Димитър Киров на 50

Димитър Киров е роден в София през 1972 г. в семейство на родители интелектуалци. Баща му е лекар – професор, а майка му икономист. Има завършени две висши образования – инженерна химия и право. Става обществено известен обаче предимно със своето хоби – музиката. Учи пиано при педагога Надежда Даскалова в школата на ЦДНА, която му дава солидни музикално познания, както в областта на теорията на музиката, така и в пианистичната техниката, които по-късно стават база за изявата му като композитор с над 150 опуса в различни жанрове на музиката – симфонична, балетна, песенно творчество, забавно-симфонична музика и др. Негови творби са изпълнявани от оркестрите на: Софийската филхармония с диригент Предраг Госта – САЩ; Оркестър „Симфониета „София“ с диригент Христо Павлов; Младежката филхармония – Бургас, с диригент Левон Манукян; Симфонично-оперетно дружество „Маестро Г. Атанасов“, гр. Пазарджик, с диригент Григор Паликаров; Академичен симфоничен оркестър на Държавната музикална академия с диригент Ивайло Кринчев и др.

На Националния конкурс за детска песен „Сладкопойна чучулига“ негови детски песни печелят първи награди. Това са песните – „Принцеса пролет“ (аранжимент Руслан Карагьозов) – 1-во място за музика, текст и оркестрация. Същата песен печели и наградата на името на създателя на конкурса Иван Панталеев (2007); На същия конкурс, но през 2010 г. песента му „Жмичка“ печели отново 1-во място. Друга негова детска песен „Вълшебен летен ден“ е една от най-обичаните и пети от деца детски песни в последните години.

На Конкурса за поп и рок музика „Златен кестен“, гр. Петрич, през 2012 г., неговата песен „Спри до мен“ печели специалната награда на журито. За написването на „Химн на Пирогов“ по случай 100 г. от рождението на великия хирург, Димитър Киров получава специален сертификат на Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов”.

Композиторът има изнесени 3 самостоятелни авторски концерта –

един дарителски - „Магията на любовта“, в Зала 1 на НДК с, оркестъра на Държавния музикален театър с диригент Христо Христов - набрал средства за реновирането на сгради, в които се настаняват деца лишени от родителска грижа; вторият концерт „Коледен дар“ е с Академичен симфоничен оркестър на Държавната музикална академия с диригент Ивайло Кринчев; и третия – изнесен пред делегатите на 16-тата Международна конференция на Балканската академия на науките и културата с диригент Христо Христов.

Отношението на Димитър Киров към музиката не се изразява само чрез композиране на такава. На музиката той посвещава и две много интересни книги.

Едната е озаглавена „Музиката, която лекува - музикотерапия“ (2004). Този труд е рецензиран, а рецензията поместена в началото на книгата от проф. Лилян Ганчев от Института за философски изследвания при БАН и главен редактор на списание „Психологически форум“. В нея се пише: „Малко са книгите, които на стотина страници успяват да завладеят читателя с богатството на фактите и техния дълбок анализ. Нейният автор е видимо непретенциозен, но в същото време постига висока информираност на изложението, наред с педагогически структурираните знания за такава интересна област на психотерапията, като музикотерапията. Прочитайки „Музиката, която лекува“ на един дъх, останах доволен от изящния стил и научната добросъвестност, но в същото време недоволен: удоволствието от четенето на монографията бе кратко – текстът бързо свърши. Може би Димитър Киров ще издаде по-обширен труд на същата тема“. Втората му книга за музиката е озаглавена „През погледа на един музикант – педагогически, психологически и нравствени проблеми на музиката“ (2017). Това е един голям труд от над 500 стр., в които авторът излага своите виждания и лично отношение към това изкуство. В началото на книгата са поместени отзиви за автора и неговото творчество на редица известни български диригенти и композитори и изкуствоведи, като тези на Ивайло Кринчев, Христо Павлов, Христо Христов, Юли Дамянов, Руслан Карагьозов, Ана Александрова, Предраг Госта, акад. Виктор Владимирович Ванслов и др. Всички те в своите оценки за автора и книгата му споделят вижданията си и единомислието, че Димитър Киров е един безспорен български талант. За илюстрация поместваме един от тези отзиви за него – този на диригента проф. д-р Ивайло Кринчев“: „През 1994 г. имах удоволствието да се подготвя и дирижирам концерт, изцяло от произведения на много младия тогава, едва 22 г. композитор Димитър Киров. Този концерт беше осъществен от Академичен симфоничен оркестър на Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“. Програмата включваше 2 произведения от най-мащабните музикални форми – „Симфония № 1“; „Концерт за пиано и оркестър“ и две новелети „Мемори“ и „Андромеда“. Изключително впечатление още тогава правеше неподправената мелодична инвенция и природния усет за боравене с музикалните форми от Димитър Киров, които бяха оценени по достойнство, както от колегите от състава, така и от публиката. В развитието си през годините той твари в голямо жанрово разнообразия – поп песни, песни за деца и възрастни, филмова музика, така и в музикално-сценичната форма – Танцова драма „Албена“.

За изключително музикално творчество през 2016 г. Димитър Киров е удостоен с почетното знание Доктор хонорис кауза за музика на Балканската академия на науките и културата.

Казаното за музикалното творчество на Димитър Киров в тази статия е твърде недостатъчно, малко. То трябва да се слуша и изживее и тогава човек ще бъде и музикално обогатен и душевно облагороден.

Димитър Киров, като инженер химик.

И тук, в тази област на науката и практиката, както и в музиката, Димитър Киров е верен на своя изследователски и същевременно прагматичен усет към новото и прогресивното. Той е не само наблюдател на достигнатото, но е и негов пропагандатор, при поднасянето му, като познание, не само за специалистите, но и към обикновения читател. В областта на органичната химия той публикува в редица научни списания научни статии, като: „Артезин“ – български инсектицид срещу Trips Tabbaci“ (сп. Агробизнесът, бр. 3, 2014 г); „Ново българско средство срещу вредители па рози и карамфили“ (сп. „Зелен рай“, бр. 221, 2014 г.); „Български учен е открил растение, което ще спаси човечеството от глад“ (сп. „Агробизнесът“, бр. 11, 2014 г.); „Оригинален български инсектицид срещу паяжинообразуващия акар (tetranichus urtice) по фасула“ (сп. „Агроном “, бр. 3, 2014 г.); Розата – царицата на цветята – да я опазим от вредители (сп. Агробизнесът, бр. 8, 2015 г.); „Краставицата – плод, зеленчук и лек“ (сп. „Агробизнесът“, бр. 1, 2016 г.);

Димитър Киров като юрист.

В тази област на знанието Димитър Киров е написал 3 книги: „Човекът и животните“ (2010) – над 300 стр. книгата е посветена на субективното право на животните и на някои психологически, социологически и правни аспекти свързани с тях. За книгата има написан и публикуван в нея отзив на проф. д-р Тенчо Колев, тогава декан на Юридическия факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Ето един абзац от текста на казаното от него за книгата: „Книгата има монографичен характер, написана е увлекателно и разбираемо за читателя, а при прочита ѝ се открива почерка на автор, едновременно изследовател, повествовател и популяризатор, обстоятелства, които ще задоволят навярно вкуса на всеки любознателен читател.“; Другата книга, която поднася Димитър Киров е озаглавена „Човешкият фактор в организацията, ръководството и управлението на труда“, също над 300 стр. В началото на тази книга е поместен отзива на известния български учен проф. д-р Илия Христов, д.б.л., в който четем: „Авторът на книгата завладява вниманието и ентусиазма на мислещия читател с неподправена откровеност, с невероятно широка информираност и с логическа задълбоченост при разглеждане на тези кардинални проблеми на всяко общество. Вълнението на автора, породено от тези проблеми у нас и в света, е съчетано с обширни и задълбочени знания в психологията, физиологията, биофизиката, биохимията, социологията, икономиката, етиката и юридическото право. Разумът и добронамереността на автора са водещи фактори при написването на книгата“.; Третата книга на автора в областта на правото е озаглавена „Увод в юридическата психология“ – над 400 стр. Трудът започва с отзив поместен в нея от проф. д-р Роза Димитрова – юрист. Книгата е посветена на обучаващите се в програмите по юридическа психология специалисти, като помагало в тяхната образователна подготовка. Ето и един кратък отзив от текста на отзива на проф. Роза Димитрова за нея: „Представеният труд е сериозно достижение при изследване на връзките и взаимодействието на два самостоятелни клона на човешкото познание – правото и психологията. Авторът си е поставил за цел да предостави познания предназначени за юристи и психолози, специализиращи юридическа психология. Разгледаните в нея дълбоко професионални въпроси са анализирани задълбочено и изложени на един разбираем за читателя език. Похвален е замисъла на автора да изложи макар и в един „увод“, сложните проблеми, с които се занимава юридическата психология и да внесе яснота и порядък в тяхното осмисляне и използване в практиката на правото“.

В последните години 12 г. Димитър Киров работи като юрист и се занимава с проблемите свързани в областта на убежището и закрилата на децата.