

Европа, респективно и България, се движи с много по-бавни темпове, сравнение със световните, по отношение на прилагането на актуалните технологии в земеделието, затова е необходим широк и прозрачен обществен дебат, и навременна информация за ползите от тях – категорични са специалистите.

Организатори на форума са АгроХъб.БГ - българският цифров иновационен хъб за земеделие и ЦНСССКЦИЕ, Министерство на земеделието и храните на Република България в партньорство с Аграрен университет – Пловдив.