Имаме собствени жилища, но живеем на тясно

Живеем в собствени жилища, но ни е тясно. В българските градове процентът на пренаселени жилища е много по-висок от средния за държавите от Европейския Съюз (ЕС) сочат данните на Eurostat. По въпросния показател сме на второ място след Румъния, които имат още по-висок процент на собственост от нас.

Почти 48% процента от българите, които живеят в градовете са в ситуация на жилищна пренаселеност. При северната ни съседка той надхвърля 50%. За сравнения, средният показател за ЕС е 18%.

На фона на обезлюдяването на редица села е изненадващ фактът, че и тук се наблюдава пренаселеност. Тя е 34% при средна за евросъюза 17%.

Разглеждайки данните на национално ниво 43% от сънародниците ни живеят в пренаселени апартаменти, при среден показател за ЕС 16.8%.

Близо 3.9 милиона са жилищните единици в България на 3 милиона домакинства по данни на Националния статистически институт. Така дефакто за пръв път наблюдаваме „излишък” на жилища у нас. Причината да се отчита пренаселеност е, че близо 1.2 милиона от тези жилища са необитаеми. За столицата техният брой е 150 000, или 25% от общия жилищен фонд на столицата. За двата най-големи града след София – Пловдив и Варна този процент е съответно 26% и 30%.

По този начин се получава, че 3 милиона български домакинства обитават около 2.7 милиона жилищни единици, а 15% от населението, или близо 1 милион души, живее в жилища, обитавани от повече от едно семейство. „Удвояването или утрояването” на домакинствата в едно жилище е често срещано явление. Най-често то се наблюдава в семействата с ниски доходи, както и в по-големите градове, където често три поколения живеят в апартамент от 60 кв.м.

Почти 50% от собствениците на жилища у нас изплащат имота, който обитават. За Европа този процент е 8%.

Пренаселеността се отнася не само за собствениците на жилища, но и за тези, които живеят под наем. В България този процент е 82%, докато в ЕС – 30%.