Дария Симеонова: Животът е странно място

Дария Симеонова е родена на 23 октомври 1989 г. в София. През май 2011 г. завършва НАТФИЗ, специалност актьорство за драматичен театър в класа на проф. д-р Атанас Атанасов и от февруари 2012 г. е част от трупата на Театър "София", където дебютира в ролята на Мениджър с постановката "Тирамису" на режисьора Николай Поляков. В момента участва в "Нощта на 16 януари", "Вечерята", "Олд Сейбрук и последният страстен любовник" и други.

Играла е и в Театрална работилница "Сфумато". Участва в сериалите "Под прикритие" по БНТ и "Откраднат живот" по НОВА, сега и в "Мен не ме мислете" по bTV.

Сега, актрисата, номинирана за награди "Икар" и "Аскеер", разказва за работат си по филма "Майка" на Зорница-София, който засне в Африка.

Ето какво споделя за работата си, личния си живот и възгледите си за живота талантливата актриса в интервю за life.dir.bg

- Привет Дария, в интензивен актьорски период ли те намираме - сериал, репетиции в театъра?

Да! (усмихва се). В доста активен период ме хващате. Снимките на сериала "Мен не ме мислете" си вървят, а успоредно с тях започнахме репетициите на новия спектакъл на театър "София" - "Лулу". Предстои ни премиера на 20-и април. Даже се наложи да ме сменят в един проект, просто защото нямам физическото време за още един ангажимент. Не мога да се оплача!

- С Весела Бабинова, двете сте куми на Луиза Григорова, близки сте си, какво е усещането да играеш с приятел?

Прекрасно е да играеш с приятел, особено когато той (в случая "тя") е много добър актьор! С Весела, професионалните ни пътища, не се бяха засичали до сега и е истинско удоволствие да имаш срещу себе си честните емоции и верните очи на близък човек! Сами се досещате, че с нея нямаше момент на опознаване, сработване или сближаване - тези неща вече съществуваха, само ги пренесохме на терен.

- Сега си съперничите и за сърцето на един мъж - Руши, как коментирате с Весела това, шегувате ли се?

Съперничат си Ася и Яна, ние се смеем и си общуваме като приятели (смее се)

- Защо така екранните ти героини се наричат Ася - такава беше и в "Под прикритие" и сега в "Мен не ме мислете"?

Хайде де?! Защо? Не знам.... Това ми е втората героиня на име "Ася", а три пъти съм играла жени, които се казват "Наталия". Така се случва. Хубавото е, че всички са много различни и сегашната "Ася Захариева" няма нищо общо с "Ася" от "Под прикритие".

- Чувствала ли си е се "Ася" в живота, какво общо имаш с образа в сериала на bTV?

По-скоро не съм се чувствала като Ася, може би само мъничко по отношение на връзката ѝ с Мартин. Имала съм подобни мигове в живота. Иначе нямаме много общо. Нейният свят не е моят. Тази премереност, подреденост и деликатност са ми по-скоро далечни. При мен всичко е доста по-хаотично, барутно, емоционално...

- Как създаде героинята?

Основна опорна точка, когато говорим и с режисьорите за образа, е нейното възпитание. Начинът, по който тя е научена да показва/прикрива емоциите си, да се държи с хората, да реагира в дадени ситуации. Средата, в която е израсла и какво ѝ е дадено или отнето от родителите ѝ. Аз най-много обичам и търся в героините си "пропукването". Кой е онзи момент, в който този етикет и поведение биват нарушени от изблика на онова, дълбоко скритото в душата... Всеки го има и носи в себе си, просто избива с различна честота и средства. Така я създавам. С помощта на режисьорите, сценаристите и подаденото от партньорите ми, разбира се!

- Как минават снимките, разкажи забавна история от снимачната площадка?

Снимачните дни минават в много смях, понякога дори до сълзи. Често пеем на терен, най-вече песните на Руши. Забавно е! Случка, за която се сещам: в една от сцените имах в репликата си "проверка с ЕСГРАОН". Дълго се чудех къде е ударението, това не е абревиатура, която изговарям всеки ден и си репетирах отстрани, преди да вляза в самата сцена. Повторих "ЕСГРАОН" сигурно 1000 пъти и накрая - екшън! Аз отивам при колегите и с цялата си убеденост казвам "проверка с ЕСТРАГОН". Избухнахме в смях. Никой не успя да се сдържи... и на всеки дубъл - влизам в сцената и преди да съм казала и думичка, всички почвахме да се смеем... и така мнооого дубли. Едвам се укротихме.

​- Завършила си специалност "Детски играчки", кои са първите ти творби, какви, колко, от какво си изработила? Какъв е твоят стил в този занаят?

Правила съм играчки от плоско дърво, от обемно дърво, от плат, плюшени играчки, от гипс... всичко, което си беше в програмата на специалността. Нямам собствен стил в този занаят, не изградих такъв, защото точно завърших СХУПИ и животът ми рязко зави към актьорската професия. Не съм създавала играчка от училище... за съжаление, може би.

- Разкажи за времето, когато си гледала филми с майка ти в кабината, къде беше, тази кино прах от прожектора, подобна на театралната, тя ли те накара да се влюбиш в изкуството и актьорската професия?

- Много бегли спомени имам от това време. Помня, че тя работеше в кино "Изток" за някакъв период и там гледах един филм с военни в камуфлажни униформи. Но кой беше този филм... не знам. Помня само прашинките, които летяха в светлината на прожектора от апаратната към кино салона... Тогава изобщо не съм и подозирала, че някога ще се занимавам с това.

- Сподели за филм "Майка", който снима в Кения - как вървеше там снимачния процес? Какъв опит беше това за теб?

- Това беше невероятно изживяване! Толкова силен и наситен процес. Толкова много предизвикателства. Толкова много емоции и ситуации. Толкова детски очи... Още не знам какъв опит беше това за мен, не мога да го вербализирам и не съм сигурна, че съм го осъзнала. Знам, че бяхме истински "воини", както казва Зорница София - режисьорът на филма. Усещането ми за снимачния процес на "Майка" е за една тотална заедност, за полет, за справяне с невъзможното, за безграничност и, един наш вътрешен лаф - за AF, което значи African Freestyle.

- Каква е историята на филма и как извика героинята си на бял свят?

Историята е реална. Една жена, театрален режисьор, която създава в Широка Лъка проект за интеграция на деца-сираци в обществото чрез изкуство. Този проект в последствие е експортиран в Африка и там придобива съвсем други мащаби. Онова, което се случва с героинята в живота ѝ, успоредно с проектите ѝ, прави историята изключително ценна и актуална. Филмът разглежда темата за родителството и същността на тази дума. Какво значи за имаш дете и да бъдеш родител.

Героинята я "посади" в мен Зорница. Имахме много хубава и дълга подготовка, което си е чист лукс, поне спрямо проектите, в които до момента съм участвала. Правих проучвания, изследвах, срещах се с реалната личност, която играя... Вложих и много от себе си, тотално и безапелационно. А какво се е получило - не знам, ще видим.

- Това, което си видяла от първо лице за живота там, би ли го описала?

Живота в Кения е коренно различен от нашия. А в Кибера - най-голямото гето в Кения...дори не знам как да го опиша с няколко думи. Най-пълнокръвно ще е да се види във филма. Бедността и искреното щастие живеят ръка за ръка.

- Разкажи и за децата, с които май си се сприятелили там?

Тези деца ще останат завинаги в сърцето ми! Толкова чисти, борбени, благодарни... Искрено щастливи и непретенциозни. Немотията ги кара да ценят истински важните неща и да летят много нависоко в мечтите си.

- Кои са твоите хобита, твоите любими занимания?

Обичам да пътувам, да гушкам сина си и мъжа си, да гледам хубави филми... такива неща.

- Да споменем брат ти и неговия път в актьорската професия, от теб ли се запали, с какво му помагаш в неговия път?

Всъщност Живко започна пръв да ходи на театрална школа, аз се записах след него, но понеже съм по-голяма - първа кандидатствах и започнах да практикувам. Той за сега е freelancer. Участва в редица свободни представления, няколко филма и се справя много добре. Помагам му само с подсещания и съвети, когато има нужда. Но гледам да не му се бъркам излишно или да го "бутам" насам-натам. Вярвам, че всеки има своя си път и ако някой те постави на място, за което не си готов - това ще ти изиграе лош номер. Можеш много да се изложиш, ако ти е поверена отговорност, чиято тежест още не можеш да носиш. За това нека се развива със своите си темпове и да му се случват ролите, които сам си е спечелил.

- Разкажи ни и за любимите ти хора вкъщи Макс и Антон- как се забавлявате, какво обичате да правите, с какви въпроси Макс ви развеселява или навява на размисъл?

Макс и Тони са моите момчета и най-голямата ми радост! Вкъщи обичаме да си играем, да готвим заедно и да танцуваме. Много обичаме да откриваме заедно нови неща и да показваме на Макс света. А той е много будно и смешно момченце. Сутринта ме разпитваше за кърлежите (дума, която му е трудно да произнесе и звучи малко като "кължеш") и дали скорпионът може са победи кърлеж? Хахаххаха!

- Планирали ли сте сватба?

- Ежедневието ни е доста активно и не правим далечни планове. На този етап живеем и се справяме с дните.

- Войната в Украйна - каква е твоята позиция и според теб как ще приключи това?

Потресена съм от това, което се случва... и обезсмислена. Наблюдавам, чета, следя как се развиват нещата и не мога да разбера как в един уж цивилизован свят се стигна до тук. Умират деца, рушат се болници, домове, погребват се живи хиляди човешки същества под останките на бомбардиран театър... Властимащите играят някаква адска игра на надмощие, присвояват си територии и се замерват със санкции. Като много лош филм. Но съвсем истински. Усещането ми е, че нещата се решават или са вече решени на съвсем други нива и обикновения човек е просто жертвен агнец. Не знам как ще приключи това, само се надявам да е скоро. А дотогава моята позиция е да помагам с каквото мога и да не оставам безразлична към страданието на хората, чийто живот се руши в момента!

- Да кажем и няколко думи за ролята ти в новата постановка "Лулу", която репетирате?

От войната - към ролята. Ето тези преходи са ми много, много трудни в последни дни.... Играя Графиня фон Гешвиц - еманципирана, силна жена... различна от общоприетото и обичаща до крайност.

- Тази година влизаш в Христова възраст - какво научи за живота и какво не?

- Животът е странно място. Все си казвам, че много съм научила, а той след секунда ме опровергава. Старая се да присъствам честно и отдадено в дните си. Да съм подкрепа и опора на близките си и да не ме е страх да искам помощ. Вече не се опитвам да убеждавам околните в мнението или позицията си и да ги променям. Просто се опитвам да съм заобиколена от съмишленици и хора, които заслужават обичта ми, както, надявам се, и аз тяхната.