София-град ще стане отделен район за планиране?

След два неуспешни опита да мине през Министерския съвет новият закон за регионалното развитие най-после влезе за обсъждане и гласуване в Народното събрание. На базата тъкмо на този нормативен акт ще се градят най-съществените взаимоотношения на България с централата на ЕС в Брюксел, категорични са от НДСВ.
В него се залагат реалните инструментариуми за водене на реална регионална политика с цел да се намалят колкото може повече различията между отделните региони. Най-подходящ за нас в това отношение е португалският модел, смятат в МРРБ. Оттам са проучили внимателно и гръцкият опит от гледна точка на факта, че южната ни съседка е успяла в разстояние на 15 години да построи своята децентрализация. Интересна подробност е, че при приемането на аналогичния закон Гърция е заложила в него 9 области, а сега предприема стъпки към редукция на броя им до 6.
Сегашните управляващи са твърдо решени
да сменят акцентите и цялата философия
на регионалната политика на кабинета "Костов". Според тях сериозен проблем при разработването, приемането и прилагането на Закона за регионалното развитие от 1999 г. е, че той не беше основан на цялостна и съобразена с условията към момента на приемането му национална концепция за регионалното развитие. Не по-маловажно обстоятелство, което предизвиква несъответствието на закона със законодателството на Европейския съюз, е фактът, че само няколко месеца след влизането му в сила бе приет Регламент на Европейския съюз N 1260/1999 относно общите условия на структурните фондове. Основните постановки на Закона за регионалното развитие не са съобразени с разпоредбите на посочения нормативен акт, който урежда реда и условията за получаване на средства от Структурните фондове на Европейския съюз - безспорно важен в бъдеще източник на финансиране на регионалната ни политика, подчертават правителствените експерти.
Новият проектозакон за регионалното развитие регламентира системата от планови документи, чрез които се формира и провежда регионалната политика. Възприета е система от стратегически документи, включваща Национална стратегия за регионално развитие, Регионални планове за развитие, Областни стратегии за развитие и Общински планове за развитие. Национална оперативна програма за регионално развитие ще обвързва изпълнението на дейностите в областта на регионалното развитие с публичното финансиране, помощта от фондовете на Европейския съюз и частното финансиране, се казва в проекта. Ще бъдат създадени административни структури в регионите за развитие в лицето на Регионалните координационни звена на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които ще действат и като секретариати на Регионалните съвети за развитие.
В глава пета "Региони за развитие и райони за целенасочено въздействие"
се предвижда определянето на два вида територии, в чиито граници се концентрира провеждането на политика за регионално развитие. На територията на Република България се обособяват региони за развитие, съставени от определен брой области в зависимост от географското разположение и статистическите показатели за икономическото, социалното и демографското им развитие. В границите на областите се обособяват райони за целенасочено въздействие с цел подпомагане на икономическото и социалното им преструктуриране и преодоляване на неблагоприятното състояние, в което се намират. Те обхващат територията на една или повече общини.
В Глава шеста са уредени въпросите, свързани с финансирането и държавното подпомагане на регионалното развитие. Предвижда се създаване на фонд "Регионално развитие". Средствата от фонда ще се разходват за финансиране на мерки, включени в Националната оперативна програма, съфинансиране към средствата от фондовете на ЕС и за съфинансиране в размер до 50 % на отделни проекти за развитие, включени в програмите за реализация на Общинските планове за развитие. Предвижда се създаването на Комитет за наблюдение на принципа на партньорството за осъществяване на контрол при изпълнението на Националната оперативна програма за регионално разивтие.
Очакванията на управляващите при обсъждането на законопроекта да възникнат оживени дебати се оправдаха изцяло. Областният управител на Благоевград Антон Бръчков предложи и най-вероятно ще бъде прието
София-град да се обособи като отделна област
Аргументите за това предложение са твърде сериозни.
Основните характеристики, на базата на които се прави делението на страната на райони за планиране, са икономическото състояние, наличните ресурси и потенциала за развитие. По тези три характеристики всички 28 области и залегналите в проектозакона за регионалното развитие възоснова на тях 6 региона за планиране си приличат. Иначе казано, всички те са повече или по-малко еднакво слабо развити икономически, с големи резерви, но неизползвани ресурси и потенциал, освен една област - София-град. Икономическото състояние на последната, темповете й за развитие са с пъти по-добри в сравнение с другите области в страната и по-конкретно в сравнение с останалите, които са поставени заедно със София в границите на Югозападния район за планиране. Експертното мнение и досегашният опит показват, че включването на областите Кюстендил, Перник, Благоевград, Софийска в един район с област София-град създава редица трудности при планирането, организирането, контрола и в крайна сметка на управлението на региона. На практика теглото на София в компонентите, които формират облика на един район, изкривява силно картината на Югозападния район на планиране, твърдят привържениците на идеята за отделяне на столицата.
Данните от Министерството на икономиката и Националния статистически институт доказват колко е голяма
разликата между София-град и останалите области
в страната. По гъстота на населението например в София-град се падат по 874 души на кв. м, докато в Благовград и Кюстендил те са по 52 души, а в Перник - 61. Фрапиращо е, че от преките чуждестранни инвестиции в Югозападния район на планиране 78 на сто са в София-град (виж графиките).
Според проектозакона за регионалното развитие, чл. 5 ал. 1 основен принцип при провеждането на политиката на развитие е единният подход. При подобна впечатляваща разлика в показателите на София и останалите части на региона обаче единен подход е невъзможен, смятат експертите. В София е най-голямата концентрация на население, инфраструктура и администрация в държавата, продължават те. При това положение не е целесъобразно да се натоварва столицата и с управлението на Югозападния район за планиране. Друг градски център несъмнено ще има повече полза от това.
Югозападният район на планиране понастоящем е с най-голямо население. Той може обаче да бъде формиран и без столицата и пак да отговаря на европейските изисквания, според които районите трябва да имат население между 800 хиляди и 2 млн. души, смятат привържениците на идеята.
Ресурсното осигуряване и средствата от ЕС
се разпределят по регионите съобразно техните особености. Целта е парите от предприсъединителните фондове да отидат там, където има най-голяма нужда от тях. Значителната тежест на показателите на София-град обаче изкривява общата картина за региона. При определянето на неговия облик столицата със своите нетипични за България бизнес-динамика и плътност на населението заличава проблемите на другите области.
Не на последно място практиката показва, че адимнистративният център винаги намира начин да извлече полза от ръководната си позиция, тоест физическата близост на ръководните институции улеснява достъпа до информация, била тя техническа или неофициална. В София този ефект е многократно засилен от присъствието на ангажирани министерства и агенции. Може би именно поради това досега средствата от предприсъединителните фондове и чуждите инвестиции се концентрират изключително в столицата. Ако конкуренцията е в границите на областите Благоевград, Кюстендил Перник и София-област, според Антон Бръчков това ще доведе до увеличаване на шансовете за справедливо разпределение на проектите и средствата.
picture:2,20030425_7.bmp,Виолета СТОЕВА
[email protected]