Внукът на Златю Бояджиев разказа за живота на дядо си по време на комунизма

Пикът на творческата кариера на Златю Бояджиев всъщност е преди да се парализира и 60-те години до смъртта му. Това каза в интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" на Радио "Фокус" журналистът Златин Бояджиев за дядо си - великия наш художник.

"Преди да се парализира, през 1951 година, на 48 години, той получава известни награди, например от Биеналето във Венеция и става много известен. Неслучайно след така наречената революция в България той става председател на Съюза на художниците. Обаче комунистическият режим не му е на сърце. През тези тежки години, които изкарва от 46-та година, той рисува някакви огромни плакати със Сталин и тогавашните вождове. Всъщност комунизма, в своето желание да накара хората да работят определени неща, му докарва този инсулт. Той тогава си променя стила, още преди инсулта. Този предметен академизъм го въвежда още в 40-те години. Това плоскостно изразяване, цветово, което оприличават на Ван Гог, не е популярно тогава в България. И всъщност те го карат да рисува по определен начин. Но това, че е болен му помага да се промуши между гоненията", разказа Златин Бояджиев.

По думите му, дядо му е рисувал така, както иска. И затова е толкова интересен и толкова цветен. Защото не могат да го спрат.

"Той е болен човек, абе дай да му вземем една картина, да си храни семейството. Но талантът не можеш да го спреш. Всички награди, които е раздавало тогава правителството, той ги има", добави Бояджиев.

Старият град е любимо място на великия художник: "Хисар капия, въобще тези стръмни и странни улици на стария град, които и днес обикаляме, макар че за него беше трудно. Но той беше там - Стария град, по центъра, въпреки, че беше болен".

Другото любимо място за художника е Античният театър в Пловдив.

"Дядо ми винаги се е връщал и в Брезово. Най-любимото му място, това е долът, това са земите, които са на семейството му. Долът е неговото място, има няколко картини оттам. Там е мястото, където е отрасъл. Веднъж направил едно самостоятелно пътуване от 10-на дни, тогава са го издирвали с полиция. Така е решил, отишъл е да види нестинарите и нестинарите от картините му не са някакви измислени, те са истинските нестинари. И на други места е ходил, просто от време на време са го издирвали".

Самото семейство се е притеснявало за него.

"Леля ми, която беше лекарка, го поддържаше във форма – диета, лекарства, кръвно и т.н. Но той беше свободен човек и когато реши - отива някъде, това е положението. Въпреки че е болен. По-късно е имал издадена бележка, че е можел да ходи навсякъде да рисува, тъй като тогава т.н. империализъм се опитваше да ни смачка и комунистическата власт пазеше всичко най-строго и внимателно. От едно родопско село се опитали да го арестуват, защото се е разхождал в някаква тайна зона. Но с бележката се отървава", разказа още внукът на Златю Бояджиев.