2 592 0

Нови открития за рака

DKFZ организира конференцията за болестта на всеки две години

Снимка Архив АП/БТА
Снимка Архив АП/БТА
Христо Ангелов

Научните изследвания в областта на стволовите клетки отбелязват бум – те добиват все по-голяма важност и за изследователите на рака, пише ДПА.

Медиците се надяват да достигнат до нови открития за възникването на туморите и до нови подходи за тяхното лечение. Затова „Стволови клетки и рак“ е централната тема на международния симпозиум „Хайнрих Бер“ в Хайделберг.

„Използваме стволовите клетки, за да разберем повече за тумора и неговите метастази и да разработим нови терапии, които да го унищожават целенасочено“, казва един от домакините на симпозиума, ученият Андреас Трумп от Германския център за изследване на рака (DKFZ).
DKFZ организира конференцията на всеки две години.

„Тумор възниква, когато в дадена клетка се натрупат много и различни промени в гените, така наречените мутации“, обяснява Трумп. Наскоро било доказано, че първата мутация често се появявала в стволовите клетки. „Следователно ракът често произлиза от нашите стволови клетки.“ Научните изследвания на рака се опитвали да намерят възможности за разрушаване не само на разрасналия се тумор, но и на клетки, в които са се проявили първите мутации.

Изследователите могат да кажат все повече неща и за структурата на тумора. „Туморът е йерархично организиран“, обяснява Трумп. „Най-отгоре седи раковата стволова клетка, която произвежда много следващи, по-малко агресивни ракови клетки.“ Коварното при това било, че тези ракови стволови клетки били много по-резистентни на химиотерапии и други лечения. „Докато голямата част от туморните клетки могат да бъдат унищожени, раковите стволови клетки често остават в организма.“

След терапия те биха могли отново да образуват нов тумор, казва изследователят на рака. „Затова е толкова важна активната борба с тези ракови стволови клетки, за да се предотврати повторно появяване на тумора, както и образуването на метастази.“

Експертът по стволови клетки Тобиас Канц от Медицинския университет Хановер казва: „Преди няколко години много хора се питаха какво общо има научното изследване на стволови клетки с изследването на рака. Едно раково заболяване представлява излишък на клетки – какво да се прави с още повече клетки, генерирани при изследването на стволови клетки?“ Но междувременно се разбра колко подобни били раковите клетки и стволовите клетки в структурно отношение.

Учените вече могат да създават т.нар. органоиди от стволови клетки. Това са малки парченца тъкан, състоящи се от различни видове клетки. „Това се получава, като се изолират стволовите клетки от дадена тъкан и се оставят при определени условия да се превърнат например в мини черва или мини мозъци“, обяснява Трумп. „Това вече може да стане и от човешка тъкан – този метод сега се прилага все по-често, също и в Германия.“

Органоидите играели все по-важна роля в изследването на рака, казва Трумп. „Ние, изследователите на рака, често имаме проблема, че не получаваме достатъчно материал от тумора на един пациент: Туморите са малки или пробите в голямата си част вече са изсъхнали, за това има множество причини.“

Експерти от института „Паул Ерлих“ също възлагат надежди на научните изследвания с органоиди. „Така например субстанции, използвани в биомедицината и химиотерапията, могат да бъдат тествани предварително в органоиди по отношение на поносимост“, казва президентът на Института Клаус Кичутек. „Да се надяваме, че по този начин необходимите в момента опити с животни ще намалеят и ще бъдат заменени с органоиди.“

Според молекулярния биолог Юрген Кноблих за научните изследвания са необходими органоиди, защото много от откритията, направени при опити с животни, не могат да бъдат пренесени върху човека. Върху органоиди изследователите можели да тестват медикаменти и да установяват механизмите на болестта. „Всичко това е особено важно за човешкия мозък като органа, който ни отличава в най-голяма степен от животните.“

От човешки мозъчни стволови клетки Кноблих култивира т.нар. мозъчни органоиди – тъканни структури, които в много аспекти приличат на мозък. „Нашата надежда е, че ще успеем да реконструираме тумори в тези органоиди. Ако успеем, тогава тук бихме могли да тестваме директно медикаменти – това би било голям пробив.“ Според Трумп от DKFZ учените се надяват в бъдеще да могат да култивират туморния материал специално за всеки пациент и върху него да осъществяват първите тестове. Целта е да се разбере предварително на какви медикаменти или какви комбинации от активни вещества реагира туморът.

„В даден момент ще сме събрали толкова много знания, че при даден пациент Х например ще открием комбинация от мутации, които сме открили вече преди година при друг пациент. С помощта на знанието коя комбинация в този случай вече е имала ефект може да се спести много време.“

Германия


Напиши коментар:


Публикувай