Цветелина Жулева за своя първи роман - „Отвъд карамела на залеза“

Цветелина Жулева е млада авторка от град Пазарджик. Тя нежно рисува с думи като вече има две издадени книги - сборник с импресии и разкази и най-новото ѝ произведение - романът "Отвъд карамела на залеза". Цветелина съчетава театъра и литературата като остава вярна докрай и на двете, въпреки трудностите, с които се среща като млад автор.

Днес, тя леко ще ни открехне вратата към своята нова творба.

1. Здравей, Цвети. Първо, бих искала да те помоля да се представиш с няколко думи на читателите, които все още не те познават.

Здравейте. Казвам се Цветелина Жулева, на 23 години съм.

Завършила съм „Актьорско майсторство“ в Благоевград, а в момента уча „Предучилищна и начална училищна педагогика“ в Пловдивския университет.

2. Кога разбра, че театърът е твоето призвание?

Още от малка правя етюди, скечове с приятели, много обичах да имитирам. Една съседка ме попита защо не опитам някъде, ако има някаква школа. Не ми беше хрумвало досега. Тогава разбрах за школата на младежки театър „Приятели“ в град Пазарджик.

3. А кой беше твоят първи досег до литературата?

Като малка много обичах да ми четат книги и приказки. „Вълшебникът от Оз“ ми беше любимият роман. Самата аз си спомням, че се опитвах да пиша приказки.

4. Коя приказна героиня си си представяла, че си?

Рапунцел, може би Дороти.. такива, свързани с приключения.

5. Любим роман?

Любими автори мога да кажа, любим роман за момента не.

Обичам Блага Димитрова, Радослав Гизгинджиев и сега се запознавам с творчеството на Людмила Филипова, чета „Войната на буквите“ в момента.

6. Откъде черпиш своето вдъхновение?

За първата книга, която издадох – „Красотата на неизживяното“, както и се подразбира – неизживяна любов.

За втората книга си го обяснявам така, че колкото повече човек живее, толкова повече впечатления и емоции се натрупват в ума и в подсъзнанието му и в един момент, когато стоят достатъчно дълго, просто си излизат.

Вдъхновението идва по различни причини – може да си видял двама да се целуват на улицата, да се обичат, може само да си сред природата, да видиш птичка, пчеличка и това да те вдъхнови да почувстваш нещо. Спонтанно идва вдъхновението и не те оставя на мира докато не седнеш да пишеш.

7. Какво кара човек да започне да пише първия път?

В повечето случаи нещо тъжно според мен. Когато се натрупат много негативни емоции в един момент имаш нужда да ги изкажеш, за да не те задушат.

8. Ти имаш издадена книга с разкази и импресии. Как реши да пишеш роман? По-сложен ли е процесът?

По-различно е. Импресиите идват спонтанно, сядаш и ги пишеш. А за да се завърши един роман, се изисква истинска самодисциплина.

9. Колко време ти отне да го напишеш?

Около 2 месеца, но си го бях поставила за цел всеки ден да пиша по 10 страници и това беше нещото, което ми помогна да завърша процеса.

10. Защо точно „Отвъд карамела на залеза“? Какво символизира?

Дойде ми спонтанно в главата. Обичам импресионизма, обичам нюансите и цветовете в литературата.

Написах романа и тогава ми дойде и заглавието.

11. Можеш ли леко да ни открехнеш вратата към романа?

Да, разбира се. В центъра на сюжета има една жена, която се явява като разказвач.

В началото виждаме 80-годишна възрастна дама, която пуши цигара, стои в старчески дом и размишлява върху живота. Тя е депресирана и самотна, но в края на романа, спомняйки си всички минали животи, през които е минала, се подмладява чисто физически и премахва излишната болка от себе си.

Общо 9 са историите, които съм описала в романа. Действието се развива в различни епохи с различни хора, повечето, от които са жени, но има и някой мъж за цвят.

12. Какво е да си млад автор в България?

Не е лесно докато пробиеш. Изискват се доста финанси. Добре, че бяха родителите ми, които ми помогнаха, без тях не знам какво щях да правя.

13. По какъв начин можеш да се рекламираш?

Много е трудно да го направиш. Това е един процес, който изисква воля, търпение и упоритост и най-вече да си малко нахален.

Основният начин е чрез представяне на книгата, там се продават най-много копия. Друг вариант е чрез медиите. Романът ми е издаден от издателство като то също си върши работата и ме популяризира – свързва се с медиите и това наистина помага.

При първата книга не беше така. Издадох я в печатница и разпространявах всичко сама.. половината ми книги седят в шкафа вкъщи.

14. Кое е по-ободряващо – театърът или писането?

Ако говорим за ободряващо - театърът, но и двете си имат своите плюсове. Много ми е спокойно като седна да си пиша, защото никой не ме гледа, няма я публиката и притеснението.

15. Любимо място, на което да пишеш?

Някъде сред природата или някъде край морето. По-зареждащо е.

Е, романа го написах в стаята в общежитието в Благоевград, но все пак..

16. Ти си доста духовен човек (ако мога да го определя така). Как се случва това в днешната комерсиална реалност?

Според мен, за да се отключи човек за духовното, трябва малко да го понатисне животът. В някакъв момент всички ще се отворим за духовното. Според мен светът върви към по-добро, колкото и да изглежда в момента обратното предвид събитията.

Все повече хора отключват своите психически способности, все повече хора се осъзнават, това е един цялостен масов процес, който в момента се извършва. На мен лично духовното ми помогна да съм по-спокойна, да не се притеснявам толкова, да съм уверена. Всъщност постигнах това чрез Рейки.

17. Можеш ли да споделиш малко повече за това какво е Рейки?

Това е енергия, японската енергия. Представлява система за лечение и самолечение чрез „полагане на ръце“. Работи се чрез символи. Достатъчно е само да си положиш ръцете върху човека, когото искаш да излекуваш, или на себе си, по чакрите. Рейки енергията идва и помага, където е необходимо. Тази енергия много ми помогна, излекува ме и много промени начина ми на живот. Направи ме по-спокойна. Човекът, който те лекува, го прави чрез божествена енергия, тоест той е нещо като проводник между теб и енергията.

Преди да напиша романа, ходех на рейки. В книгата има много духовна част, има прераждания.

18. Първата премиера на книгата вече мина. Какви са впечатленията ти? Имаше ли сценична треска преди това?

Имах две представяния – в Пловдив и в София. В София беше по-интересно. Бях поканила гост-актьори, приятели, с които сме завършили заедно, както и моя приятел. Направих сценарий, подбрах откъси от самия роман и ги разигравахме. Стана като спектакъл.

Имах много лека сценична треска в началото, но със сигурност не ме плаши толкова, колкото излизането на сцената.

19. Кога да очакваме представяне в Пазарджик?

10 или 17 март, предстои уточняване, в кафе клуб „Баланс“. Искам да направя и представяне в Благоевград, но не сме решили точно кога. Ще има и представяне в моето любимо родно село – Лесичово.

20. Благодарим ти, Цвети. Ще очакваме следващите представяния с нетърпение! Желаем ти успех!

Аз също ви благодаря!

Автор: Симона Коприщенова