Анна Томова-Синтова пее Вагнер със Симфоничния оркестър на БНР

Оперната прима Анна Томова-Синтова ще пее със Симфоничния оркестър на Българското национално радио под  диригентството на  Емил Табаков  в зала „България” на 29 март / петък/ от 19 часа.

В програмата на концерта ще прозвучат произведения от немския  композитор Рихард Вагнер: увертюрата към операта „Риенци”,  „Песни по Матилде  Везендонк“ ,  въведенията към I и III действие от операта „Лоенгрин”,  въведение и сцена смъртта на Изолда из операта „Тристан и Изолда”.

Анна Томова-Синтова навлиза в света на музиката още от 6-годишна възраст, когато започва да взима уроци по пиано. След завършване на средното си образование постъпва в Националната музикална академия в София в класа по оперно пеене на проф. Георги Златев-Черкин и сопраното Катя Спиридонова.

Прави своя професионален дебют през 1967 г. като Абигейл от „Набуко“ на Верди на сцената на Залцбургската опера.  След бурния успех следват покани за централните  партии в „Мадам Бътерфлай“, „Травиата“, Трубадур“, „Отело“, „Манон Леско“, „Дон Жуан“, „Арабела“. 

През 1971 печели златни медали на певческите конкурси в София и в Рио де Жанейро и започва активна звукозаписна дейност с оркестъра „Гевандхаус“ под диригентството на Курт Мазур.

През 1972 г. Анна Томова-Синтова е поканена да се присъедини към екипа на Дойче Щатсопер Берлин, а година по-късно гастролира на сцените в Париж и Виена.

Синтова пее на световната премиера на операта „De temporum fine comoedia“ от Карл Орф на Летния фестивал в Залцбург.  След като я чува, прочутият диригент Херберт фон Караян я провъзгласява за свое откритие и работи с българката в продължение на много  години, като заедно гостуват на големите сцени и концертни зали по света. „Анна Томова-Синтова за мен е най-големият талант, който съм срещал през последните години“, възкликва Херберт фон Караян.

Безспорно изпълненията им на Залцбургския фестивал остават ярък спомен в музикалната история.  До 1991 г. Синтова има статут на постоянен гост на Фестивала, където пее заедно в Берлинската и Виенската филхармонии. Под диригентството на Караян тя изпълнява Елза, Контеса Алмавива, Донна Анна, както и много концертни пиеси като „Последните четири песни“ на Щраус и Реквиемите на Верди, Моцарт и Брамс. Тези изпълнения са записани, а една част от тях и филмирани.

Творчеството на Вагнер е грандиозно – дори и само с ръста на художествените стремежи, които въплъщава в прочутите сценични творения „Летящият холандец”, „Танхойзер”, „Лоенгрин”, „Нюрнбергските майстори-певци”, „Тристан и Изолда”, „Парсифал”, тетралогията „Пръстенът на нибелунга” (съставена от „Рейнско злато”, „Валкирия”, „Зигфрид” и „Залезът на боговете”).

„Риенци” е написана по историческия роман на английския писател Едуард Булвер-Литон. Героичният сюжет за възхода и падението на последния римски трибун вдъхновява бунтаря Вагнер. 

Либретото на „Лоенгрин“ е инспирирано от поемата „Парсифал” на Волфрам фон Ешенбах, старинните саги за Лоенгрия и няколко немски „лебедови” легенди. В творбата се разказва за трагичната самота на рицаря-лебед, който идва от божествения свят на безпределната невинна чистота, за да въздаде правда, но любовта му е попарена от човешкото безверие.

Романтичното познанство на Вагнер с 24-годишната поетеса Матилде ражда петте песни по нейни стихове: „Ангелът”, „Спри!”, „ В оранжерията”, „Скърби” и „Блянове”.  През  зимните месеци на 1857-58 г. по лириката на Матилда Вагнер създава своя великолепен песенен цикъл за женски глас и пиано, известен като „Wesendonck Lieder” („Песни по Матилде Везендонк”).

Сам оркестрира една от тях – „Блянове”, вокалната партия поверява на цигулката и този романс е изпълнен на рождения ден на Матилде. Останалите песни оркестрира Феликс Мотл, австрийски диригент и композитор, ученик на Вагнер. 

 „Нищо по-прекрасно не съм писал от тези песни и малко от моите произведения могат да се сравнят с тях“, признава Вагнер. Песните са своеобразно предверие към гениалната опера „Тристан и Изолда”. В сюжета на средновековната легенда за невъзможната любов Вагнер проектира собствените си страдания.