Българите в Унгария откриха тържествата за 24 май

Министърът на културата д-р Петър Стоянович откри на 18 май 2014 г. в Будапеща честванията на Дружеството на българите в Унгария и Българското републиканско самоуправление по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост  – 24 май. Честванията са част от програмата по повод 100-годишнината на Дружеството на българите в Унгария – то е една от най-старите неправителствени организации на българите зад граница и никога не е прекъсвало своята дейност.

На тържеството в унгарската столица днес присъстваха Бисерка Бенишева - посланик на България в Унгария, Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, Димитър Танев - председател на Дружеството на българите в Унгария, Данчо Мусев - председател на Българското републиканско самоуправление, Олга Попова - директор на Българския културен институт в Будапеща. На празника пред Българския културен дом в Будапеща присъстваха и над 500 етнически българи.

Честванията започнаха с празничен молебен, отслужен от Негово високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний. Министърът на културата д-р Петър Стоянович откри тържеството пред Българския културен дом в Будапеща с приветствено слово към Дружеството на българите в Унгария, както и към всички присъстващи гости - представители на българската общност и техни приятели от Будапеща, които са свързани с българската култура, история, духовност и писменост. На тържеството министър Стоянович връчи и почетни грамоти на видни унгарски българисти и културни дейци за техния принос за популяризиране на българската култура и литература в Унгария, както и за приноса им в развитието на българо-унгарското културно сътрудничество.

По повод наближаващия Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост министър Петър Стоянович награди с почетна грамота и с високото отличие „Златен век” – печат на Симеон Велики, известния и уважаван и в България унгарски режисьор Ищван Наги - един от основателите и ръководителите на Малко театро – Будапеща,  който е единственият професионален български театър зад граница. Наги е негов главен режисьор и драматург. С почетни грамоти бяха удостоени и Фридьеш Янцер – скулптор, както и Габор Сабо – художник и скулптор.

Танцовите фолклорни състави „Росица”, „Зорница”, „Янтра” и „Мартеница” получиха от министъра на културата почетни грамоти за специални заслуги за развитието на българското фолклорно изкуство и традиции в Унгария.    В културната програма, организирана от Дружеството на българите в Унгария, участваха с песни и танци деца от българската детска градина и Българското училище за роден език в Будапеща, както и танцовите състави за български народни танци. В концерта на откритата сцена се включи и Фолклорна формация „Павликяни“ от Велико Търново. 

Специален поздрав – букет от любими български песни и стихотворения,  към всички присъстващи гости на празника отправиха децата от Средно училище „Св.Св.Кирил и Методий” от град Залавар, намиращ се в Югозападна Унгария.

Градът е известен с това, че там на специално място се издига паметник на Светите братя Кирил и Методий, до руините на старата крепост на князете Прибина и Коцел. Град Залавар е свързан и с  Великоморавската мисия на светите братя, които отсядат тук при славянския княз Коцел. Той е забележителен и с  пребиваването на св. Методий като папски легат и архиепископ на Панония и Велика Моравия със седалище в Мозабург (дн. Залавар). По дългогодишна традиция възпитаниците на Средното училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Залавар всяка година на 24 май изнасят пред паметника литературно-музикална програма, като изпълняват химна „Върви, народе възродени...“ на български и на унгарски език.

Режисьорът Ищван Наги е един от основателите и ръководителите на Малко театро – Будапеща - единственият професионален български театър зад граница. Театърът е основан през 1996 г. по инициатива и под ръководството на Ищван Наги и българската актриса Габриела Хаджикостова. Целта на създателите му е да популяризират българската театрална, литературна и музикална традиция в Унгария, да подпомагат културното сътрудничество между двете страни. За изминалите 18 години театърът е създал 58 постановки на българска тематика с участието на 83 творци от двете държави. На година играе средно по 80 представления. Характерно за спектаклите е изключителното жанрово разнообразие.

Ищван Наги е режисьор, драматург и хореограф. Роден е през 1956 г. в Будапеща. През 1979 г.  прекъсва кариерата си на инженер и се отдава на театъра. Като мим, а по-късно като хореограф той работи и във формация Домино на познатия и в България Миклош Кьольо, където дебютира и като  режисьор. По-късно е член на трупите на Андраш М. Кечкеш, Томаш Фодор и на известния филмов режисьор Андраш Йелеш.

Фридьеш Янцер /скулптор/ е роден през 1939 г. в Будапеща. От 1971 г. е член на Съюза на изобразителните и приложни изкуства на Унгария. Носител е на много други първи награди от конкурси, участвал в многобройни самостоятелни и общи изложби в страната и чужбина

Създател е на първия паметник на Св.св. Кирил и Методий в гр. Залавар, Унгария, поръчан и издигнат по поръчка на българската държава през 1985 година. Автор е и на още 22 паметника из цяла  Унгария. Фридьеш Янцер е дългогодишен приятел на България, участник и радетел за разпространението на българската култура в Унгария.

Габор Сабо /скулптор/ е роден през 1940 г. в Будапеща. Участвал е в многобройни съвместни българо-унгарски пленери, изложби, семинари. От 1992 година е съосновател и член на ръководството на Дружеството за унгаро-българска дружба. Безкористен приятел на България, активно и с огромно желание участва в проявите, популяризиращи българската култура в Унгария.

Дружеството на българите в Унгария празнува през 2014 г. 100 години от своето създаване. То е една от най-старите неправителствени организации на българите зад граница и играе изключително важна роля за запазването на идентичността на българите в Унгария, допринася за съхраняването на самосъзнанието и традициите на българската общност в Унгария, създава предпоставки за усъвършенстване и употреба на родния език, осигурява условия за осъществяване на културната автономия на българската общност и представя българските културни ценности пред цялата унгарска общественост.