Живеем в пренаселени жилища

Над 40% от българите живеят в пренаселени жилища, сочи анализ на Световната банка, изготвен от Министерството на регионалното развитие и благоустройство. Документът е част от подготвяната нова жилищна стратегия на България, която трябва да бъде готова до края на ноември 2017 г.

Почти 23% от жилищата в столицата се причисляват към т.нар. „тъмни прозорци”, т.е. те са необитаеми. За селските региони този процент е почти двойно по-голям – 43%. Основната причина е миграцията, както вътрешна, така и външна.

Общо около 3.9 милиона е броят на жилищата в България, а този на домакинствата – около 3 милиона. При положение, че 1.2 милиона жилища са необитаеми, това означава, че 3 милиона семейства живеят в 2.7 милиона жилища са изчислили от Световната банка. Изводът, който специалистите са направили е, че 1.05 милиона души обитават имоти, които се споделят от повече от едно семейство. Това са предимно домакинства с по-ниски доходи, които живеят в по-големите български градове. Там в доста случаи под един покрив живеят три поколения, или между 6 и 8 души и то в жилища с разгъната застроена площ до 60 кв.м. Така от Световната банка са изчислили, че 41% от българите живеят в пренаселено жилище.

Близо 70% от апартаментите се намират в сгради построени преди повече от 30 години. Състоянието на самите постройки е лошо, тъй като собствениците не се интересуват и не поддържат общите части в приличен вид, не плащат такса „Вход” и са на мнение, че държавата трябва да се грижи за общите части на блока.

Голям проблем остава и поскъпването на жилищата. Макар лихвите по ипотечните кредити да спаднаха значително през последните две години, голяма част от населението не може да си позволи подобен кредит. Именно поради това е необходимо публичните инвестиции от новата жилищна стратегия да бъдат насочени към по-бедните домакинства и в същото време на частния бизнес да се предоставят възможности за осигуряването на достъпни и безопасни жилища за максимално голям брой граждани е мнението на специалистите от Световната банка.

Максимално 10-15% от доходите на гражданите трябва да отиват за жилищата им и свързаните с тях разходи. Според специалисти от Световната банка жилищното подпомагане би могло да се реализира посредством ваучери – практика, която се прилага в редица държави от Европейския Съюз.