На 10 юли 1949 г. в построения за 6 дни мавзолей в центъра на София срещу Царския дворец е положено тялото на Георги Димитров, починал на 2 юли в Москва. След 50 г. с използване на модерна строителна техника Мавзолеят е разрушен за 7 дни.
След смъртта на Георги Димитров на 2 юли 1949 г., Министерският съвет взема решение за балсамиране на тялото и построяване на мавзолей, в който то да бъде изложено за вечни поклонения.
Изграждането на мавзолея е под прякото влияние на практиката в СССР, където през 1924 г. е изграден мавзолей на починалия В.И.Ленин. Там това става донякъде от необходимостта на всеобединяващ символ в безпътицата накъде да се развива съветската държава – в посока на разработения от Ленин модел на НЕП или към централизирана планова държавна политика. Не на последно място са и атавистичните представи в Русия за ролята на вожда в условията на все още крехка държавност, припомня в блога си Георги Данаилов.
Има разминавания в сведенията за това как е протекло проектирането и строителството. Общото е, че сградата е почти изцяло готова до 10 юли, когато тялото на Георги Димитров е положено официално в нея, и че тя е дело на архитект Георги Овчаров с участието и на Рачо Рибаров и Иван Данчов.
Според една от версиите на арх. Г. Овчаров са дадени 3 дни, за да направи проект. Той успява в срок и го изготвя в свой стил - с дорийски колони. Проектът обаче не е одобрен от Политбюро на ЦК на БКП и принуждават Овчаров да го опрости дотолкова, че формата на построената сграда е коренно различна от първоначално проектираната. Опростяването се следи от арх. Р. Рибаров и е прието след одобрение от ръководителя на тогавашните Строителни войски ген. Иван Винаров.
Строителството е ръководено от Георги Натов. За официалната церемония по поставяне тялото на Георги Димитров в мавзолея недовършените колони и цялата горна част на сградата са опаковани с червен плат.
Малко по-различен е разказът на сина на арх. Овчаров за същите събития: „В деня, когато Георги Димитров умира, у дома някъде около 22 ч. идва директорът на „Главпроект“ арх. Фурнаджиев. Той съобщава на баща ми, че на заседание на Министерския съвет се взело решение да се прави мавзолей. Задачата е възложена на „Главпроект“, а няколко архитекти трябва да представят проектите си, но това да стане много бързо - до 12 ч. на следващия ден. На импровизирания конкурс одобряват проекта на баща ми. Започва бясно строителство и на шестия ден мавзолеят е почти готов. Точно тогава обаче се случва нещастие - камък пада върху един трудовак и го убива. Ентусиазмът намалява. За погребението не е готов само един корниз, който прикриват с черна драперия... Едва по-късно баща ми и арх. Рибаров довършват корниза и страничните стени.”
Впоследствие фасадата e облицована с русенски камък, а по-късно подменят облицовката с нови плочи от врачански камък. С моделиране на терена към градината гробницата изпъква върху стълбища, оформящи средно висок стилобат; това заедно с подземните пространства е единствената запазена част от мавзолея днес.
Срещу входа е вградена скулптурна глава на Димитров, а от двете страни са бюстове на Димитър Благоев, Георги Кирков, Димитров и Васил Коларов. След няколко месеца на известно разстояние от основната сграда от ляво и от дясно е добавена по една гранитна стена с ниши за погребване на бъдещите партийни вождове.
Във втората ниша на източната стена е погребан Васил Коларов, чиито кости през юли 1990 г. са изкопани и преместени в Софийските централни гробища. Следващият партиен вожд Вълко Червенков не е погребан тук, тъй като умира отдавна свален от власт и с развенчан култ към него, а последният - Тодор Живков, умира, след като мавзолеят е затворен и е изоставен като център на комунистическия култ.
Мавзолеят закономерно става център на тоталитарния култ към Георги Димитров като "вожд и учител на българския народ" и част от държавния церемониал в НРБ през периода 1949-1989 г. Там по протокол чуждестранните делегации полагат венци при посещение в страната, а партийно-държавното ръководство от трибуната му приема манифестациите и парадите на официалните празници.
Мавзолеят е обект за милиционерска охрана от първостепенно значение с постоянен почетен гвардейски караул, чийто ритуал на смяна е подобен на днешния пред Президентството. Във вътрешността на гробницата в часовете, когато е отворена, също стоят гвардейци - след входа пред бюстовете, на чупките на коридора и при саркофага.
Обектът е оборудван с климатична инсталация, поддържаща температура от 17°C с отклонение плюс/минус 0,5°C. Повечето му помещения се намират под земята. Там са се извършвали процедурите, необходими за поддържане на балсамираното тяло. Саркофагът, в който то е било изложено, е с бронирани стъкла (след 1975 г.) и се е спускал надолу чрез специален подемник, а когато е качван в траурната зала за поклонение, се е превръщал в херметически затворена камера.
През 1974-1975 г. е извършена основна реконструкция на мавзолея - разширени са помещенията под траурната зала и е подменена климатичната инсталация, поставена е пластично разработена монументална врата, кристалната камера-саркофаг и мозайки на Дечко Узунов.
На 17 юли 1990 г. правителството на Андрей Луканов взема решение за изваждане на тленните останки от мавзолея и тяхното погребване. Решението е изпълнено още същата нощ и тялото на Георги Димитров е погребано в Централните софийски гробища. Никой в страната не се обявява против, което недвусмислено означава, че на този ритуал отдавна му е дошло време.
След изваждането на тленните останки от мавзолея в продължение на 9 години се водят дебати за съдбата на сградата. Давани са рационални идеи сградата например да бъде превърната в Музей на тоталитаризма и други от този род. През това време партийните наследници на Георги Димитров от БСП на практика не правят нищо в защита на сградата.
Накрая управляващите от ОДС налагат мнението, че мавзолеят трябва да бъде разрушен, за да не се превърне в символ на тоталитаризма и място за комунистически поклонения, какъвто нито той стана за изминалите 9 години преди това, нито гробът на Димитров. Политическата зрялост на българския народ бе силно недооценена. Не трябва да се отхвърля и версията, че ОДС търсеше бърз политически дивидент за отклоняване на вниманието от криминалната приватизация, а това можеше да стане само под развятото знаме на антикомунизма.
Разрушаването на мавзолея започва на 21 август 1999 г., ръководено лично от Евгений Бакърджиев - вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройство в правителството на ОДС, заради което впоследствие е наричан Багера. Акцията по сриването на тоталитарния символ е наблюдава лично от тогавашния премиер Иван Костов-Командира с целия му антураж, то и това не допринася за успешния й ударен край.
Първият взрив е гърми в 14:37 часа. По-късно са извършени още три големи взрива, след което разрушаването продължава с машини. Работата обаче не спори. На втория ден наш национален всекидневник излиза с чело на първа страница „2:0 за Мавзолея”. Мавзолеят е гърмян общо пет пъти.
Последните отломки са извозени в късния следобед на 27 август 1999 г.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Българина
07:46 10.07.2017
2 КХЙБК
Коментиран от #19
08:01 10.07.2017
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 САМО ПИТАМ
НАЛИ БИЛ ПОСТРОЕН ЗА 6 ДНИ А ЗА ЦЕРЕМОНИЯТА НЕДОВЪРШЕНИ КОЛОНИ/СТРОИТЕЛНА РАБОТА/
08:06 10.07.2017
5 Kcaniba
08:38 10.07.2017
6 Пазарен Либерализатор
08:39 10.07.2017
7 Гост
Тия дето много искат да разрушават а нищо не са направили през живота си, отидете в Берлин, отидете в Истанбул в Рим вижте там хората как се грижат за историята без значение на какво е символ!
Коментиран от #20
08:43 10.07.2017
8 Бесен Язовец
Коментиран от #9, #18
08:57 10.07.2017
9 filo
До коментар #8 от "Бесен Язовец":
Верно ли, не думай. Ти май наистина си вярваш на глупостите, които пишеш, но за щастие повечето хора не вярват на това, защото много малко от построеното е смислено останалото е с пропагандна цел, за да се говорят и пишат подобни глупости и да се промиват мозъците на младите.09:30 10.07.2017
10 Киро
Трябваше да го преустроят като обществена тоалетна, за да могат българите да показват отношението си към престъпника Гошо Тарабата и комунистическата му сбирщина ежедневно.
Коментиран от #13, #16, #17
09:40 10.07.2017
11 хелоуин
Не съм ходил да гледам трупа на Бай Георги алкохолика, но се чудя на акъла на тия хора, които са ходили да гледат тоя нещастник, какво толкова са виждали в една мумия, дори и в Египет не са правили такова мъртвешко шоу, това си е гавра с труп. Айде комунягите са били психопати, но хората, които са се радвали на трупа, какви са били и как са им промили мозъците е учудващо. Все едно някой да си препарира майка си и да си я държи в хола да я показва на гостите!?
Болни изроди!
10:55 10.07.2017
12 кики
11:03 10.07.2017
13 Този коментар е премахнат от модератор.
14 хелоуин
До коментар #13 от "Бесен Язовец":
нали тоя дълг след "комунистите" го взеха ДЕЦАТА НА КОМУНИСТИТЕ, да не съм го взел АЗ бе.Коментиран от #15
11:23 10.07.2017
15 Бесен Язовец
До коментар #14 от "хелоуин":
Е нали сега управляват ваще БЕ- Б.Б и Костов и компания приятелите на ЕС и САЩ що трупат дългове Бе нали е Капитализъм и Демокрация.Каво стана май наивниците пак излъгани? Нали е капитал 27 г. Кво става??????
14:27 10.07.2017
16 Гост
До коментар #10 от "Киро":
Браво00:24 11.07.2017
17 Гост
До коментар #10 от "Киро":
Ей твае коментар00:27 11.07.2017
18 Питащ
До коментар #8 от "Бесен Язовец":
А за колко минути можем да окачим по дърветата, тея дето не ги окачихме през 1990 и сега отварят големи усти10:49 11.07.2017
19 Питащ
До коментар #2 от "КХЙБК":
Това е поредния пример за комунистическата (и днешните и производни ) пропаганда. За една седмица са построили дървена барака, в която са сложили мумията. Бетонната сграда е направена по-късно и разбира се за много месеци, което е нормално в технологично отношение. Но пита се кои са тези болни и промити мозъци, които още вярват, че бетон облицован с врачански камък може да се построи за толкова време. Що за хора са това. От тях ни е зависил живота, икономиката, политиката на държавата. Що се чудим, че го докарахме дотук?10:57 11.07.2017
20 Уточняващ
До коментар #7 от "Гост":
Ти май от Истамбул по-далече не си ходил. Ако беше ходил в Берлин, щеше да видиш, че от Хитлер нищо не е останало, стената я няма, а НДК-то на Хонекер го разрушиха и на негово място възстановяват двореца на Кайзера. Така че като ти пращат тези опорни точки друг път не ги разпространявай, че ставаш смешен.11:02 11.07.2017
21 Уточняващ
11:15 11.07.2017
22 Корковата тапа
11:45 11.07.2017