По стъпките на римските императори в Троянския Балкан

Пътуване по древен римски път; посещения на минерални извори; разглеждане на останки от старинни крепости; опознаване на природните красоти на Централна Стара планина. Всичко това ще бъде предлагано по атрактивен начин чрез осъществяването на нов проект  - „Виа Траяна Балканика“, идеята за който  е на кмета на Троян Донка Михайлова.

Главната цел на проекта е общината да се развива и утвърждава като конкурентна  дестинация за целогодишен туризъм, като се използва пълноценно културно-историческият потенциал на региона.

Малко предистория

В началото на 2014 г., по покана на троянския кмет, в с. Орешак се състоя работна среща между кметовете на общините Сопот, Хисаря, Карлово, Павел баня и Троян с тогавашния заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, Бранимир Ботев, относно подготовката и започването на проекта „Виа Траяна Балканика“. Обсъдено беше създаването и на Регионален проект за устойчиво развитие на туризма „Централен Балкан – Розова долина“ и първите резултати са вече налице.

С три нови паметника на културата от национално значение ще бъде обогатено културното наследство на Троянския край.

На заседание на междуведомствената комисия (в края на 2014 г.) и на специализирания експертен съвет към Министерството на културата (на 16 март 2015 г.) бе решено да бъде предложено на министъра на културата римската крайпътна станция Состра (в землището на с. Ломец) и раннохристиянската базилика „Св. Георги“ (в землището на с. Дълбок дол) да получат статут на паметници от национално значение.
Те се намират в границите на изключително добре запазен античен комплекс, разположен на важния за Римската империя път, свързващ Дунав (при с. Гиген) и Филипополис (Пловдив). Този комплекс е сред най-бързо развиваващите се туристически дестинации в Северна България през последното десетилетие.

 

Состра - едноимената крепост и крайпътната станция - са проучвани от археологически екип под ръководството на доц. д-р Иван Христов  - заместник-директор на Националния  исторически музей /НИМ/.  В близките месеци  археолозите  ще  проучат останките от станцията, обслужвала римската държавна поща, римски императори и висши магистрати, преминавали  през Хемус (Стара планина) по споменатия древен път. Всички старини ще бъдат запазени на открито под специална защитна конструкция, като така ще бъде увеличена експозиционната площ с археологически паметници на Состра. Предвижда се изграждането и на археологическа база в новозакупен от общината имот, в който през миналия сезон д-р Христов откри цялостно запазен римски басейн и основи на сгради с подово отопление.

Археологическите проучвания ще продължат през лятото в земеделски парцели срещу главната порта на крепостта Состра. Те са с лице към съвременния главен път Ловеч - Троян и за тях в Община Троян са изготвили подробен устройствен план (след промяна на предназначението на земята) за изграждането на път, паркинг и посетителски център за туристите.

Третият паметник, който съвсем скоро ще получи категорията „от национално значение“, е най-добре запазеното трасе от римския път в района на туристическото градче Беклемето в близост до Троянския проход. Трасето всъщност е истинска антична магистрала, широка 7 метра, с осова линия, с банкети и инфраструктура като наблюдателни кули и сгради, обслужващи търговския трафик в прохода през античността.

Партньори на програмата за проучвания и опазване на римското наследство в Троянския край (освен НИМ), са  Ротари клуб и Музеят на занаятите в Троян.