Лора на Яворов изстреля Елена Петрова в списъка на сериозните актриси

Спектакълът „Яворов, Лора и Мина в часа на синята мъгла“ ще открие театралния фестивал в Банско на 1 юли, а на 17 юли ще даде началото на Яворовите дни в Поморие. Документалната пиеса, създадена от Бойко Илиев по писмата на тези три емблематични за българското съзнание личности и режисирана от него, утре вечер ще има премиера в Драматичен театър „Антон Страшимиров“ - Разград, тъй като постановката се роди като колаборация между театъра и продуцентска къща „Евро Диалог“. Първото представяне на софийска сцена вече отшумя при огромен успех в „Сълза и смях“, чийто салон бе изпълнен до последния ред на балкона, а следващото там ще бъде на 3 юни.

Родната публика ненапразно обяви връзката между големия поет Яворов и неговата муза Лора Каравелова за най-великата българска любовна история на всички времена. В епоха на оскъдица на чувствата подобен емоционален заряд, способен да боготвори и да погубва, привлича като магнит, поставя загадки, разтърсва. Зрителите са жадни за художествени произведения за тези техни герои на духа. Не е изненада и това, че именно режисьорът Бойко Илиев им ги дава - афинитетът му да борави ювелирно със знаковите литературни драми от нашата класика, превеждайки ги на езика на сцената с респектиращо уважение към оригинала, е всеизвестен: и от „Осъдени души“ на Димитър Димов, и от „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев...

Тук голямата изненада дори за изкушената публика (особено за нея) бе и вероятно ще продължава да бъде представянето на избраните от него актьори. Със сигурност в този спектакъл Елена Петрова като Лора се превръща в същинска актриса и мнозина ще усетят, че тя не е само „глезлата от сериалите“. Фактът, че игра болна по време на столичната премиера – с дрезгав глас, „трескава“, както би се изразила нейната героиня, я превърна в още по-истинска отчаяна в любовта си жена, на ръба на бръснача, на пръсти в стъпката между живота и смъртта.

Още с появата й в началото – с коса и карнавална маска, съскаща, сякаш обсебена от желанието да прекрати нишката с всичко земно, се заявява „другата Елена Петрова“. И така е до края, до фаталния изстрел. Сдържан, дистанциран, разсеян за обикновеното човешко щастие е поетът и харамията Яворов на Иван Радоев. За Мариела Топалова – Мина, засега най-вече работят младостта, свежестта, необременеността от тв клишета...

Пиесата „Яворов, Лора...“ донякъде прилича на „Нирвана“ на Константин Илиев, навярно поради използването на едни и същи документални източници. И тук, както и там, както и в първообраза, драмата прехвърля границите на конкретните личности и стига до обобщение за вечното привличане-отблъскване между мъжа и жената: той – взрян във великата си мисия на тоя свят, а тя – в него...

В представлението звучи много лирика, и не само от стихосбирките на големия поет: дори всекидневните „битови“ писма на тези трима души са висока поезия на общуването в една отдавна отминала по-сантиментална епоха. Трудно е тя да бъде структурирана така, че да разкаже историята им, но тук наистина се е получил пълнокръвен спектакъл със сюжет, а не рецитал. Той започва с последния изстрел в слепоочието, прекъснал живота на самотния вече Яворов, а веднага след това ретроспективно връща лентата към последната им обща нощ с Лора, която завършва с нейното самоубийство и неговия неуспешен опит да я последва в смъртта. Между двата изстрела е концентрирана сякаш цялата им любов.