Протойерей Димитър Тухчиев пред ФАКТИ: Бог е оставил трезвомислещи неподкупни хора, търсещи истината, а истината е една и тя е Бог

В навечерието на 100-годишния юбилей от построяването на църквата „Св.Пантелеймон“ в столичния квартал Княжево, известна като „Църквата на белогвардейците“ поговорх с отец Димитър, протойерей и настоятел на храма. От дълги години се познавам с отец Димитър, който е приел службата си в този храм много присърце. Той се бореше и преодоля всички перипетии, трудности и невзгоди сполетявали многократно тази уникална света обител. За всички тези изпитания отец Димитър благодари на Бог и разказва на читателите на ФАКТИ, като отбележа, че той винаги има какво ново да сподели, защото непрекъснато преоткрива разкази и спомени на енорияшите, записи, свидетелства и документация , потвърждаваща уникалността на този храм, иконите и миряните, които се молят там...

Протойерей Димитър Тухчиев е роден в Сопот през 1976 г. Средното си образование завършва в родния си град. Завършва Богословския факултет на Софийския университет през 2001 г. През 2010 г. завършва курс за жестомимичен преводач към Съюза на глухите в България. През декември 2013 г. е ръкоположен за дякон и свещеник. От същата година е назначен на служение към Московското Подворие и служи в храм „Св. Пантелеймон“, кв. Княжево. На 24.01. 2021 г. получава офикия протойерей.

- Отец Димитър, на 27 юли е храмовият празник на църквата „Св.Пантелеймон“ в столичния квартал Княжево. В този ден, в тази година се навършват 100 години от построяването на забележителната обител от „бело-емигрантите“, напуснали Русия по време на Октомврийската революция. Бихте ли разказали подробно за историята на този уникален храм?
- Този храм наистина е забележителен, защото неговите строители ни показват силата на духа. Прокудени, осиротели, ограбени, ощетени от този чудовищен експеримент разтърсил целия свят, те намират сили да започнат от начало. Историята на храма е историята и съдбата на тези хора. Оцелелите и достигналите до нас бежанци са елита на тогавашна Русия с тях идват и обикновени хора.

Някой са аристократи-князе, графове, други са работници, слуги, майстори, техници, инженери, художници, артисти, музиканти, учени, военни, духовници и т. н. Това са строителите на този храм и на много други като него. Храм „Св. Пантелеймон“ се организира като духовна община/енория/още с пристигането на първите военноинвалиди в България в началото на 20-те г. на 20-ти в. По конкретно през 1923 г. се заселват първите му обитатели, пристигат техните семейства, организираната общност има нужда от духовник, това са първоначално военните свещеници които ги обгрижват.

Създават се съюзи и организации които се подпомагат взаимно. Сградата на храма е построена през средата на 30-те г. на 20-ти в. Като част от имот на Съюза на руските военноинвалиди н България председателстван по това време от Д. Абрамович. Храмът в духовно отношение първоначално е част от българската епархия на Руската Задгранична Църква ръководена от Св. Серафим архиепископ Богучарски, такъв остава до 1952 г., когато Руската Православна Църква дарява тези храмове включително и нашия на Българската Православна Църква. След това продължава да се обгрижва от руски духовници преминали на служение в БПЦ до началото на 70-те г. на 20-ти в., когато почива последният руски свещеник, прот. Василий Мирович. От тогава до ден днешен се обгрижва предимно от български духовници. През 1977 г. по решение на Св. Синод е предеден на Московското подворие в София.

- Доколкото ми е известно храмът няколко пъти е бил ограбван, а преди години е бил застрашен дори от разрушаване. Как се справихте с тези перипетии? Как спасихте храма до наши дни?
- За съжаление през тези 100 години храмът е преживял какво ли не. Но от всичко най-лошо е отношението на човека безбожник изпълнил сърцето си с омраза воден от лични амбиции и стремежи. През 1944 г. одържавен, през 1994 г. е ограбен, през 2017 г. е затворен за един месец, през 2020 г. искаха да разширяват булеварда за сметка на храма и какво ли още не, но Бог поругаван не бива и Той ни въздава според това което сме си заслужили. Онези който искаха да са първи сега са последни и никой ги не помни. След всяко подобно изпитание излизаме по-сплотени, по-уверени и със сигурност с по-силна вяра. Хората спасиха храма с протестите си, със статиите и репортажите си изразявайки своята гражданска позиция и недоволство от случващото се. Благодаря на Бог, че е оставил все още трезвомислещи хора неподкупни, търсещи истината, а истината е една и тя е Бог.

- В храмът „Св. Пантелеймон“, известен като „църквата на прокудените белогврадейци“ се съхраняват четири чудотворни икони. Бихте ли разказали за тях. Как са попаднали в храма и какви чудеса са засвидетелствани?
- Да, в нашия храм има много икони дарявани от белоемигранти или тяхните наследници. Чудото с Янис Панополус и най-новата ни икона, която придружаваше честната глава на св. Пантелеймон, който три месеца се лекувал със заболяване на белите дробове. Направили му изследвания ( спирометрия, ядрено-магнитен резонанс и др.) и на 28. 06. 2017 г., специалистите от болницата „Папагеоргиу” му поставели диагнозата, фиброза на белия дроб. На 10 юли посетил Света Гора-Атон и се поклонил в манастира св. Пантелеймон пред Честната Глава на Свети Великомъченик и Целител Пантелеймон, както и пред чудотворното копие на икона на светеца, изписана манастир Ксенофонт. Игуменът на обителта Ксенофонт старец Алексей се помолил за негово здраве, изповядал го и го причастил на 11 юли.

На 12 юли отишъл при друг пулмолог от болоницата „Папаниколау”. Той видял същите изследвания, въз основа на които му била поставена горната диагноза и назначил нови изследвания. Оказало се, че няма фиброза на белия дроб, а само възпаление. Аз не можех да повярвам, че милостивия Бог чрез Неговия Свети Целител Пантелеймон помогна на мен грешния и ме изцели от заболяване с много тежък изход. Освен нея такава е и първата ни храмова икона с мощи на св. Пантелеймон, за която старите прихожани са ми разказвали, че са ставали множество чудеса. Други две икони са на Пресвета Богородица Тихвинска и Одигитрия.

Чудесата на Тихвинската Богородица.

През януари 1905 г., в гр. Тула в 8 ч. сутринта станал нападение на четири въоражени лица над Преображенския женски манастир. След като вързали игуменията и казначея /касиера/, разбойниците разбили касата със ценностите на манастира. Една от монахините, успяла да избяга и да потърси помощ. По това време минавал човек /родом българин/, дошъл да се учи в Тулското техническо училище, /а по-късно офицер от Българската армия/, влезнал в манастира да търси нападателите. Успял да ги безорази с помоща на полицията. В знак на благодарност монахините му подарили тази икона. Той носил иконата при тежко болни и те оздравявали. Когато на иконата донесена при болния се появявала роса, във вид на сълзи, болния умирал. По време на първата световна войната 1914-1917 г. взел участие в нея, като летец. Винаги когато летял с нея се връщал невредим, веднъж в суматохата забравил иконата и бил свален от този ден до края на войната не се разделил с иконата. Когато навършил преклонна възраст подарил иконата на нашия храм.

Другата икона на Богородица Одигитрия по свидетелствата на Раиса Лавлова Коклина. На която в съноведение и се явила света Богородица и казала:“Върви при златан, намери моята икона , която се намира в мръсно измия и запали кандило.“ Златан бил чистач във предприятието в което работели и наистина имал икона захвърлена в мрасотия в килера на дома му. След което иконата била осветена и отнесена в дома и запалила кандило и започнала да се моли. Когато се прибрал мъжът и който бил невярващ взел иконата и я хвърлил в гардероба. След два дни полудял, след време се разкаял и постепенно започнал да възвръща здравето си. В знак на благодарност жената дарила иконата на храма.

- Тази година е много значима за църквата „Св.Пантелеймон“, тъй като освен самия храмов празник ще отбележите и 100-годишнината от създаването на храма. Бихте ли споделили какви дейности предвиждате? Как ще отбележите този важен юбилей?
- Наистина голяма духовна радост за вярващия човек е да посрещне храмовия си празник, а тази година той ще бъде и юбилеен за нас, защото ще празнуваме неговата стогодишнина. Приканвам християните да споделят нашата радости да станат съпричастни с нас. Предвиждаме да отпразнуваме подобаващо с богослужения в сряда вечер на 26 юли ще имаме Всенощно бдение от 17:00; четвъртък от 9:00 ще започне празничната св. Литургия, а вечерта от 18:00 ще има празничен концерт в мраморната зала на РКИЦ и представяне на книга с историята на храма.

- Отец Димитър, знам, че този храм много означава за вас. От кога служите в „Св.Пантелеймон“ и каква е енорията към храма? Разкажете ни повече за миряните, които посещават храма в наши дни, за потомците на белогвардейците, за църковния живот...
- През последните десет години, той се превърна в мой втори дом с помоща на хората успяхме да възродим храма за нов духовен живот с помоща на настоятелите на подворието. Сменихме дограмата и вратите, направихме дренаж, санира се храма, изписва се олтара, подменихме част от мебелите и всичко това го направиха хората, които ни се довериха. Благодаря им, както и на тези които се трудят за благолепието му свещеници, вярващи, певци и клисари. Няма да споменавам имена за да не пропусна някого. Нашите вярващи са от цяла София, ние сме малък храм и при нас идват хора бягащи от суетата и търсещи духовен покой. Част от нашите вярващи са потомци на белоемигранти, имигранти и всички участват активно в духовния живот на храма всеки според силите си.

- Искахте да създадете библиотека, неделно училище и църковен хор. Докъде стигнахте с тези инициативи?
- Исках, но не било писано, макар да водим разумен диалог с общината не сме постигнали никакъв успех. Събрахме малка библиотека която не можем да използваме ползотворно, опита да съберем деца за неделно училище се провалиха заради липсата на материална база и всичко произтичащо от това. Но пък за сметка на това от близо година имаме школа за църковни певци по западна нотация ръководени от г-н Иван Янакиев докторант в БАН по музика и диригент.

- Какво ще пожелаете на нашите читатели, на енориашите и всички християни в навечерието на храмовия празник „Св.Пантелеймон“ и 100-годишния юбилей на храма?
- По молитвите на св. Пантелеймон, Бог да благослови всички Вас. И винаги да благодарим на Бога за всичко.

Интервю на Оля Ал-Ахмед